Решение № 8005 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16561/2011 г.
ВАСIII отделение05.06.2012 г.докладчик т Йорданка Костова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 5324 от 23.11.2011 г. по адм. дело № 8220/2011 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, в която е било отменено решение № 481 от 3.09.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Хайдар Абдулхюсеин Хасан, гражданин на Ирак, и преписката е била върната на органа за издаване на ново решение и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Хайдар Абдулхюсеин Хасан, гражданин на Ирак, срещу решение № 481 от 3.09.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по подадената от него молба вх. № 1096/21.09.2010 г. на Дирекция "Миграция" МВР, София, респ. молба вх. № 1669/15.11.2010 г. на РПЦ-гр. София. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8005 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16561/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците срещу решение № 5324/23.11.2011 г. по адм. д. № 8220/2011 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е било отменено издаденото от този орган решение № 481 от 3.09.2011 г., в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Хайдар Абдулхюсеин Хасан, гражданин на Ирак, и преписката е била върната на органа за издаване на ново решение. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът Хайдар Абдулхюсеин Хасан, чрез адвоката си повереник иска решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението, в обжалваната част, е неправилно, поради противоречие с материалния закон, и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че с молба вх. № Ж-1096 от 21.09.2010 г. на СДВНЧ, Дирекция "Миграция", МВР, изпратена на ДАП по реда на чл. 58, ал. 4 от ЗУБ, Хайдар Абдулхюсеин Хасан, гражданин на Ирак, е поискал да му се предостави закрила. От административната преписка е установено, че търсещият закрила е пристигнал в България нелегално през м. септември 2010 г. от Турция. Мотивира молбата си за статут с общата обстановка в страната и липсата на сигурност в Ирак, в частност в гр. Басра, където е пребивавал. При провеждането на интервюто разказва, че една от причините за напускане на Ирак, е че трудно си намирал работа, а причина за това било нежеланието му да бъде чл. на някоя от радикалните милиции. Не сочи конкретен повод за напускане на страната си на произход. Не твърди, че е членувал в политическа партия или организация. С решение № 481 от 3.09.2011 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави хуманитарен статут на Хайдар Абдулхюсеин Хасан. Според мотивите на решението, в разглеждания случай не се установяват причини, които биха могли да породят основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение на лицето, потърсило закрила. Чужденецът се позовавал единствено на религиозната си принадлежност, но не съобщавал за действия, предприети спрямо него, както от официалните иракски власти, така и от някоя местна групировка. Въз основа на разказа му не можело да се направи предположение, че ако се завърне в родината си, би бил изложен на тежко посегателство като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Административният съд приел, че решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно в частта, в която бил направен отказ за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец, и отхвърлил жалбата. В частта, в която на Хайдар Абдулхюсеин Хасан бил отказан хуманитарен статут, решението на председателя на Държавната агенция за бежанците било отменено по съображения за допуснато от административния орган неточно прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. Съдът посочил, че според сведенията от различни световни източници, обстановката в Ирак е нестабилна, неподходяща за репатриране на лицата, получили отказ за закрила. Административният съд се позовал и на решението от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на Съда на Европейския съюз, в което се тълкува разпоредбата на чл. 15, буква "в "от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставяната закрила. Съдът на Европейския съюз постановил, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя не е подчинено на условието същият да представи доказателства за наличието им, свързано с лични елементи. Съществуването на такива заплахи можело по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига такова високо ниво, че има сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самият факт на присъствието си на тяхна територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната част е неправилно. Неоснователно е оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че фактите не са били установени адекватно на действителната ситуация. Съдът е изложил коректно фактите, които характеризират обстановката в държавата, чийто гражданин е Хайдар Абдулхюсеин Хасан Това, което води до извод за неправилност на съдебното решение, е преценката за наличието на условията, при които се предоставя хуманитарен статут. Съдът не е приложил точно материалноправната разпоредба на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, която възпроизвежда тази на чл. 15 от Директива 2004/93/ЕО. Съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. В изготвените от Върховния комисар за бежанците към Организацията на обединените нации Насоки за определяне на критериите на ООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище, е записано, че молбите, подадени от търсещите убежище лица трябва да се разглеждат индивидуално. Молбите на търсещи убежище лица от южните провинции трябва да се разглеждат съгласно критериите по чл. 1а.
като се отдава предимство на групите в риск: иракчани, свързани с политическите партии, които се борят за власт, държавни служители и лица, свързани с правителството, лица, които се считат за опозиция на въоръжените групировки, членове на въоръжени опозиционни групи, най-вече сунитски и членове на ислямски групи в Северен Ирак, членове на религиозни и етнически малцинства, племенни вождове, членове свързани с партията БААС, иракчани, свързани с многонационалните сили, определени професии като магистрати, журналисти и други. Както е посочено в решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, бежанската история на чужденеца, поискал закрила, не разкрива факти, които да обосновават изводи, че, пребивавайки в Ирак, лицето, което не попада в някоя от рисковите групи, е било изложено на реална опасност от тежки посегателства. В експертното становище от 29.10.2010 г., представено на председателя на Държавната агенция на бежанците, е отразено вярно, че разказът на чужденеца, според който е бил обект на насилие от страна на други търговци, негови конкуренти, като е бил прострелян, съдържа криминални елементи, които не могат да се отнасят към ситуацията в държавата. Съдът е игнорирал сведенията в справката на агенцията от 27.01.2011 г., оценявайки я като формална и се е позовал на ноторно известни факти за извършването на множество бомбени атентати с цивилни жертви. Представената в касационното производство нова справка на дирекция " Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд", съдържаща актуална информация за обстановката в Кербала и Южен Ирак сочи, че обстановката в Ирак продължава да е тежка, въпреки мерките за сигурност и укрепването на иракските сили на реда. Терористичните елементи запазват известна степен на боеспособност и продължават да крият заплахи за вътрешната сигурност. Едновременно с това е отбелязано, че според публикуваните през юли 2010 г. "Бележки на Върховния комисар за бежанците при Организацията на обединените нации за продължаващата приложимост на Насоките от април 2009 г. за оценка на нуждата от международна закрила на търсещите закрила иракчани ", иракските власти са поели пълната отговорност за сигурността в страната съгласно Споразумението за статута на силите от 30 юни 2009 г. Бившите Многонационални сили се оттеглят от иракските градове и села и оперират от военните си бази само по искане на иракстото правителство. Иракските сили за сигурност почти достигат предвиждания окончателен брой от 680 000 членове. Относително стабилната ситуация на сигурността в южните провинции периодично се нарушава от атентати с масови жертви и насилие. Най - чести мишени са цивилното население и богомолци - шиити. С оглед на тази информация не би могло да се приеме, че всяко лице, което се завърне в Ирак би било изложено на риск от тежки посегателства, единствено поради присъствието му на определена територия. Субсидиарният статут не може да бъде обоснован с наличието на безогледно насилие във висока степен, което само по себе си поражда сериозна опасност за живота и личността на чужденеца. Както беше посочено по-горе, хипотезата е анализирана в решението от 17 февруари 2009 г. по дело С - 465/07 на Съда на Европейския съюз, което разширява и задълбочава тълкуването на разпоредбата на чл. 15, буква "в "от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. В конкретния случай обаче няма основание за прилагане на изключението, което свежда съществуването на сериозна заплахи за живота и личността на търсещия хуманитарна закрила до присъствието му в района, на територията на който протича въоръжен конфликт. Ситуацията в Ирак не може да се определи като немеждународен въоръжен конфликт, тъй като не се характеризира с елементи, включени в определението, дадено в Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер, според което немеждународен вътрешен конфликт е налице, когато съществува " продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата ". При прилагането на посочените критерии не се установяват обстоятелства, които да дават основание за предоставяне на субсидиарна международна закрила на ответника по касационната жалба. Не би могло да се приеме, че всички граждани на Ирак са потенциално застрашени от нападения, само защото живеят в страната. В случая липсват индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицето, кандидатстващо за хуманитарна закрила, е застрашена във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. Административният орган е обсъдил подробно информацията, събрана по преписката и законосъобразно е приел, че Абас Хюсейн Шабут Алмалеки не е бил принуден да напусне Ирак поради тежко посегателство като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, както и че не може да се предположи бъдещ риск от такова посегателство Поради това касационната инстанция приема, че решението, с което е отменен отказа на компетентния административен орган за предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната за ново разглеждане, е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли подадената жалба.