Решение № 11554 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12482/2014 г.

Решение № 11554 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12482/2014 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс. Образувано е по жалба подадена от ПП "Движение за права и свободи" срещу решение № 1072-НС от 25.09.2014 на Централната избирателна комисия. С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорващата страна прави искане за отмяна на решението. Ответникът Централна избирателна комисия, не взема становище по жалбата. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 58, ал. 1 от ИК. Производството пред Централната избирателна комисия е образувано по сигнал на ПП " Български национален съюз "Нова демокрация" във връзка с излъчван агитационен клип на ПП "Движение за права и свободи". С обжалваното решение ЦИК е установила нарушение на забраната за използване на агитационни материали, които накърняват добрите нрави в изборите за народни представители на 5 октомври 2014 г., а именно агитационен клип на ПП "Движение за права и свободи", излъчен по БНТ, БТВ, Евроком и Нова телевизия по време на предизборна кампания за изборите за народни представители на 5 октомври 2014 г.; постановила е спиране излъчването на същия агитационен клип на ПП "Движение за права и свободи" в електронните медии и интернет; оправомощила е председателя на ЦИК да състави акт за установено нарушение на ПП "Движение за права и свободи", като съставения акт да се изпрати на областния управител на област София за издаване на наказателно постановление. Разпоредено е решението да се изпрати на БНТ, БТВ, Евроком, Нова телевизия и СЕМ за изпълнение на диспозитива, с който е разпоредено спиране на излъчването на агитационния клип. Настоящият състав приема, че разглеждането на подадената жалба е процесуално недопустимо в частта, с която се оспорва решението по отношение на установено нарушение на забраната за използване на агитационни материали, които накърняват добрите нрави в изборите за народни представители на 5 октомври 2014 г. и е оправомощен председателя на ЦИК да състави акт за установено нарушение на ПП "Движение за права и свободи". Посочените части от атакуваното решение са постановени на основание чл. 495 и чл. 496 от ИК и чл. 42 от ЗАНН, поради което съставляват част от процедурата по налагане на административно наказание на лица, допуснали нарушения в хода на изборния процес. Характерът и съдържанието на тези разпоредителни части на оспореното решение съставляват акт, поставящ начало на процедурата по налагане на административно наказание. По отношение на това разпоредително действие - установяване на административно нарушение, чл. 498 от ИК изрично препраща към разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. По този специален ред на съдебно обжалване подлежи единствено крайният акт - евентуално издаденото наказателно постановление, с което за установеното административно нарушение се налага административно наказание. По тези доводи, настоящият състав счете, че подадената жалба на ПП "Движение за права и свободи" против първия и третия диспозитив от обжалваното решение е недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, като предявена против акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 58, ал. 1 от ИК пред Върховния административен съд. Настоящият състав счита, че разглеждането на жалбата е допустимо по отношение на оспорването на диспозитива от решението, с който е разпоредено спиране на излъчването на агитационния клип на ПП "Движение за права и свободи" в електронните медии и интернет. Актът, с който ЦИК е разпоредила спиране излъчването на агитационен клип е израз на правомощието на ЦИК, регламентирано в чл. 57, ал. 1, т. 45 от ИК - да взема решение за премахване или изземване на агитационни материали, поставени или разпространявани в нарушение на кодекса на територията на повече от един изборен район или които се отнасят за повече от един изборен район. При формулиране на приложимата норма законодателят се е изразил некоректно, като не е съобразил, че предизборните клипове имат характер на агитационни материали, по аргумент на чл. 183, ал. 2, изречение второ от ИК, и не е предвидил, че аудио- и аудио-визуалните материали не подлежат на премахване и изземване, а на спиране. Въпреки тази неточност, настоящият състав счита, че компетентността на ЦИК, предвидена в чл. 57, ал. 1, т. 45 от ИК, включва и спиране излъчването на агитационен клип, разпространяван в нарушение на закона. При това положение следва да се приеме, че по силата на чл. 58, ал. 1 от ИК решението на ЦИК за спиране на аудио- и аудио-визуални агитационни материали, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. По същество на спора, настоящият състав прецени оспорването в тази част за НЕОСНОВАТЕЛНО. Решението, в частта с която е разпоредено спиране на излъчването на агитационен материал на политическа партия, регистрирана за участие в насрочените на 5 октомври 2014 г. избори, е издадено от компетентния за това орган в рамките на регламентираната от закона компетентност. Оспореното решение е прието при изискуемия кворум и мнозинство, като от текста на Протокол № 117 от 25.09.2014 г. на ЦИК е видно, че са гласували 19 члена на ЦИК: "за" - 16, "против" - 3. Атакуваното решение е гласувано след проведено обсъждане, отразено в приетия като доказателства Протокол № 117 от 25.09.2014 г. Следователно оспореното решение е взето при спазване на изискуемите административно-производствени изисквания. Съдът счита, че при постановяване на допустимата за обжалване част от оспореното решение не са допуснати нарушения на материалния закон и същият е тълкуван и приложен правилно. ЦИК законосъобразно се е позовала на нормата на чл. 183, ал. 4 от ИК, като в конкретния случай е констатирано използване на агитационни материали, които накърняват добрите нрави. Установено е, че в агитационния клип на ПП "Движение за права и свободи", излъчван в електронни медии, се появяват пет кадъра с дете, като кадрите с деца са в контекст на други кадри, отразяващи политически послания на партията и съставляващи политическа агитация. В кадри от клипа се появява националния флаг, на фона на който се изписва изборния слоган на партията, номера на партията в интегралната бюлетина, надпис "ДПС" и емблемата на партията. Настоящият състав приема, че в случая е налице недопустимо използване на дете за политическа дейност, което е в нарушение на императивната забрана, регламентирана в чл. 11, ал. 4 от Закона за закрила на детето. По силата на тази норма всяко дете има право на закрила срещу въвличането му в политически дейности, от което следва, че в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 183, ал. 4 от ИК, е използвано на дете в агитационен клип в хода на предизборна кампания с политически внушения в полза на политическа партия. Позиционирането на детето в случая е без правно значение, тъй като в специалния Закон за закрила на детето не е предвидена форма на въвличане на детето в политическа дейност, поради което и само използването на образа на дете за агитация на политическа дейност нарушава предвидената специална закрила, а в контекста на произнасяне по настоящето дело накърнява добрите нрави. Настоящият състав споделя и становището на Централната избирателна комисия, че ползването на националния флаг в агитационен клип с позиционирани върху него символи на политическата партия е в противоречие със забраната предвидена в чл. 5 от ЗПП и в контекста на обжалваното решение, съставлява нарушение на добрите нрави. Знамето на Република България е конституционно регламентиран национален символ, поради което в Закона за политическите партии е предвидена изричната забрана за ползването му от политическа партия, в това число и за изборна агитация, визуализираща символи и послания на партията на фона на националния флаг. При тези констатации по отношение на визуализирането на политическото послание на политическата партия, законосъобразно Централната избирателна комисия е постановила решение за преустановяване на нарушението чрез спиране излъчването на агитационния клип. По тези доводи настоящият състав счете, че решението в допустимата за разглеждане част е законосъобразен административен акт, който следва да бъде потвърден. Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 3 от ИК и чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение