Решение № 13784 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2017 г.

Решение № 13784 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "П. Х. З." ЕООД, чрез процесуалният му представител адв. М. М. срещу решение № 2775/24.04.2017 г., постановено по адм. д. № 10441/2014 г., по описа на Административен съд С.- град /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отмени обжалвания ревизионен акт /РА/. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител излага доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № 2011400883/23.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- С., потвърден с Решение № 1533/25.08.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" С., при ЦУ на НАП, с който на "П. Х. З." ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 111 119,00 лв. за данъчни периоди от 01.04.2012 г. до 31.08.2012 г., от 01.01.2013 г. до 31.01.2013 г. и от 01.04.2013 г. до 31.07.2013 г., както и начислените лихви в общ размер на 16 278,22 лв. по фактури, издадени от "Драг 2012" ЕООД; "Глобал трейд 2012" ЕООД; "Гис- 57" ЕООД и "Евро трейд БП" ЕООД На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия. От обективна страна за установено съдът е приел следното: Относно прекия доставчик "Драг 2012" ЕООД, по фактура № 10000000003/11.01.2013 г., с данъчна основа 12 500 лв. и ДДС 2 500 лв. с предмет на доставка "СМР по договор от 13.12.2012 г. между "Парк хотел З." ЕООД в качеството му на възложител и "Драг 2012" ЕООД- изпълнител, че в хода на ревизията не са представени доказателства относно характера на извършените доставки. По фактура № 00000001262/04.02.2013 г. с данъчна основа 38 420 лв. и ДДС 7 684 лв. издадена от "Интелект груп" ЕООД / подизпълнител на "Драг 2012" ЕООД/ с предмет "СМР по договор от 07.01.2013 г., е установено, че управителят на "Интелект груп" ЕООД при извършената насрещна проверка от органите по приходите отрича за издаването на подобна фактура на "Драг 2012" ЕООД, като в тази връзка декларира, че е уведомила органите на 06 РУ на СДВР. Въз основа на заключението на ССчЕ съдът е приел, че по делото е безспорно установена липса на реалност на доставката по посочените фактури. Констатираните от ВЛ множество противоречия в съдържанието и датите на съставяне на документите, съпровождащи процесните фактури и фактурите по предходната доставка, сочат на категоричен извод, че процесните документи не отразяват действително осъществени доставки. Относно прекия доставчик "Глобал трейд 2012" ЕООД, административният съд е установил, че негови предходни доставчици са " Джей А Къмпани" ЕООД и "ВИК 2003" ЕООД. При ревизията е констатирано, че по отношение на получените доставки от подизпълнителите, прекият доставчик "Глобал трейд 2012" ЕООД не представя документи за отразяване на стопанските операции, както и за вписването им в отчетните регистри, не са представени и приемо-предавателни протоколи, договори и разплащателни документи. При така установените факти и обстоятелства е направен извод, че издадените от " Джей А Къмпани" ЕООД и "ВИК 2003" ЕООД фактури към доставчика на ревизираното лице "Глобал трейд 2012" ЕООД не отразяват реална доставка. Същото се отнася и за издадените от "Глобал трейд 2012" ЕООД фактури за префактуриране на доставки от подизпълнителите към "Парк хотел З." ЕООД. Относно прекия доставчик "ГИС-57" ЕООД по делото са представени 4 бр. фактури и 3 бр. договори, сключени между "Парк хотел З." ЕООД в качеството си на възложител и "ГИС-57" ЕООД в качеството си на изпълнител с предмет - извършване на СМР за обект туристическа база "С.". Като подизпълнители на "ГИС-57" ЕООД се посочват "П. К. С." ЕООД; "РОТ Комерс" ЕООД и "Тара- 77" ЕООД . След анализ на доказателствата административният съд достига до извода, че от представените по делото доказателства не се установява, че прекият и предходните доставчици са извършвали икономическа дейност през процесните периоди. Не се установява също, че са притежавали кадрови и материален ресурс за извършване на доставките. Остава недоказан фактът на извършване на доставките. Правилен е изводът на органите по приходите за липса на реалност на доставките. Относно прекия доставчик "Е. Т. БП" ЕООД е констатирано, че от представените по делото доказателства не се установява фактическо извършване на нито една от доставките по веригата на префактуриране на СМР. Правилен е изводът на органите по приходите за липса на реалност на доставките. ДК е отказан законосъобразно. При така установеното по ЗДДС съдът е приел, че не са изпълнени предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на претендираното от оспорващия право на приспадане данъчен кредит в общ размер на 111 119,00 лв. по фактури, издадени от "Драг 2012" ЕООД; "Глобал трейд 2012" ЕООД; "Гис- 57" ЕООД и "Евро трейд БП" ЕООД, в резултат на което РА в частта на отказания ДК и начислените лихви в общ размер на 16 278,22 лв. е законосъобразен. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит, доставката следва да бъде завършена по смисъла на чл. 63 от Директивата за ДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка зависят от момента на доставянето на услугите. Идентично е изискването на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Както е отбелязано в т. 25 от решение на СЕС по дело С-18/13 /М. П./, материалноправните предпоставки, за да се ползва правото на приспадане на ДДС, са от чл. 168, буква а) от Директива 2006/112, а именно необходимо е, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и услуги по облагаеми доставки и следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, следва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка. За да възникне данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, изискуемост на данъка и задължението за начисляването му в издадена от доставчика фактура, следва услугата да е извършена. В решение по дело С-463/14 "А. Л. И. Къмпани" ООД, т. 39 СЕС потвърди досегашната си практика, според която: "Обстоятелството, че услугите не са нито предварително определени, нито индивидуализирани, и че възнаграждението се плаща под формата на обща сума, не може да засегне пряката връзка, която съществува между извършената доставка на услуги и получената насрещна престация, чийто размер е определен предварително и според добре установени критерии." Посоченото правно положение е изведено в контекста на доставка на облагаеми услуги, за която доставка се плаща обща сума независимо от броя на извършените услуги. Касационната инстанция намира, че посочените материалноправни и формални изисквания за възникване и упражняване на правото на приспадане следва да бъдат доказани от лицето, което иска приспадането на данъка, т. е от ревизираното дружество. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и услуги по облагаеми доставки и следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, следва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка, тъй като за да възникне изискуемост на данъка и задължението за начисляването му в издадена от доставчика фактура, следва услугата е завършена. В тази връзка СЕС в т. 13 на Решението по G. H. С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение е посочено, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". В този смисъл е и т. 53 от решение с дата 19.09.2000 г. на СЕО /сега СЕС/ по дело № С-454/98 г., както и решението по дело С-152/02 г., че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Относно услуги- СМР по фактури издадени от "Г. Т. 2012" още при ревизионното производство е констатирано, че е налице разминаване в посочения обект на ревизираното лице, на който следва да бъдат извършени строително-ремонтните дейности. В договорите за възлагане е посочен обект: хижа "С.", а в протоколите обр. 19, установяващи извършването е посочен обект хотел "З." . налице е и разминаване на посочения обект и в протоколите за установяване на извършването и заплащането на натурални видове, представени от "Парк хотел З." ЕООД относно неговите доставчици и поддоставчици. Аналогични разминавания при посочване на обект за извършване на строително монтажните работи са налице и при прекия доставчик " Драг 2012" ЕООД. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид изричната претенция, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер 3 804 лв. (три хиляди осемстотин и четири), на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК и определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение