Решение № 14340 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11348/2009 г.

Решение № 14340 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11348/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 87 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Али Мохамед Алкурайи, гражданин на Ливан, срещу Решение № 343/03.08.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение не е обсъдил всички факти и обстоятелства по преписката и е приложил неправилно чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Ответната страна - председателят на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на обжалвания административен акт, по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган приел, че от изложената бежанска история мотивът за напускане на държавата по произход на Али Мохамед Алкурайи е придружаването на леля си и семейството й, търсейки по добри условия на живот. Приел е, че жалбоподателят не се позовава на обстоятелства, които да представляват предпоставка за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен такъв. Отделно е изследвано наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и прието, че спрямо него не съществува риск от тежки посегателства, тъй като в държавата по произход - Ливан не е налице въоръжен конфликт. Административното производство е образувано с решение № 527/7.04.2008 г. на решаващия орган по чл. 67д, ал. 1 от ЗУБ относно молба за закрила на Али Мохамед Муса, като самоличността му е отразена въз основа на декларация по чл. 30, т. 3 ЗУБ. В хода на административното производство, лицето е представило заявление за гражданско състояние, издадено от МВР на Република Ливан, където чужденецът фигурира с името - Али Мохамед Алкурайи - поради което производството продължило, като чужденецът е вписан именно с това име. С образуване на производството, чрез даване на писмени указания, административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал Али Мохамед Алкурайи - на разбираем за него език с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 06.11.2008 г.; на 13.02.2009 г. и 18.022009 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история. Видно от изявленията на молителят същите нееднократно са променяни - първоначално твърдял, че е сирак - родителите му са избити; в последствие, че са живи и здрави, намиращи се в палестински лагер "Бургулие", Южен Ливан, като баща му е военен от ливанската армия. Като основен мотив за напускането сочи желанието му да пътува и да живее със семейството на леля си, също нелегално пребиваваща в Р България. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на приложените към административната преписка становища на отдел "Специализирана информация" при ДАБ с вх. № 2178/174.07.2008 г. и № 845/19.03.2007 г. относно обстановката в Ливан, сигурността на държавата и положението на палестинските бежанци в рамките на Ливан и въобще в района на Близкия Изток, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ, в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на молителя. В така изготвеното становище интервюиращия орган е приел, че "кандидатът" няма проблеми с официалната власт в Ливан; не е застрашен неговият живот, сигурност или свобода. В Ливан-страната на произход живеят "безпроблемно майка му, баща му " и останали негови роднини. Обобщено е, че напускането на Али Мохамед Алкурайи се дължи най- вече на икономически причини. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че Решение № 343/003.08.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления през административния орган на Али Мохамед Алкурайи въобще не са направени твърдения в посока за нарушаване на каквито й да е негови права от субект по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, като сам сочи, че първоначалните сведения дадени от него са лъжливи. Обосновава се извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, причина за напускане на Ливан за чужденеца са съображения основно икономически, което обстоятелство не е включено в нито една от хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. Твърденията за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на обсъждане от страна на административния орган обстоятелствата, че актът е постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ - органът не е изложил подробни аргументи относно сигурността на държавата Ливан, са неоснователни. Изрично, атакуваното решение се позовава на справките, изготвени от отдел "специализирана информация", приложени в административната преписка, в които след задълбочен анализ е направен изводът, че насилието в Ливан, след изтеглянето на Израел през май 2000 година, е почти прекратено. В страната е установен правов ред, като конституцията на страната, в значителна степен гарантира спазването на човешките права. Самият Алкурайи не твърди, че по отношение на него или близките му е упражнявано каквото и да е било насилие. С оглед изложеното, правилно в обжалваното решение е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателите, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение