Решение № 15131 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9097/2020 г.

Решение № 15131 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9097/2020 г., I о., докладчик председателят Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на В. Зашев, представен от адв. И. Младенов, срещу решение № 3227/25.06.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 2345 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22221015009917-091-001/23.03.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София в частта, която не е отменена при оспорването по административен ред, относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г. в размер 2 341. 92 лева и за лихви за забава. Оплакванията на касатора сочат са за неправилност на решението заради нарушаване на съществените съдопроизводствени правила и противоречие с материалния закон. Доводите му са за опущения на съда в познавателната му дейност по преценка на гласните доказателствени средства за установяване на доказателствено релевантния факт на по-висок от приетия от органите по приходите размер на разполагаемите средства към 01.01.2012 г. Оспорва изводите на съда за отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в извънсъдебната фаза на производството. Иска отмяна на решението и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АССГ е обжалвана неотменената при оспорването по административен ред част от РА, с която са установени в тежест на В. Зашев задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер 2 341. 92 лева с лихви за забава. Формираната от администрацията обща годишна данъчна основа в размер 23 419. 17 лева /след редукцията в юрисдикционния акт на ДДОДОП/ включва годишните данъчни основи на доходи от трудови правоотношения в размер 2 805. 54 лева и доходи от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ в размер 20 613. 63 лева /по решението на ДДОДОП/. Доходите от други източници включват годишното превишение на разходите над приходите на РЛ. Съобразено е обстоятелството, че за дохода от трудови правоотношения е внесен данък в размер 280. 55 лева. Ревизията е проведена по общия ред. В отхвърлителното решение са възприети констатациите на органите по приходите. Обсъдени са гласните доказателствени средства и е отречено с тях да е установено убедително наличието на начално салдо към 01.01.2012 г. в размер по-голям от установения с РА и то за сметка на сватбени подаръци от 2006 г. Според съда ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК и са спазени административнопроизводствените правила. Правомерно било извършено определянето на облагаемия доход по чл. 122 ДОПК с последица законосъобразността на установяващия публични задължения РА. Решението е неправилно. В извънсъдебната фаза на производството е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и заключителният му акт противоречи на материалния закон. В първоинстанционното решение е обсъждано провеждане на ревизията по особения, а не по общия ред, който е приложен в конкретното производство и съдебният акт съдържа литерални рудименти, неотносими към спора. При действието на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. В случая извършените разходите от ДЗЛ надвишават декларираните получени средства, т. е липсва положително имуществено изменение, което да се възприеме като доход и обект на облагане. Тези съждения са важими предвид избора на органите по приходите да проведат ревизията по общия ред, а не по особения по чл. 122-124 ДОПК. Констатираното от тях имуществено несъответствие е относимо към обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, чието възприемане и огласяване по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК е условие да се приложи презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК за наличие на подлежащ на облагане доход при направени разходи от лицето и свързаните с него лица, които явно и съществено надвишават размера на декларираните получени средства. При ревизия по общия ред и без да е приложима презумпцията на чл. 123, ал. 1 ДОПК при превишаване на разходите над получените средства липсва обект на облагане по ЗДДФЛ. Отнасянето на данъчната ставка по чл. 48 ЗДДФЛ към образувана от такъв "доход" данъчна основа представлява по съдържанието си облагане на разходи, а разходите не са обект на облагане по този данъчен закон. Без да има доход като обект на облагане, не съществува и установеното с РА задължение за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, а съответно и акцесорното задължение за лихва върху данъка. Установяването на публичните задължения с РА е неправомерно, а отхвърлянето с първоинстанционното решение на оспорването срещу утежняващия административен акт – неправилно. Дължима е отмяна на обжалваното решение и на съответната част от РА. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 1 512. 50 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение