Решение № 14362 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2020 г.

Решение № 14362 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ч. Стойчев от [населено място] чрез адв. Р. Русев срещу Решение № 2/03.01.2020 г., постановено по адм. д. № 423/2019 г. по описа на Административен съд - Враца. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушени на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковите претенции на Ч. Стойчев със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Ч. Стойчев, не се явява. Представлява се от адв. Русев, който поддържа предявената от дружеството касационна жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът, Областна дирекция "Земеделие" /ОД3/-гр. Враца, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Ц. Николова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил изцяло като неоснователни и недоказани предявените от Ч. Стойчев срещу ОДЗ-Враца искове за заплащане на: имуществени вреди в размер на 57 032, 99 лв, платени от ищеца по договор за аренда № 25 от 19.08.2013 г. за стопанската 2013-2014 г.; пропуснати ползи в размер на 56 899, 93 лв от добив на пшеница и в размер на 7 795, 80 лв от добив на слънчоглед, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане; мораторна лихва в размер на 19 509, 41 лв върху главницата от 57 032, 99 лв за периода от 19.08.2013 г. до датата на предявяване на иска; мораторна лихва в размер на 14 237, 42 лв върху главницата от 56 899, 93 лв за периода от средата на м. юли 2014 г. – датата на приключване на жътвата и мораторна лихва в размер на 1 750 лв върху главницата от 7 795, 80 лв за периода от средата на м. октомври 2014 г. до датата на предявяване на исковата молба. Със същото съдебно решение ищецът е осъден да заплати на ОДЗ-Враца и сумата от 300 лв съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Враца, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че, не са налице кумулативно изискуемите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по всеки един от обективно съединените искове, поради което същите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло със законните последици. По отношение исковата претенция на Ч. Стойчев срещу ответника за присъждане на обезщетениe за имуществени вреди във вид на реално претърпени загуби, изразяващи се в платената от него за стопанската 2013-2014 г. годишна арендна вноска в размер на 57 032, 99 лв по Договор за аренда № 25/19.08.2013 г. АС-Враца е приел следното: Претендираната вреда не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с твърдените от ищеца бездействия на органите на ответника, нито е в причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен отказ на ОДЗ-Враца да постанови заповед за изземване на отдадените под аренда в полза на ищеца поземлени имоти в землището на с. Малорад, доколкото същата сума е платена по силата на сключения договор за аренда, а не в резултат на твърдените от ищеца и последващи сключването на договора незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при ответника при и по повод осъществяване на административна дейност. Плащането на арендната вноска е резултат на взаимното договаряне на две равнопоставени страни, а не на поведението на арендодателя в качеството му на орган, упражняващ административна власт. Нещо повече - по делото е представен и двустранно подписан протокол-опис № 25/19.08.2013 г. за предаване на ищеца в качеството му на арендополучател на всички земеделски имоти в землището на с. Малорад за ползване в състояние, съответстващо на уговореното по арендния договор. Ако ищецът приема, че имотите не съответстват на качеството, за каквото са му предадени, същият според административния съд има възможност да потърси правата си, съответно обезщетение за неизпълнение на задължения по договор от арендодателя по реда на самия аренден договор, а не по реда на ЗОДОВ. АС-Враца е заключил, че след като неоснователна се явява главната претенция за сумата от 57 032, 99 лв, неоснователни се явяват и акцесорните такива за изтекла мораторна лихва и законова лихва върху главницата до окончателното й изплащане. АС-Враца е приел за недоказана и неоснователна и претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност за реализиране на продукция от отдадените под аренда земи в землището на с. Малорад, община Борован – пшеница и слънчоглед- за стопанската 2013-2014 г. След подробен анализ на понятието"пропусната полза", съдът е заключил, че ищецът не е доказал по несъмнен начин реалното настъпване на пропуснати ползи, доколкото недоказано остава, че нереализирането на претендираните суми от добиви на слънчоглед и пшеница се дължи единствено и само на незаконосъобразните бездействия на длъжностни лица при ответника. Според съда представеният по делото договор на Ч. Стойчев с ЕТ "Л. – С. Стойчева" за обработка на процесните земеделски земи за кампания 2013-2014 г. не доказва наличие на направени от ищеца разходи –от една страна, а от друга – липсват доказателства, че фирмата – изпълнител по този договор не е могла да обработва процесните имоти, както и какви са евентуалните причини за това. Отделно от гореизложеното, АС-Враца е заключил, че дори да се приеме реалното настъпване на претендираните от Стойчев пропуснати ползи, то не се доказва осъществяването на поне още две материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не се доказва наличието на твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия, от които се претендират вредите, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези незаконосъобразни бездействия и нереализирането на доходи от средния добив пшеница и слънчоглед от процесните имоти за исковия период. Ищецът твърди настъпване на вреди от незаконосъобразното бездействие на ответника да издаде заповед за изземване на процесните имоти, от бездействието му, изразяващо се в отказ за съдействие за подписване на доброволно разпределение на масиви за ползването на земите в землището на с. Малорад, както и от бездействието му да изготви служебно разпределение на масивите за ползване. Според съда сочените бездействия не са фактически, а правни такива, доколкото както издаването на заповед, така и постигането на доброволно споразумение за разпределяне на масиви за ползване, съответно- изготвянето на служебно такова разпределение изискват волеизявления от страна на длъжностни лица при ответника. Издаването на заповед за изземване на земеделски земи съставлява правно действие, а неиздаването на такава след отмяната на предходен изричен отказ по съдебен ред, следва да се атакува чрез обжалване на мълчалив отказ, а не чрез претендиране на вреди от бездействие по неиздаването й, още повече, че изричният отказ за издаване на такава заповед е отменен не по причина, че сочените от ищеца земеделски имоти от ДПФ се ползват от трето лице без правно основание. АС-Враца е приел, че Стойчев не доказва твърдяното от него ползване на имотите от трето лице не само защото не сочи изрично кое е третото лице – ползувател, не само защото същият още при сключване на договора за аренда е подписал и протокол за предаване владението на тези имоти, но и поради обстоятелството, че, видно от приетите по делото писмени доказателства, ищецът е кандидатствал за субсидии за стопанската 2013-2014 г. и е получил исканото субсидиране, а сред заявените за подпомагане имоти фигурира поне един от процесните. Поради неоснователност на главния иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, съдът е отхвърлил и акцесорните такива за присъждане на мораторни лихви и законна лихва върху главницата. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло правните изводи на административния съд относно неоснователността на исковата претенция на Ч. Стойчев за присъждане на обезщетение за реално претърпени вреди в размер на 57 032, 99 лв, ведно с акцесорните й искове, както и крайните правни изводи на АС-Враца за неоснователност и на претенцията за пропуснати ползи, макар и по частично различни от изложените от първостепенния съд съображения. Изцяло неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция на Стойчев за реално претърпени вреди в размер на дължимата за процесните имоти в землището на с. Малорад арендна вноска за стопанската 2013-2014 г., ведно с исковете за мораторна и законна лихва върху същата. В тази насока касационната инстанция препраща изцяло към развитите от АС-Враца правни доводи в първоинстанционното решение, които следва да се разглеждат като мотиви на настоящото решение с оглед правомощията на ВАС по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Като допълнение към развитите от АС-Враца доводи следва да бъде отбелязано, че, макар развитите от касатора в жалбата му доводи за характера и силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на РС-Бяла Слатина по адм. д. № 305/2014 г. да са принципно верни, от същите не следва изводът, че неиздаването на административен акт в изпълнение на това съдебно решение съставлява твърдяното от ищеца бездействие, годно да доведе до твърдените вреди – от една страна, а от друга – дори да се приеме, че вредите се претендират от отменен като незаконосъобразен административен акт/ каквото не се твърди от ищеца/, то и в този случай същият акт не е годно материалноправно основание за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като с отменителното съдебно решение въпросът не е решен по същество, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, каквото не е последвало Само когато със съдебното решение, с което отмененият като незаконосъобразен отказ за издаване на искания административен акт, въпросът е решен по същество, само в този случай отмененият като незаконосъобразен ИАА е годно основание за възникване на обезщетение за вреди по ЗОДОВ, какъвто не е конкретният случай. По отношение исковата претенция на Ч. Стойчев за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи – нереализирани доходи от продажба на селскостопанска продукция – пшеница и слънчоглед за стопанската 2013 – 2014 г. следва да бъде отбелязано, че същите вреди отново следва да бъдат претендирани като последица от неизпълнение на задължения на арендодателя, произтичащи от сключения договор за аренда, а не на извъндоговорно, деликтно основание. На следващо място – дори да се приеме, че реда за претендиране на вредите-пропуснати ползи е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /каквото не е становището на настоящия съдебен състав/ и дори доводите на касатора за доказаност както на реалното настъпване на твърдените вреди – пропуснати ползи, така и на наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените пропуснати ползи и отменения административен акт, съответно-незаконосъобразните бездействия, да са основателни, то липсва първата от предвидените в чл. 1, ал. 1, т. ЗОДОВ материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на ответника за вреди по ЗОДОВ. Отмененият като незаконосъобразен изричен отказ на ОДЗ-Враца да постанови заповед за изземване по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ / в редакцията й към датата на изричния отказ/ не решава въпроса по същество вместо административния орган, а връща делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне по съществото на спора в посочения в диспозитива на съдебното решение едномесечен срок. Защитата срещу непроизнасянето от страна на административния орган в този срок е било чрез обжалване на нов мълчалив отказ, било чрез защита при неизпълнение на съдебно решение, но във всички случаи това непроизнасяне не съставлява незаконосъобразно фактическо бездействие, както неправилно твърди ищецът. Не съставляват фактически бездействия и другите две "бездействия", от които ищецът претендира настъпването на пропуснатите ползи - неоказването на съдействие за сключване на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ /в относимата му редакция -ДВ бр. 25/2012 г./ и неизвършването на служебно разпределение на масиви за ползване на земеделски земи, доколкото същите са елемент от сложен фактически състав, завършващ с издаване на ИАА- заповед. По делото нито се твърди, нито се доказва, че при неизпълнение на задълженията на длъжностните лица при ответника, ищецът се е възползвал от правото си да поиска издаване на подобна заповед от министъра на земеделието и храните съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 11 и 12 от ЗСПЗЗ. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ /преди изменението й с ДВ бр. 94/2019 г./ и във вр. с § 6 от ПЗР на ЗОДОВ, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение