Решение № 1174 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8654/2013 г.

Решение № 1174 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8654/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Холи тур ПТ" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Нестор Абаджиев" № 37, ет. 2 срещу решение № 776 от 04.04.2013 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 1381/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Холи тур ПТ" ЕООД срещу акт за установяване на дължимо публично вземане № 436 от 19.12.2011 г., издаден от инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в Община Царево.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че актът е издаден от орган без доказана компетентност. Сочи, че видно от съдържанието му същият е издаден от Николай Георгиев Димитров на длъжност "инспектор" в отдел "Местни данъци и такси" в Община Царево, а е подписан в качеството му на орган по приходите. Съдът не отчел, че от акта не става ясно изпълнени ли са изискванията на чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 и 1 от Закона за местните данъци и такси, както и че нестава ясно в какво качество служителят на общината е издал акта. Сочи, че съдът не отчел неспазването от органа на чл. 120, ал. 1, т. 4 и 5 във вр. с чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), което подлага на съмнение законосъобразността и правилността на изводите му - по своята същност актът представлява съобщение за задължения по декларация по смисъла на чл. 107, ал. 3, изречение 1 ДОПК, а не акт за установяване по смисъла на чл. 120 във вр. с чл. 107 ДОПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което прогласи нищожността на оспорения акт. Касаторът се представлява от адв. Александър Кръстанов, Адвокатска колегия, гр. Бургас.

Ответникът по касационната жалба - орган по приходите в дирекция "Местни данъци и такси" в Община Царево - Златина Апостолова, счита същата за неоснователна. Съдът правилно установил, че акт за установяване на дължимо публично вземане № 436 от 19.11.2011 г. е издаден от компетентен орган - Николай Георгиев Димитров, инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в Община Царево, с оглед на чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1, 3 и 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Неоснователен счита и довода на касатора за нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 4 и 5 във вр. с чл. 107, ал. 3 ДОПК, тъй като не става въпрос за ревизионен акт, а за акт за установяване на задължение по декларация. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, в съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Съдът обсъдил правнозначимите факти и доводи за валидността на акта и обосновано приел, чене са налице основания за прогласяване на нищожността му.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 25.04.2005 г. и на 10.12.2007 г. "Холи тур ПТ" ЕООД подал декларации по чл. 17 ЗМДТ за придобити имоти, представляващи столова с кухня, пречиствателна станция и спален блок, находящи се в м. Нестинарка, землището на гр. Царево.

1. На 30.06.2010 г. дружеството подало декларация по чл. 14 ЗМДТ за същите имоти.

1. На 19.12.2011 г., орган по приходите в Община Царево - инспектор Николай Георгиев Димитров, издал акт за установяване на дължимо публично вземане № 436, с който на "Холи тур ПТ" ЕООД били установени задълженията за такса битови отпадъци за 2011 г.

1. Със заповед № РД-01-218 от 09.04.2010 г. на кмета на Община Царево Николай Димитров бил определен за орган по приходите, а със заповед № РД-01-219 от 09.04.2010 г. му било възложено да определя данъчни и неданъчни задължения по Закона за местните данъци и такси и да издава актове за установяване на задължения по декларация.

1. Акт № 436 бил връчен на "Холи тур ПТ" ЕООД на 23.12.2011 г.

1. На 01.03.2012 г. "Холи тур ПТ" ЕООД подало до община Царево искане за издаване на акт за установяване на публично общинско вземане за дължими местни данъци и такси за имот, представляващ столова с кухня, пречиствателна станция и спален блок, находящи се в м. Нестинарка, землището на гр. Царево.

1. На 05.04.2012 г. "Холи тур ПТ" ЕООД подал жалба до Община Царево срещу мълчаливия отказ за издаване на акт за установяване на публично общинско вземане.

1. На 09.04.2012 г. "Холи тур ПТ" ЕООД подал жалба до ръководителя на звеното за местни приходи в Община Царево срещу акт за установяване на дължимо публично вземане № 436 от 19.12.2011 г. с доводи единствено за нищожност на акта.

1. На 09.04.2012 г. главен експерт "Местни данъци и такси" в Община Царево, с писмо, изх. № 941, уведомила "Холи тур ПТ" ЕООД, че жалбата е подадена след срока, а актът е издаден от компетентен орган. Уведомлението е получено от "Холи тур ПТ" ЕООД на 18.04.2012 г.

1. На 18.04.2012 г., с писмо изх. № 53-00-328 (1), кметът на Община Царево уведомил "Холи тур ПТ" ООД, че в искането му от 01.03.2012 г. не е посочен периода, за който се иска установяване на задължения, както и че задълженията му за 2011 г. са установени с акт за установяване на задължения по декларация № 435 и акт за установяване на дължимо публично вземане № 436, които са влезли в сила.

1. На 20.06.2012 г. "Холи тур ПТ" ЕООД оспорил акт № 436 пред съда с твърдение за нищожност.

1. С определение от 15.01.2013 г. съдът указал на кмета на Община Царево да посочи лицето, което изпълнява функциите на Николай Димитров, инспектор в отдел "Местни данъци и такси", издател на акт № 436

1. С писмо от 28.01.2013 г. кметът на общината уведомил съда, че функциите на Димитров се изпълняват от Златина Апостолова. Представил трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на Николай Димитров, заповед за назначаване и трудов договор на Златина Апостолова, длъжностна характеристика за заеманата длъжност инспектор.

При така установените факти съдът приел, че срокът за оспорване на акт № 436 изтекъл на 06.01.2012 г., като в този срок дружеството не го е оспорило. Приел, че дружеството не е оспорило и акт, изх. № 941 от 09.04.2012 г. на главен експерт "Местни данъци и такси", който има характер на акт по чл. 147, ал. 1 ДОПК. Въз основа на това направил извод, че предмет на съдебното производство е единствено валидността на акт № 436 и съдебното производство, поради непроизнасяне на органа и на съда по законосъобразността на акт № 436, е допустимо. Приел, че акт № 436 е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ и в исканата от закона форма. Приел, че в хода на производството са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон - актът е издаден преди изтичане на периода, за който е задължението; задължението е определено като обща сума - не е определено по главница и лихви, както и по видове услуги; в акта не е посочена декларацията, на чието основание се издава, като това е сторено едва в поканата за доброволно изпълнение, която обаче е за друга сума, период и включва задължение и за местен данък, но тези нарушения не водят до нищожност на акт № 436. Въз основа на това направил извод за валидност на акт № 436 и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

При така установените по делото факти, с оглед на доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания и възраженията на ответника спорът по делото е за правилността на извода на съда, че акт № 436 е валиден.

Както обосновано приел съдът, за да бъде един административен акт валиден е необходимо да е издаден от компетентен орган и в исканата от закона задължителна писмена форма. Тогава, когато органът не е имал компетентност на издаде акт с определено съдържание, той е действал без държавата надлежно да му е предоставила необходимата власт да регулира съответното правоотношение, поради което и държавата не обвърза такъв акт с правните последици, които произтичат от нейната власт - едностранно да предизвика правни последици в правната сфера на адресата на акта. Следователно, за да отговори на поставения пред него въпрос за валидността на акт № 436 съдът е следвало да установи имал ли е компетентност органа, издал акта да го издава, имал ли правомощието да стори това.

Видно от доказателствата по делото съдът събрал всички относими за предмета на спора доказателства - длъжностното лице, издало акта, към датата на издаването му е бил служител на Община Царево на длъжността инспектор в отдел "Местни данъци и такси". Със заповед на кмета на общината, издадена на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ (точка 4 по-горе) на Димитров били възложени и функциите на орган по приходите. Именно на орган по приходите чл. 107, ал. 1 ДОПК възлага установяването на размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, какъвто е случаят с установените с процесния акт задължения за такса за битови отпадъци. С оглед на това правилен и обоснован е изводът на съда, че оспореният акт № 436 е издаден от компетентен орган - компетентен по материя, по място и по време.

С оглед на довода на касатора, че не било ясно в какво качество Димитров издал акта, тъй като в заглавието на акта е посочено, че се издава от инспектор, а бил подписан от орган по приходите, следва да се посочи, че орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 4 ЗМДТ във вр. с чл. 107, ал. 1 ДОПК може да бъде само лице, което е служител на общинската администрация. В структурата и в щата на общината не съществува длъжност - орган по приходите, за да се приеме, че по делото не е изяснено в какво качество Димитров е издал акта. Функциите на орган по приходите се възлагат на лице, което вече заема длъжност в общинската администрация. Поради това, когато се индивидуализира, за целите на акта по чл. 107, ал. 1 ЗМДТ, е достатъчно издателят да посочи, че е орган по приходите. Посочването и на заеманата от него длъжност в структурата на общинската администрация с нищо не се отразява на компетентността му на орган по приходите. Още повече, че за компетентността е важно не посоченото в акта, а наличието на валидно делегиране на функциите на орган по приходите. Тоест, дори и да не е посочено качеството на издателя на акта, ако той действително е бил определен от кмета на общината за орган по приходите неговият акт не е нищожен, макар да е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 и 8 АПК. Наред с това, чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК изисква органът да посочи длъжността си, а длъжността на Димитров, както бе посочено по-горе, е не орган по приходите, а инспектор. Видно, доводът на касатора, както обосновано приел и съдът, е неоснователен.

Съдът правилно приел, че оспореният акт е валиден и защото е издаден в исканата от закона задължителна писмена форма - чл. 59, ал. 1 АПК. Нищожен би бил акта само в хипотеза, в която при задължителна писмена форма, каквото е правилото, той е издаден в друга форма - устна или с действия или бездействия. Тези обстоятелства в случая безспорно не са налице, поради което актът е валиден.

Съдът извършил проверка и за наличие на други пороци на административния акт - съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, но установил, че допуснатите от органа нарушения не са от такова естество, че да засягат радикално устоите на конституционно установения ред и административното законодателство. По начало до нищожност може да доведе липсата на компетентност и липсата на задължителната форма на акта. Нарушенията на административнопроизводствените правила и на материалния закон са пороци на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността - на неговото съдържание и правила при издаването му, са преценка по съществото на акта. Не може органът да нарушава до степен на нищожност административнопроизводствени правила или материалния закон, ако той изобщо няма компетентност да издава съответния акт. Щом има компетентност и е спазена законово определената форма, допуснатите от органа нарушения обосновават неговата унищожаемост, не и нищожност. Съдът като достигнал до този извод в мотивите си направил обосновано заключение за валидност на оспорения акт.

Що се отнася до довода на касатора, че акт № 436 е такъв по чл. 120, ал. 1, а не акт по чл. 107, ал. 1 ДОПК, то този довод първо, не е подкрепен от каквото и да било доказателство. Касаторът не е представил доказателства за извършена му ревизия, а и не твърди, такава да му е правена. Ревизията не е действие на органа, което може да бъде извършено без знанието на ревизирания субект. Тоест налице е един необоснован довод. И второ, видно от самия акт и доказателствата по делото безспорно става въпрос за акт за установяване на задължения по декларация по смисъла на чл. 107, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 14 ЗМДТ. Не са налице и основания за приемане на акт № 436 за съобщение по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗМДТ - този акт не подлежи на обжалване, поради това, ако се приеме за вярно твърдението на касатора съдебното производство би било недопустимо. Акт № 436 не е и акт по смисъла на чл. 107, ал. 3, изречение първо ДОПК, тъй като това съобщение е идентично със съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях направил обосновани фактически изводи и правилно приложил материалния закон. С оглед на това решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд