Решение № 1421 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4574/2019 г.

Решение № 1421 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4574/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП ) – Велико Търново против решение № 47 от 20.02.2019 г. по адм. дело № 803/2018 г. на Административен съд – Велико Търново, в частта с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-04000415003305-091-001/26.7.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в потвърдената с решение № 346/14.11.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново част, с която на М. Милков са определени допълнителни задължения както следва: данък по чл. 48, ал 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 46 621,99 лв. до определения 51 154,79 лева и лихви в размер над 35 043,90 лв. до определените 38 451,02 лева; данък по чл. 48, ал 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер над 6107,86 лв. до определения 13 958,35 лева и лихви в размер над 3900,42 лв. до определените 8 913,67 лева, както и в частта за присъдените в полза на М. Милков разноски в размер на 5 862,82 лв. Изложени са съображения за неправилност на решението, в оспорената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Основните доводи на касатора са, че съдът неправилно кредитирал заключение по назначена съдебно -оценителна експертиза (СОЕ) за определяне на пазарната цена на недвижимите имоти, предмет на покупко-продажби през ревизираните периоди, вместо заключението, изготвено в хода на ревизията в резултат на което обосновал неправилни изводи за частична незаконосъобразност на издадения РА. Твърди се, че неправилно е кредитирано и заключението по назначена съдебно - икономическа експертиза (СИЕ), при липса на конкретни мотиви по отношение на приетата данъчна основа от доходи от трудови правоотношения и доходи от продажба на недвижимо имущество през 2009 г. В заключение се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата на М. Милков срещу РА, в съответната отменена част, както и присъждане на разноски за двете инстанции в общ размер на 4 616,44 лева. Ответната страна - М. Милков с ЕТ "М. Милков, чрез процесуален представител адв. Кирчев, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното първоинстанционно решение по съображенията, които подробно са изложени в писмения отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението, в обжалваната му част, което счита, че следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК., поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. От събраните при ревизията нотариални актове, органите по приходите са установили, че през всички ревизирани периоди М. Милков е извършвал множество покупки и една продажба на недвижими имоти, със свързано лице, като повечето сделки били изповядани с продажна цена, съответстваща точно на данъчната оценка на имотите. Въз основа на изготвено в хода на ревизията Експертно заключение от 31.03.2016 г., органите по приходите са приели, че декларираните продажни цени се различават от действителните. След като са взели предвид установените с експертното заключение пазарни цени на покупко-продажбите на недвижими имоти, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Установеното превишени на разходите над доходите е прието, че представляват облагаем доход от неустановен източник, поради което с РА са определени допълнителни данъчни основи в размер на установените превишения, за релевантните за настоящото производство периоди както следва: 535 336, 89 лв. за 2008 г., 160 670, 67 лв. за 2009 г. Освен това с РА са определени данъчни основи за доходи от трудови правоотношения за релевантните за настоящото производство периоди както следва: 35 010, 65 ли. за 2008 г. и 17 628, 00 лв. за 2009 г., а за 2009 г. е определена допълнително и данъчна основа за доходи от продажба на недвижимо имущество в размер на 23 112, 00 лв., която сума е намалена от горестоящия орган в размер на 11 556, 00 лв., при обжалване на РА по административен ред. За да постанови решението в обжалваната му част, с която частично е отменен РА, в частта потвърдена от горестоящия орган, в частта, с която на М. Милков са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 46 621, 99 лв. до определения 51 154, 79 лева и лихви в размер над 35 043, 90 лв. до определените 38 451, 02 лева и данък по чл. 48, ал 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер над 6107, 86 лв. до определения 13 958, 35 лева и лихви в размер над 3900, 42 лв., Административен съд – Велико Търново е приел, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, но данъчните основи за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. са неправилно установени от органите по приходите в по-високи размери. След като е кредитирал заключение по назначена съдебно-оценителна експертиза за определяне на пазарната цена на недвижимите имоти, предмет на покупко-продажби през ревизираните периоди, вместо заключението, изготвено в хода на ревизията, съдът е обосновал правни изводи, че пазарната цена на недвижимите имоти, закупени от ревизираното лице през 2008 г. и 2009 г. са по-ниски от сумите, включени в разходната част на паричните потоци за съответните периоди - 2008 г. и 2009 г. При липса на спор относно приходната част на паричните потоци, а именно липса на разлика с установените доходи от трудови правоотношения и доходи от продажба на недвижим имот през 2009 г. и след като се е позовал на заключение по назначена СИЕ, съдът е формирал краен извод, че за 2008 г. данъкът за довнасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 46 621, 99 лв., а дължимата лихва е в размер на 35 043, 90 лв., а за 2009 г. данъкът за довнасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 6 107, 86 лв., а дължимата лихва е в размер на 3900, 42 лв., поради което отменил РА за главница и лихви за 2008 г. и 2009 г. над посочените размери до установените с РА такива. Решението, в оспорената му част е правилно постановено. В касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново се правят оплаквания, че съдът неправилно е кредитирал заключението по назначената съдебно – оценителна експертиза, вместо заключението, изготвено в хода на ревизионното производство за определяне пазарната цена на недвижимите имоти, предмет на покупка от ревизираното лице, формиращи част от разходната част на паричните потоци на лицето за релевантните за обжалването периоди 2008 г. и 2009 г. Настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е кредитирал с доверие заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза относно справедливата пазарна стойност на закупените от М. Милков земеделски земи през 2008 г. и 2009 г., находящи се в общ. Велико Търново. Методът за оценка на земеделските земи, използван от вещото лице е съобразно Наредба № 9 – метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, като за съпоставка са използвани конкретно посочени и приложени към заключеното нотариални акта за продажба на земеделски земи, преобладаващи от трета категория, сключени между частни лица през ревизираните периоди. С оглед изложеното неоснователен е довода на касатора, че в кредитираното от съда заключение липсва реална съпоставка с конкретни сделки, така както изисква метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. В същото време, макар в експертното заключение, изготвено в хода на ревизията да е използван същия метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, то настоящата инстанция счита, че не е убедителен начинът на ползването именно на този метод в хода на ревизията, предвид цитираните източници на информация, а и същото е опровергано със заключението по назначената съдебна експертиза. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът неправилно е кредитирал заключението по назначена съдебно - икономическа експертиза (СИЕ), при липса на конкретни мотиви по отношение на приетата данъчна основа от доходи от трудови правоотношения и доходи от продажба на недвижимо имущество през 2009 г. В случая, съдът е кредитирал заключението по назначената СИЕ, в частта на установен размер на данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г., след като по делото не е имало спор относно приходната част на паричния поток на ревизираното лице, в която като приходи както в хода на ревизията, така и в заключението са включени едни и същи суми за доходи от трудови правоотношения и доходи от продажба на недвижимо имущество през 2009 г. Спор е бил формиран само относно разходните части на паричните потоци на ревизираното лице, формирани от разходите за покупката на земеделски земи, като правилно в разходната част на паричните потоци за 2008 г. и 2009 г. са включени разходите за закупуване на недвижими имоти по пазарни стойности, установени със заключението по СОЕ. Освен експертното заключение от ревизионното производство, което следва да се счита опровергано със заключението по назначената СОЕ, ответника в първоинстанционното производство и касатор в настоящото не е ангажирал никакви други доказателства, които да потвърждават установените в хода на ревизията пазарни стойности. Предвид гореизложеното, решението в оспорената му част не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна. При липса на възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация М. Милков с ЕТ "М. Милков разноски за касационната инстанция в доказан размер на 3000 лева, съгласно представен списък за разноски и договор за правна защита с отбелязване, че са платени в брой при подписване на договора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение