Решение № 10457 от 17.11.2022 г. на ВАС, IV о.

ВАСЧетвърто отделение17.11.2022 г.докладчик т Тодор Петков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 59/19.01.2022г. постановено по адм. дело 2598/2021 на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на Държавен фонд Земеделие сума в размер на 100, 00 (сто), представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Приморско, представлявана от кмета на общината, подадена чрез процесуалния представител адв. И.Маджуров против решение 59/19.01.2022г. по адм. дело 2598/2021 г. на Административен съд Бургас. С решението е отхвърлена жалбата на Община Приморско против решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция Х-07-0800/219 от 15.01.2021г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и Община Приморско е осъдена да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски по делото. С касационната жалба на първо място се твърди, че съдебният акт е нищожен в частта касаеща установено нарушение на чл. 46, ал.1, изр. 2 от ЗОП, определено като нередност под т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основание за извършване на финансови корекции и процентни показатели за определяне размера на финансовата корекция по реда на ЗУСЕСИФ касационно основание по чл. 209, т. 1 от АПК. На второ място се излагат доводи за неправилност на решението в частта, в която е установено нарушение на чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОП и чл. 59, ал. 2 във вр. чл.2, ал. 2 от ЗОП, както и в частта касаеща определяне размера на финансовата корекция, тъй като при постановяването на тези части е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни съображения по всяко едно от касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, като се иска обезсилване на съдебния акт в частта, в която е установено нарушение на чл. 46, ал.1, изр. 2 от ЗОП, определено като нередност и алтернативно отмяна в посочената част. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно в частта, в която е установено нарушение на чл.2, ал.1, т. 2 от ЗОП и чл. 59, ал.2 във вр. чл. 2, ал. 2 от ЗОП, както и в частта касаеща определяне размера на финансовата корекция. На последно място се иска отмяна на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез пълномощника си гл. юрисконсулт М.Панчева, в писмена молба изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна срещу акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Община Приморско против решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция Х-07-0800/219 от 15.01.2021г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие София и осъдил Община Приморско да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 200 лева представляващи съдебно-деловодни разноски. Производството по делото е протекло по реда на чл. 226, ал. 1 АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд Бургас 542 от 09.04.2021 г. по адм. д. 279/2021 г. с решение на Върховния административен съд, 11371 от 10.11.2021 г., постановено по адм. д. 6782/2021 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В съответствие с чл.168 АПК първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка, въз основа на което е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на разпоредбите на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл. 59, ал. 2 от АПК финансовата корекция е определена по основание и размер с мотивирано решение, спазена е писмената форма, а оспореният акт е мотивиран като са изложени фактически и правни основания. Съдът е приел, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административния съд след анализ на относимата правна уредба е приел, че направените от страна на община Приморско възражения за за противоречие на оспореното решение с приложимите материално-правни норми са свързани с два елемента от фактическия състав на нередността, а именно: че не е допуснал нарушения на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП, съответно на чл.59, ал.2 във вр. във вр.чл.2, ал.2 от ЗОП, и че не е установена вреда за общностния бюджет или възможност за нанасянето на такава вреда. По отношение установената от административния орган нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗОП - неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗОП възлага на възложителя, при условията на оперативна самостоятелност, преценката за разделяне на обществената поръчка на обособени позиции. Но оперативната самостоятелност на възложителя има свои граници и това са изискванията на чл. 2, ал. 1 и ал.2 от ЗОП, както и упражняването й е съпроводено с императивно изискване когато възложителят реши, че не е целесъобразно поръчката да се разделя на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата да посочи причините за това. В настоящия случай обществена поръчка е открита на 20.03.2020г., има за предмет доставки на стоки по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОП, който включва изпълнение на дейности по доставка на обзавеждане и оборудване за проект Ремонт и реконструкция на детска градина Русалка в гр.Приморско. С решението за откриване на процедурата възложителят е изложил мотиви, относно нецелесъобразността за разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, тъй като създава реална опасност от възникване на прекомерни технически трудности при реализирането й и оскъпяване на отделните видове дейности. Съдът е приел за неоснователни причините довели до неразделяне предмета на поръчката, тъй като съобразно техническата спецификация, предметът на поръчката включва доставка на различни категории стоки, които не са взаимосвързани и взаимозависими и обединява различни дейности, включително монтаж на част от доставяните стоки, които стоки и дейности не са времево и технологично неделими, както и че липсват и данни, които да обуславят извод, че доставките на посочените стоки следва непременно да бъдат извършени в определена техническа последователност, а и самият възложител не е поставил подобно изискване в документацията за обществената поръчка, поради което не е пречка стоките да бъдат доставени по различно време и от различни доставчици, като това по никакъв начин не би довело до неточно, забавено или некачествено изпълнение. На следващо място съдът е приел и за неправилно изложените от възложителя причини за неразделянето на поръчката на обособени позиции, тъй като така ще се минимизира значително риска от недостатъчна координация на различни изпълнители, съответно риска от неправилно, забавено или некачествено изпълнение, тъй като именно възложителят е този, който определя крайните срокове за доставка, съответно количеството и качеството на стоките, предмет на доставките. Също така е прието, че възможността от обжалване на процедурата по някоя от обособените позиции, също не може да послужи като причина, според която разделянето на поръчката не е целесъобразно, тъй като и при евентуалното обжалване на настоящата процедура би било забавено изпълнението на целия предмет на поръчката, а не само на обособена част от него. За лишено от конкретика е прието твърдението, че разделянето на поръчката би създало реална опасност от възникване на прекомерни технически трудности. Съдът е приел за правилен довода , че разделянето на поръчката и извършването на доставките от различни изпълнители би довело до ангажиране на допълнителен ресурс както от негова страна, така и от изпълнителите, но сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове окрупняването на предмета на поръчката. Въз основа на установеното, съдът е обосновал извода, че изложените в решението на възложителя мотиви не доказват спазване на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, изр. 2- ро ЗОП, тъй като възложителят не е посочил основателни причини, поради които е нецелесъобразно разделянето на поръчката на обособени позиции. По изложените съображения, мотивите на възложителя за неразделяне на обществената поръчка на обособени позиции не са обосновани, като едновременно с това е нарушен и чл. 2, ал. 1, т.2 от ЗОП Съдът е приел, че разделянето на една поръчка на обособени позиции е обвързано в значителна степен от характеристиките на съответния пазар и от предмета на поръчката. Относими конкретни характеристики на пазара, които могат да повлияят на решението за разделяне на поръчката на обособени позиции, са например броят и видът на икономическите оператори на този пазар, технически аспекти на извършване на дейността, както и рискът от зависимост от единствен доставчик. В настоящия случай доставки на мебели, кухненско обзавеждане, тенти и щори е общоизвестно, че оперират множество икономически оператори, в т. ч. и значителен брой малки и средни, а характерът на дейностите не налага някаква изключителна специфика, която сама по себе си да е ограничителна по отношение на потенциалните участници. Неразделянето на предмета на поръчката на отделни обособени позиции ограничава достъпа на потенциалните участници, като препятства достъпа на икономическите оператори, които извършват доставки само на някои от стоките, предвидените в предмета на поръчката. С оглед на това, осъщественото от касатора необосновано неразделяне на обществената поръчка обективно ограничава конкуренцията, т. е. налице е нарушение на чл. 2, ал. 1, т.2 от ЗОП. На следващо място административния съд по отношение установената от административния орган нередност за нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, във вр.чл.2, ал.2 от ЗОП неясно изискване в раздел III.1. 3)Технически и професионални възможности от Обявлението на процедурата участникът да е извършил минимум 1 доставка с предмет и обем (в стойностно изражение), т.е с неопределено стойностно изражение, а не с конкретен обем, жалбоподателят твърди, че не е налице препокриване на понятията обем и парична стойност, тъй като употребеният израз стойностно изражение не означава цена, а числена величина, според едно от значенията на понятието стойност, съгласно Българския тълковен речник. Административния съд е приел за неоснователно твърдението, че изразът обем в стойностно изражение следва да се разбира като обем, изразен в числова стойност, съобразно съответната мерна единица брой, квадратни метри, линейни метри. Прието е от съда, че от начина, по който е формулирано изискването в раздел III.1. 3) Технически и професионални възможности от Обявлението на поръчката по отношение обема на изискваната сходна или идентична доставка, чрез пояснение в скоби, не може да се прецени еднозначно дали условието се отнася към обема или към паричната стойност на поръчката, поради неоснователното смесване на тези две понятия, които са нормативно ясно разграничени в чл.2, ал.2 от ЗОП. Съдът е приел, че въведеното условие за допускане до участие не е за конкретен обем, изразен в числова стойност съобразно определена мерна единица брой, квадратни метри, линейни метри величина, а за неопределено стойностно изражение на доставката. Останало е неясно и непредвидимо за участниците какво се има предвид точно под обем на идентичната или сходна доставка, която се изисква да са извършили през последните 3 години, считано от датата на подаване на офертата, и какво точно се изисква от тях да декларират като опит. Тази липсата на яснота води до разубеждаващ ефект за потенциалните кандидати, съответно - до ограничаване на конкуренцията в нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП. Административния съд е приел за неоснователно възражението на община Приморско, че от ръководителя на УО не е обоснована вредата и отражението на нередността. Негативното финансово влияние се изразява в това, че въпреки че не може да бъде доказан отказ от участие, се презюмира, че ограничителният ефект има препятстващо участието влияние върху потенциални кандидати. Той намалява конкуренцията, което от своя страна намалява възможностите на бенефициента да избере икономически най-изгодната оферта, което от своя страна води до вреда на националния бюджет или бюджета на ЕС. На следващо място съдът е съобразил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ, когато по отношение на един допустим разход са установени две или повече нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, за всяка нередност на бенефициера се определя финансова корекция, но за изпълнение му се възлага една тази, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяка от нередностите. С оглед на това, за да е законосъобразен определеният размер на финансовата корекция, е необходимо да се провери правилно ли е определен размерът за всяка от нередностите и правилно ли е приложено правилото на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ. Прието е, че органът е квалифицирал установените нередности за нарушение на чл. 2, ал. 1, т.2 от ЗОП, и на чл. 59, ал. 2, във вр.чл.2, ал.2 от ЗОП по т. 11, б.а) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, редакция към датата на издаване на оспорения административен акт. Нередността за нарушение на чл. 59, ал. 2, във вр.чл.2, ал.2 от ЗОП е правилно квалифицирана, тъй като безспорно касае условие за участие в процедурата, но нередността за нарушение на чл. 2, ал. 1, т.2 от ЗОП не касае основание за отстраняване или критерий за подбор или възлагане, поради което нередността не би следвало да бъде квалифицирана по т. 11 от Приложение 1 към наредбата. Липсата на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции представлява нередност по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвиден процентен показател на финансовата корекция в размер 5 %. В случая, обаче, е приложена неправилната материално-правна разпоредба за квалифициране на нередността и за определяне размера на финансовата корекция.Неправилното квалифициране на нередността, за която по смисъла на чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ е възможно органът да определи финансова корекция, прави неправилен извода на органа за определения за тази нередност размер на финансовата корекция 10% от допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициента за възстановяване. Но тъй като с оглед на законосъобразното квалифициране на другата нередност за нарушение на чл.59, ал.2 от ЗОП във вр.чл.2, ал.2 от ЗОП и законосъобразното определяне на финансова корекция за нея, определеният размер на финансовата корекция от 10%, с оглед на правилото на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ, е правилен. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав счита, че при повторното разглеждане на делото съдът е изпълнил дадените му задължителни указания в с предходно отменително решение на ВАС. Обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обстойно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган. В случая оспорения административен акт, както обосновано приема и съдът, е издаден от определения от закона компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. В съответствие с чл. 143

1

от Регламент 1303/2013 държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите, за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Съгласно чл. 122

2

от Регламент 1303/2013 държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. По делото е безспорно, че първият елемент на определението е налице община Приморско, има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2

37

от Регламент от 1303/2013. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и оновяване на селата в селските райони ПРСР 2014-2020 г. Спорен е въпросът относно наличието на втория и третия елемент от определението за нередност. Като основание за определяне на корекцията от административния орган са констатирани две нарушения:

–

Първото нарушение е на основание чл.2, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, тъй като окрупняването на предмета на обявената процедура е необосновано и възпрепятства достъпа до публични ресурси и изпълнението на обществени поръчки на по голям брой фирми.

–

С разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗОП, е предвидено, че при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това.

–

Съгласно чл. 2, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, е заложено, че обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: 1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация и 2. свободна конкуренция.

–

Първоинстанционният съд е приел, че изложените в решението "мотиви" не индикират спазване разпоредбата на чл. 46, ал. 1, изр. 2-ро ЗОП, тъй като възложителят не е посочил никакви основателни причини, поради които е нецелесъобразно разделянето на поръчката на обособени позиции. Посоченият от него лаконичен мотив, представлява констатация на възложителя, но не обуславя връзката между посочената констатация и невъзможността за разделянето на поръчката на обособени позиции или реални причини по смисъла на изречение второ на чл. 46, ал. 1 ЗОП. Изискването на закона за мотивиране е императивно заложено в правната норма, като изискването на закона е не да се посочат произволни причини, а тези причина да са адекватни на предмета на поръчката. Мотивите на възложителя за неразделянето на обществената поръчка на обособени позиции следва да са съответстващи на легалното дефиниране, при съобразяване на конкретния предмет и обем на обществената поръчка. В случая изложените от възложителя мотиви са недостатъчни. В случая като не е разделена поръчката на отделни обособени позиции е довело до ограничение на икономическите оператори, извършващи доставки на някои от стоките предмет на поръчката. Следователно е налице ограничаване на конкуренцията, което от своя страна представлява нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП. Принципът на свободната конкуренция се реализира чрез изискването процедурата за обществена поръчка да се провежда по начин, който да позволява възможно най-широко участие на заинтересовани лица. То гарантира по-високи стандарти за възложителите, по-добро съотношение цена/качество и следователно по-ефективно разходване на публичните средства, което същевременно означава и предоставяне на по-добри услуги на обществото. При възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки.

–

Правилно административния съд е установил, че не е налице нарушение на чл. 2, ал.1, т. 1 от ЗОП, тъй като не са налице доказателства, от които да се установи, че необоснованото неразделяне на обществената поръчка е довело до неблагоприятно третиране на определен участник на основа на дискриминационен признак.

–

Правилно съдът е приел, че дори нарушението на чл. 2, ал.1, т. 1 от ЗОП да не е осъществено, то установеното нарушение по чл.2, ал.1, т. 2 от ЗОП е достатъчно за да е осъществен елемент от фактическия състав на нередността, а именно нарушение на приложимото право. Правилно административния съд е приел, че описаното нарушение на ЗОП неправилно е квалифицирано като нередност по т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, вместо такова по т. 3 Липса на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, и процентния показател за определяне размера на финансовите корекции и по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата), е следвало да бъде определен в размер на ФК 5 %, който размер е минимален такъв. Правилно съдът е посочил, че неправилното квалифициране на нередността по смисъла на чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ не е от категорията на съществените нарушения на административно производствените правила, тъй като правилно е квалифицирано нарушението на другата нередност, за която е определен размер на финансовата корекция от 10 %. А съгласно чл. 72 ,ал. 4 от ЗУСЕСИФ при констатирани два или повече случаи на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 се определя една корекция за всички нарушения.

–

Неоснователен е довода на касационния жалбоподател , че не е налице нарушение на чл.2, ал.1, т. 2 от ЗОП, тъй като този принцип се прилага при определени случаи посочени в чл.101-106 ДФЕС , приложимите регламенти и дял втори от ЗЗК.

–

Настоящият съдебен състав приема, че принципът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, съгласно който обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на свободна конкуренция е относим към всички процедури по възлагане на обществени поръчки, а не само в предвидените в дял втори на ЗЗК случаи. Съгласно чл. 160, § 2 от Регламент 2018/1046 ЕС при всички договори се осигурява конкуренция на възможно най-широка основа. А в настоящия случай, този принцип е нарушен съгласно гореизложеното.

–

Неоснователни се явяват доводите в касационната жалба за частична нищожност в частта касаеща установено нарушение по чл. 46, ал.1, изр. 2 от ЗОП, определено като нередност по т. 3 от Приложение 1 към чл.2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и че съдът е излязъл извън предмета на съдебна проверка.

–

На първо място следва да се посочи, че в касационната жалба се съдържат противоречиви доводи, тъй като от една страна се посочва, че неправилно съдът се е позовал на чл. 46 от ЗОП, но видно е че самият касатор във възражението пред административния орган е навел доводи за неразделяне на обществената поръчка на обособени позиции, които отново се преповторени в жалбата.

–

На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК е определен предмета на съдебната проверка, която се осъществява при оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт. Съгласно тази процесуална норма, съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на административния акт. В рамките на предвидения обхват на контрола за законосъобразност, решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и при тяхната съвкупна преценка е стигнал до правен извод, че оспорваният административен акт съдържа фактически основания за издаването му. Позоваването от страна на административния съд на нормата на чл. 46 от ЗОП няма за цел да установи нарушение, което не е било установено от административния орган, а да обоснове изводите на съда относно допуснатото нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП. . Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗОП превдижда при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят да прецени възможността за разделянето й на обособени позиции, като законът го задължава при извод за нецелесъобразност на подобно решение да посочи своите съображения. Предоставената с цитираното правило оперативна самостоятелност обаче има своите граници и това са изискванията на чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОП, а именно, че обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащия от тях принцип на свободна конкуренция.

–

Неоснователен е довода на касационния жалбоподател за неправилно установено нарушение на чл. 59, ал.2 във вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП.

–

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗОП дава възможност на възложителите да определят спрямо кандидатите или участниците критерии за подбор, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката и които са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. По силата на чл. 2, ал. 2 ЗОП възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

–

Безспорно възложителят на обществената поръчка разполага с оперативна самостоятелност да залага критерии за подбор, които са необходими за установяване възможността на участниците да изпълнят поръчката, която обаче не е безгранична. Рамките на оперативната самостоятелност на възложителя са установени от една страна, с текста на чл. 59, ал. 2 ЗОП (като сфера, до която се отнасят, като съдържание, с оглед изискването за съобразяване с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката), и от друга страна - с оглед изискването да не се ограничава конкуренцията чрез тях, съгласно чл. 2, ал. 2 ЗОП. Ето защо преценката за законосъобразност на заложеното от бенефициера изискване следва да се извърши в контекста на съществуващите законови изисквания за осъществяване на дейността, и предвид предмета, обема, стойността и сложността на поръчката.

–

В настоящия случай възложителя е изискване към участниците в раздел III.1. 3/ Технически и професионални възможности е поставил изискване Изисквано минимално/ни ниво/а: Участникът трябва да извършил минимум 1 доставка с предмет и обем / в стойностно изражение/, идентична или сходна с предмета и обема на поръчката, през последните 3 години, считано от датата на подаване на офертата. Така въведеното изискване е неясно, тъй като направеното пояснение в скобите се отнася към обема или към паричната стойност на обявената обществена поръчка. Правилно административния съд е приел за неоснователни доводите, че не е налице смесване и че пояснението не означава цена, а числена величина. Възложителя е следвало да дефинира това изискване в обявлението на процедурата, същия не го е сторил, поради което е недопустимо в съдебно производство да се допълва или тълкува въведените от възложителя изисквания. Правилно е прието от съда, че също е останало неясно за участниците какво е имал предвид възложителя под обем идентичната или сходна доставка, която се изисква да се извърши през последните три години, считано от датата на подаване на офертата и какво се изисква да се декларира от участниците като опит.

–

В този смисъл, правилен и съответен на установената фактическа обстановка се явява извода на първоинстанционния административен съд за нарушаване на цитираната разпоредба на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл.2, ал. 2 от ЗОП.

–

В съответствие със събраните доказателства, нарушението има финансово отражение върху бюджета на общността. Съществуването на нередност има и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. В настоящият случай е проведена обществена поръчка, при посоченото нарушение на националното законодателство, което обосновава извод за незаконосъобразно разходване на средства от ЕСИФ. Установеното нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП правилно е квалифицирано като нередност по смисъла на т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, доколкото е налице критерий за подбор, който се явява дискриминационен на база национални изисквания. По отношение на квалифицираната нередност обосновано е определен 10% показател.

–

Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила.

–

При този изход на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на административния орган искане за разноски, такива се дължат в полза на ДФЗ в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.