Решение № 77 от 5.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 32/2016 г.

Решение № 77 от 5.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 32/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Г. И. Г., понастоящем в Затвора Б. молба за отмяна с вх. № 19946 от 13.11.2015 г. на влязлото на 15.08.2015 г. в сила решение № 71 от 6.07.2015 г. по гр. д. № 147/2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 93 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 1099/2014 г. на Бургаски окръжен съд като е присъдено в полза на Д. Я. Я. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., на основание чл. 45 ЗЗД, за причинено й от настоящия молител увреждане в резултат на деяние, за което е осъден с присъда № 166 от 16.07.2013 г. по н. о. х. д. № 2675/2013 г. на Бургаски районен съд, изменена с решение № 255 от 2.12.2013 г. по в. н. о. х. д. № 759/2013 г. на Бургаски окръжен съд, изразяващо се в грубо посегателство над половата й неприкосновеност, сломяване на съпротивата й с побой и други насилствени действия и е присъдил разноски. Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Мотивирана е с твърдение за нарушено право на защита поради лишаване от възможност за участие в делото пред въззивната инстанция. Твърди, че след като е научил за постановения от Окръжния съд съдебен акт, през месец май, е оттеглил пълномощията на процесуалния си представител адвокат К. с нарочен акт, който по време на свиждане в Затвора е предал на другия си пълномощник адвокат К. с молба да го даде на адвокат К. С. това в телефонен разговор, адвокат К. му е казала, че въззивната жалба ще бъде изготвена от адвокат К. и уговорката им е била, след насрочване на делото, тя да го уведоми за датата. В подадената молба за отмяна се твърди, че това не е станало. Когато молителят успял да говори с нея /по време на прекъсване на изтърпяване на наказанието му/, е разбрал че е постановен въззивен акт, с който решението на първата инстанция е потвърдено и срокът за касационно обжалване е изтекъл. При така изложените данни, твърдението на молителя е, че пред въззивния съд не е бил надлежно представляван, защото се е явил единствено адвоката, чийто пълномощия е оттеглил. Представя декларация от 26.05.2015 г. за оттегляне на пълномощията и Справка за посещенията на адвокат К. в Затвора. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК от ответницата Я., чрез процесуалния представител адвокат К., с който оспорва нейната основателност. Излага доводи, че право на защита на страната не е засегнато, защото личното й явяване не е било задължително. Молителят не е бил лишен от възможност за участие в делото пред въззивната инстанция, тъй като е бил надлежно представляван от адвокат, който е упълномощил. Пълномощията му не са оттеглени, защото за подобно действие съдът не е бил уведомен. Липсата на координацията във взаимоотношенията между двамата пълномощници на страната не е основание за отмяна на постановения акт, а само за търсене на отговорност по реда на Закона за адвокатурата или ЗЗД. Пълномощникът претендира за служебно определяне и присъждане на възнаграждение от съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В съдебно заседание молителят се явява лично и с процесуален представител, който изрично заявява, че упълномощава. Поддържа молбата за отмяна и желае да бъде уважена, като делото бъде върнато на апелативен съд за ново разглеждане. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата, намира следното: Доколкото по делото няма данни кога молителят е узнал за влезлия в сила акт /съобщението за изготвения въззивен акт е връчено на адвокат К./ и противната страна не оспорва допустимостта на подадената молба за отмяна, то настоящият съдебен състав приема, че същата е в срок. Като подадена от лице, което има правен интерес, тя е и редовна. Разгледана по същество обаче е неоснователна, по следните съображения: Молбата за отмяна е мотивирана с твърдение за нарушено право на защита поради лишаване от възможност за участие в делото пред въззивната инстанция. Пред първата инстанция /където е имало общо три открити заседания/ - молителят лично е участвал в това на 22.01.2015 г. и е бил представляван от двама процесуални представители /съответно в заседанията на 4.12.2014 г. и на 22.01.2015 г. от адвокат К. и на 19.02.2015 г. от адвокат К./. Производството пред въззивната инстанция е образувано въз основа на подадена на 8.04.2015 г. въззивна жалба от настоящия молител, чрез адвокат К. Последният е бил надлежно упълномощен с пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 26.04.2014 г. /от първата инстанция/, в което е записано, че Г. И. Г. е упълномощил адвокат К. "да го представлява по гр. д. № 1099/2014 г. на ОС Бургас" да "завежда и води делото до приключването му". По делото, което е приключило с влязло в сила решение, няма данни така предоставеното пълномощно да е оттеглено. Не се спори, че съдът постановил това решение, не е бил уведомен за предприети от настоящия молител действия по оттегляне на предоставените пълномощия /В молбата за отмяна молителят твърди, че е дал на адвокат К. декларацията си за оттегляне на пълномощията от адвокат К./. Тази декларация от 26.05.2015 г. за оттегляне на пълномощията на адвокат К. по гр. д. № 1099/2014 г. на ОС Бургас за първи път се представя едва сега пред ВКС /не пред АС Бургас/, заедно с молбата за отмяна. Валидното оттегляне на пълномощия изисква уведомяване на съда. Без да е уведомен, при наличие на пълномощно като доказателство за осъществено упълномощаване, всички предприети въз основа на него действия са валидни и са в сила. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че съдът не е допуснал нарушения в правилата за уведомяване. Съобразно законоустановеният в чл. 35 ГПК принцип, че всички законно извършени от пълномощника действия се считат за валидни и остават в сила до оттегляне на предоставените пълномощия, което оттегляне става с уведомяването на съда за извършването му, настоящият молител - в качеството му на ответна страна по делото, не е била лишен от право на участие, тъй като е бил надлежно представляван. С оглед характера и вида на делото /с правно основание чл. 45 ЗЗД, което не изисква задължително присъствие на представлявания/, без изрично заявена воля за лично присъствие в съдебно заседание, правото на защита на молителя не е нарушено. За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав счита, че от значение са и следните факти: В настоящата молба за отмяна, молителят, независимо, че твърди, че е оттеглил пълномощията си от адвокат К., признава, че е изразил съгласие същият адвокат да му изготви въззивната жалба. Процесуалните действия, необходими и предприети пред въззивната инстанция са били само две: изготвяне на въззивна жалба и процесуалното представителство пред въззивния съд. С. като молителят е бил съгласен адвокат К. да изготви жалбата и не е изразил воля да присъства лично в единственото проведено открито съдебно заседание на 24.06.2015 г., няма как да се приеме, че правото му на защита е нарушено въз основа на осъществено от адвокат К. процесуално представителство при положение, че съдът не е уведомен за оттегляне на правомощията му. В полза на пълномощника на ответната страна, за изготвяне на отговор, следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 300 лв. съобразно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение