Решение № 10222 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7361/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. В. М. против решение 1262 от 10.03.2025 г., постановено по адм. д. 846/2024 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отхвърля жалбата на О. В. М. против заповед 8121К-9301/05.06.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал.1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител за длъжността системен администратор, VI степен в сектор КИС Благоевград към отдел Териториален при дирекция Комуникационни и информационни системи МВР, тъй като служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване изискването за форма на акта по чл. 108 ЗДСл, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Прави извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл., тъй като от доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят придобива и упражнява правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 15.08.2015 г., а служебното му правоотношение като държавен служител в системата на МВР възниква считано от 06.02.2017 г. (заповед 8121К-2183/06.02.2017 г.), поради което е налице условието към момента на възникване на служебното правоотношение, служителят да е придобил и упражнил правото си на пенсия. Приема, че оспорената заповед е съобразена с целта на закона, предвид, че органът по назначаването има възможност едностранно с предизвестие да прекрати служебното правоотношение на служителя, което е изцяло в негова преценка дали да се възползва от тази възможност. По тези съображения съдът стига до заключение за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта при прекратяване на служебно правоотношение по чл.108 ЗДСл. - подписана е от органа по назначаването и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Наведените от касатора доводи за неспазен срок на предизвестието са неоснователни, тъй като това не съставлява нарушение от категорията на съществените, предвид предвидения в чл. 106, ал. 4 ЗДСл. ред за обезщетяване. Законосъобразен е извода на съда за съответствие на заповедта с материалния закон.Безспорно по делото е, че със заповед 8121К-2183/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 9 ЗДСл и § 69 от ПЗР към ЗИД ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.) О. В. М. е назначен за държавен служител на длъжност старши експерт в сектор КИС Благоевград към отдел Териториални КИС - Юг при Дирекция Комуникационни и информационни системи МВР, считано от 01.02.2017 г. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обхващащо и пенсионирането по чл. 69, ал. 2 Кодекса за социално осигуряване (КСО), която норма създава привилегия за правоимащите лица с оглед спецификата на работата им и възникване на служебното правоотношение след като е упражнено правото на пенсия. С разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО се дава право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, само на основание установяване на отработено време на посочени длъжности, като се създава облекчен ред, при който не се изисква навършването на възрастта по чл. 68 от КСО, но това не означава придобиване на различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, а регламентира придобиването на право на пенсия от определени категории държавни служители. Касае се за привилегирован състав за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на посочените по-горе определени категории лимитативно изброени служители. От приетите по делото писмени доказателства е установено, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 05.06.2024 г., М. получава пенсия за осигурителният стаж и възраст, като е упражнил правото си, съгласно справка за наличието на упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, издадена от Териториално поделение (ТП) - Благоевград, от която е видно, че О. В. М. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.08.2015 г. В този смисъл са неоснователни твърденията на касационния жалбоподател, че актът е издаден при липсата на кумулативните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл определен осигурителен стаж и достигната възраст. Пенсията е отпусната именно при наличието и на двете кумулативни предпоставки по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО, относно правото на служителите от МВР да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този смисъл наведените доводи за възрастта на държавния служител към момента на оспореното прекратяване на служебното правоотношение са ирелевантни, в това число и дали е достигнал възрастта за пенсиониране по общия ред по чл. 68 от КСО. Неоснователен е доводът на касатора, че не намира приложение хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл., тъй като за М. не е налице нововъзникнало правоотношение, съгласно заповед 8121К-2183/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 ЗДСл и § 69 от ПЗР към ЗИД ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.), тъй като същият е постъпил на работа в МВР през 2004 г. Следва да се отбележи, че по силата на посочената заповед възниква ново служебно правоотношение за М., като извършеното преобразуване от правоотношение по ЗМВР в правоотношение като държавен служител по ЗДСл., на основание § 69, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗМВР, включва в състава си възникване на ново служебно правоотношение на оспорващия в друго качество, а именно като държавен служител, за което ново правоотношение е приложим ЗДСл. Ето защо намира приложение хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл., тъй като са налице всички условия, разписани в нея, а именно налице е ново назначаване при режима на ЗДСл. и придобито право на пенсия предхождащо възникването на това правоотношение. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - решения, постановени по адм.д. 4873/2023 г., адм. д. 7729/2023 г.; адм. д. 1315/2019 г. ; адм. д. 2987/2022 г.; адм.д. 4327/2023 г. и др. Доводите на касатора за необоснованост на решението също са неоснователни. Заключението на съда за законосъобразност на заповедта се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, като такива които да ги опровергават не са представени. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Твърдението, че в решението липсват мотиви, са неоснователни. Съдът излага подробни съображения, обосноваващи изводите му за законосъобразност на оспорената заповед. Позоваването на касатора на чл. 106, ал. 5 ЗДСл., е неоснователно, тъй като в случая тази норма е неприложима. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,