Решение № 12569 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4755/2018 г.

Решение № 12569 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4755/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба от "Астелс" АД, гр. Б. срещу Решение № 402/18.01.2018 г. на Административен съд – С. град, поправено с Решение № 3566/30.05.2018 г., постановени по адм. д. № 11192/2015 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-57/13.07.15г, издаден от органи по приходите при С. О., Дирекция "Ревизии и събиране на вземания", Отдел "РКПНО", мълчаливо потвърден от Кмета на С. О., относно установените задължения за ТБО за периода 2009-2014г за размера над 25 697, 24 лв. до 40 262. 80 лв. главница и съответните лихви върху нея, както и в частта на установените задължения за ДНИ за периода 2009-2014 г. до размера над 27 939, 28 лв. до 38 763. 03 лв. главница и съответните лихви върху нея. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е разграничил сроковете по чл. 109 и чл. 171 ДОПК, в резултат на което незаконосъобразно е приел, че ревизионното производство по отношение на установените задължения за 2009 г. е образувано в рамките на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Намира, че необосновано съдът не е кредитирал вторият вариант на допълнителната СТЕ, в който са съобразени конструкциите на сградите и тяхната базисна стойност. Счита, че след като не му е отправена покана по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК за отстраняване на несъответствията между данните, подадени от него в декларациите и данните, установени от органите по приходите, то е недопустимо с РА да се установяват по- големи размери на задълженията въз основа на приетите от тях стойности. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА в обжалваната му част, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Кметът на С. О. не изразява становище по основателността й. Депозирано е писмено становище от Директора на Дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при С. О., който не е страна по делото и изявленията му не следва да бъдат коментирани. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-57/13.07.15г, издаден от органи по приходите при С. О., Дирекция "Ревизии и събиране на вземания", Отдел "РКПНО", мълчаливо потвърден от Кмета на С. О., в частта на установените за "Астелс" АД- Ботевград задължения за ТБО за периода 2009-2014г за размера над 25 697, 24 лв. до 40 262. 80 лв главница и съответните лихви върху нея, както и в частта на установените задължения за ДНИ за периода 2009-2014 г. до размера над 27 939, 28 лв. до 38 763. 03 лв. главница и съответните лихви върху нея. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването в горепосочената му част, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: За данъчни периоди 2009 и 2010 г. органите по приходите са съобразили депозираните от ревизирания коригиращи декларации по чл. 17 от ЗМДТ и посочените в тях отчетни стойности на посочените имоти - земя и сгради с административен адрес: гр. С., р-н "И.", Индустриална зона, ул. "5009" № 8, в резултат на което са определели като дължими данък в размер на 2 205. 38 лв. и 2 241. 80 лв. За 2011-2014 г. ревизиращите са съобразили, че данъчните оценки на имотите са по- високи от отчетните им стойности, в резултат на което са установили ДНИ в размер съответно от 8359. 82 лв., 8359. 82 лв., 7 334. 36 лв. и 6821. 63 лв. Относно ТБО за 2009 г. приходните органи са отчели декларираните от ревизирания отчетни стойности на земята и сградите по партида М050144, както и липсата на подадена декларация по чл. 27, ал. 1 от НОАМТЦУПСО / Наредбата/, с оглед на което и на основание чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и чл. 26, ал. 1 от Наредбата са установили дължим ТБО в размер на 9 644. 88 лв. За 2010 г. в хода на ревизионното производство е отчетена депозираната от дружеството декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, липсата на подадена декларация по чл. 27, ал. 1 от Наредбата, както и на издадена заповед от Кмета за допускане на пряко договоряне с фирми за сметоизвозване и сметосъбиране, като в обобщение е установена ТБО в размер на 6 321. 62 лв. При съобразяването на идентични факти и обстоятелства, ревизиращите са установили, че дължимата ТБО за 2011 г. възлиза на 6232. 56 лв., за 2012 г. -6131. 63 лв., за 2013 г. - 5738. 86 лв. и за 2014 г. - 5789. 69 лв. След анализ на събраните в ревизионното производство доказателства и обсъждане на заключенията на вещите лица по проведените СИЕ, повторна СИЕ и допълнителна СИЕ, съдът е приел, че с РА законосъобразно е установен общо дължимия размер на ДНИ за периода 2009-2014 г., възлизащ на разликата над внесените от ревизирания 25 697, 24 лв. до 40 262. 80 лв. главница и следващите се лихви за забава. Този извод е формиран въз основа на кредитираното заключение на вещото лице по повторната СИЕ, съобразно което ревизиращите правилно са приели, че всички сгради на дружеството, без Администрацията, са масивни, без стоманобетонови елементи или от сглобяеми етернитови или други плоскости и е следвало да се декларират като М1. При базисна данъчна стойност 12. 10 лв. на кв. м. за нежилищни сгради М1, експертът е посочил, че данъчната им оценка се определя именно по посочената в РА формула. Относно ТБО е уточнено, че единствената грешка в размерите на съобразените от ревизиращите отчетни стойности на земята и сградите касае данъчни периоди 2013 и 2014 г. по партида М 1050144, като това е довело до начисляване на ТБО върху отчетна стойност по- голяма с 50 058 лв. След редуциране на посочената сума, вещото лице е изчислило, че дължимият ТБО за 2013 г. възлиза на 5 625. 40 лв., а за 2014 г. – на 5 609. 47 лв. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че установените с РА задължения за данъчен период 2009 г. не са погасени по давност, тъй като ЗВР е издадена на 15.12.2014 г. Преценил е, че към този момент 5- годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК не е изтекъл, с оглед на което установените с РА публични вземания не са погасени. Решаващият състав е възприел вариант първи от заключението по допълнителната повторна СИЕ, въз основа на което и без да влошава положението на жалбоподателя е достигнал до извода, че РА в частта за ТБО е законосъобразен до определения общ размер от 40 262. 80 лв. главница, а за ДНИ – до размера от 38 763. 03 лв. Поради това, той е отхвърлил оспорването за разликата над внесените от ревизирания суми до посочените размери. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е частично недопустимо, а в останалата му част - неправилно. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното предявяване на правото на жалба. Такъв следва да е налице по отношение на всяко едно от установените с РА задължения относно всеки един от ревизираните данъчни периоди. Съгласно мотивите на оспорения РА и таблицата на л. 26 от него, за 2009 г. дължимото задължение за ДНИ е нулево, тъй като е установено, че определеният размер и следващата се лихва са внесени от ревизирания. Поради това за този данъчен период и този вид данък не е налице правен интерес от оспорването на РА, респективно, релевираната пред първоинстанционния съд жалба е била недопустима. Вместо да прекрати производството по делото в тази му част, решаващият състав се е произнесъл по същество спрямо ДНИ за 2009 г., в резултат на което е постановил недопустимо решение. В тази му част същото следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Обжалваният съдебен акт е недопустим и в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството за установените с РА задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010 - 2014 г. съответно ДНИ: за разликата над 27 939. 28 лв. до 38 763. 03 лв. и ТБО: за разликата над 25 697. 24 лв. до 30 617. 92 лв. Съгласно обстоятелствената част и петитума на предявената пред първоинстанционния съд жалба, ревизираният е погасил част от установените с РА задължения за периода 2010-2014 г. в размер на 23000 лв. за ДНИ и 25 000 лв. за ТБО. Това се установява и от приложените от него платежни нареждания. В жалбата изрично се сочи, че РА се обжалва над тези суми до установените от органа по приходите размери, но не е конкретизирано от общо заплатените 23 000 и 25 000 лв. кое задължение, в какъв размер и за кой едногодишен данъчен период се отнася. При така формулирания предмет на оспорване, първоинстанционният съд е следвало да констатира, че предявената жалба е нередовна поради неконкретизация на предмета на спора, с оглед на което да остави същата без движение с указания оспорващият да уточни каква част от установените задължения за ТБО и ДНИ за данъчен период 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 г. са погасени и каква част от тях той оспорва. Единствено по този начин решаващият състав е можел да отграничи предмета на спора и в корелация с него да се произнесе в обхвата на сезирането като формира ясна воля. Тъй като това не е сторено, то решаващият състав се е произнесъл по недопустима жалба и е постановил недопустимо решение в частта, с която е отхвърлил оспорването на РА относно общо установените задължения за периода 2010-2014 г. По аргумент от 221, ал. 3 АПК, в тази му част решението следва да се обезсили, а делото да се върне на друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да остави жалбата без движение, като даде конкретни указания на оспорващия в горепосочения смисъл. Едва след конкретизация на предмета на спора чрез посочване на точния размер на оспорените задължения по видове и отделните данъчни периоди, първоинстанционният съд следа да се произнесе по същество. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. В останалата му част за установеното задължение за ТБО за данъчен период 2009 г. решението е неправилно. Съгласно обстоятелствената част на жалбата до АССГ, ревизираният не е погасявал установени с РА задължения за ТБО за 2009 г., като определеният от органа по приходите размер на задължението възлиза на сумата от 9 644. 88 лв. и следващите се лихви за забава. В тази връзка съдът неправилно е приел за неоснователно възражението на оспорващия, че ревизията за данъчен период 2009 г. е образувана за задължения, за които е изтекъл срока по чл. 109, ал. 1 от АПК. Той не е разграничил визираният преклузивен срок от давностния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК, в резултат на което е достигнал до неправилен краен извод. Съобразно чл. 109, ал. 1 ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Визираната норма е императивна и въвежда преклузивен срок, с изтичането на който се препятства възможността на органите по приходите да установяват задължения. Разпоредбата регламентира отрицателна процесуална предпоставка, която е пречка за образуването и развитието на административното производството за задълженията, за които този срок е изтекъл. Наличието й обуславя извод за незаконосъобразност и отменяемост на административния акт поради допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила по издаването му. Институтът на давността по чл. 171 и следващите от ДОПК касае сроковете за погасяване на задължения, установени по подадени от лицата декларации или установени с административен акт. С изтичането на регламентираните в чл. 171 от ДОПК срокове се препятства възможността тези задължения да бъдат събирани принудително. Последователна е практиката на ВАС, че относно местните данъци и такси разпоредбата на чл. 109 ДОПК следва да се тълкува при съобразяване на спецификата на декларирането по ЗМДТ. По аргумент от чл. 14 ЗМДТ, в приложимата към 2009 г. редакция, за определяне на задълженията по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период, а еднократно при придобиване на имот или при промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка. При липса на промяна в обстоятелствата, първоначално подадената декларация "замества" декларациите за следващите календарни години. От това следва, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК в случая не тече от датата на подаване на декларацията, а от 01. 01. на годината, следваща годината, в която задълженията са били дължими. Съгласно чл. 20 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета по делегация на основание чл. 9 ЗМДТ, плащането на таксата за битови отпадъци следва да се извърши на четири равни вноски до края на годината, за която се дължи. Посочената норма сочи, че спрямо ТБО за 2009 г. срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2010 г. и е изтекъл на 31.12.2014 г. Ревизионното производство е възложено със ЗВР от 15.12.2014 г., връчена на ревизирания на 05.01.2015 г., поради което и по аргумент от чл. 114, ал. 1 ДОПК следва да се приеме, че началният момент на ревизионното производство е този на връчване на ЗВР – 05.01.2015 г. Към тази дата 5 годишният преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за задължението за ТБО за 2009 г. е изтекъл, в резултат на което в тази му част РА се явява издаден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Констатираният порок налага неговата отмяна в частта, с която за 2009 г. е установено задължение за ТБО в размер на 9 644. 88 лв. и следващите се лихви за забава. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да се отмени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение