Решение № 12163 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Панчева, срещу решение 2219/04.07.2024 г., постановено по адм. дело 935/2023 г. по описа на Административен съд-Благоевград, 5-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски, по представен списък. Ответникът - И. В. О., действаща като ЕТ "И. О.", чрез процесуалния си представител адвокат Х. Панев, в писмен отговор и открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна и прави искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по приложен списък. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. В. О. в качеството й на ЕТ "И. О.", срещу решение 01/312/02653/3/01/04/02, изх. 01-6500/8839#19/30.05.2023 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба 29/11.08.2008 г., погрешно обозначена в акта като Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г./, предвид решение 11501/13.12.2022 г., постановено по адм. дело 2378/2022 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, както и на основание чл. 3, ал. 1 във връзка с т. 30 и т. 7 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, на оспорващия търговец е наложена окончателна финансова корекция в размер на 178 608.08лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт, в това число заявлението на търговеца за кандидатстване по мярка 312, ведно с приложения към него бизнес план, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза, и по искане на оспорващия е разпитан един свидетел. По данни от приобщените доказателства, окончателната финансова корекция е наложена във връзка с констатирани от административния орган /при извършени проверка на място през м. юни 2019 г. и допълнителни административни проверки/, неизпълнение от страна на едноличния търговец на задължения по сключения между него и ДФЗ договор 01/312/2653/16.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР 2007-2013 г. /а именно - изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходни показатели средно аритметично за три пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на едва 4.87%/ и нарушение на чл. 7, ал. 2 Наредба 29/11.08.2008 г., състоящо се в изкуствено създадени от търговеца условия при кандидатстването по мярката. При това, след издаден първоначално от административния орган, акт за установяване на публично държавно вземане изх. 01-6500/8839#2/14.08.2020 г. и отмяната му, постановена с решение 2121/07.12.2021 г. по адм. дело 856/2020 г. на Административен съд-Благоевград, оставено в сила с решение 11501/13.12.2022 г. на състав на осмо отделение на Върховния административен съд по адм. дело 2378/2022 г., и предоставена на търговеца възможност по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ да изложи писмените си възражения и представянето на такива, е издаден оспореният пред първата инстанция, акт за налагане на финансова корекция. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 01/312/2653/16.10.2014 г., клаузата на неговата т. 4.12 предвижда задължение за И. В. О., действаща като ЕТ "И. О.", в качеството й на ползвател, да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок, в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, както и че съгласно т. 4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Съобразно т. 8.1. от договора, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените му суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 29/11.08.2008 г. По делото липсва спор относно вложения в договора, смисъл на понятието "одобрен проект", доколкото в т. 9.1.г. от него, е изрично уточнено, че това е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба 29/11.08.2008 г., документи /включително представения от ползвателя и одобрен от фонда, бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 312. По данни от приетото заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза, при изготвянето му, вещото лице констатира разминаване между посочените в одобрения бизнес план общи приходи в размер на 107 300лв за всяка от проверяваните три финансови години и взетите предвид от административния орган /и съответно посочени в процесното решение за налагане на финансова корекция/ приходи за всяка една от тези години в размер на 144 300лв. Освен това според вещото лице реализираният от ползвателя приход от подпомаганата дейност през трите пълни финансови години 2016, 2017 и 2018 г. е в размер общо на 44 815.53лв наместо установените от административния орган общо 21 080.08лв. Според вещото лице в хипотезата на заложени в одобрения бизнес план приходи от по 107 300лв за всяка финансова година и реализиран за трите години общ приход от 44 815.53лв, изпълнението на бизнес плана по отношение на заложените в него приходни показатели за трите проверявани години, възлиза средно аритметично на 13.92%, а в хипотезата на отчетените от органа, като заложени в бизнес плана, приходи в размер на 144 300лв за всяка година и на установените по време на проверката общо приходи от 21 080.08лв за трите години на 4.87%. Според вещото лице "полученият процент на изпълнение средно аритметично за трите финансови години изчислено от експертизата е 13.922%", но същевременно "само за двете финансови години 2016 и 2017 г. изпълнението е под 20%, а през 2018 г. то е над 20%". При изслушване на заключението в проведено на 13.02.2024 г. открито съдебно заседание, вещото лице уточнява, че във връзка с установеното разминаване между посочените в одобрения бизнес план за всяка от проверяваните години, приходи от 107 300лв и взетите предвид от органа 144 300лв приходи за година, от ДФЗ дават отговор, а същото се твърди и от процесуалния представител на фонда, че при изготвяне на процесния акт в бизнес плана е установена техническа грешка при изчислението на общия размер на прихода за всяка една от финансовите години, заложени в него, за отстраняването, на която само е преизчислена общата сума на прихода, без обаче да е направено изменение на одобрения бизнес план и без ползвателят да е уведомен за констатираната грешка при пресмятането. Независимо, че е оспорено от процесуалния представител на ответника, заключението на вещото лице е прието по делото. При тези данни, необосновано административният съд приема, че атакуваното пред него решение за налагане на финансова корекция е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 8, чл. 12, чл. 34 и чл. 35 АПК, предвид установеното по делото едностранно "прекалкулиране" на сумите от одобрения бизнес план и същевременно липсата на уведомяване на ползвателя за това. Наред с горното първоинстанционният съд формира извод, че процесният акт е несъответен на приложимия материален закон, тъй като според вещото лице времетраенето на нарушението е само две години и не попада в нито една от точките по т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, обуславящо определянето на финансова корекция в размер на 100% от недължимо изплатената финансова помощ. По тези съображения съдът постановява оспореното пред касационната инстанция решение, с което отменя акта за налагане на финансова корекция и осъжда ДФЗ да заплати на И. В. О., действаща като ЕТ "И. О.", сумата от 10 274.63лв, представляваща направени от нея разноски по делото. Касационният съдебен състав счита обжалваното решение за неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон. Изключително оскъдните мотиви на съда, които при това не кореспондират с данните от приобщените доказателства, сочат на повърхностен подход при решаване на повдигнатия пред съда правен спор и липсата на осъществен цялостен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, в контекста на релевираните от страните доводи. Този извод се потвърждава и от липсата в проверявания съдебен акт, на каквито и да било мотиви относно определената в т. 2 от процесното решение на изпълнителния директор на ДФЗ, финансова корекция за установеното от органа изкуствено създаване на условия при кандидатстването, квалифицирано от него като нарушение по т. 7 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, наложило /с оглед констатираното в т. 1 от акта неизпълнение на приходните показатели/ окончателният размер на финансовата корекция да бъде определен при условията на чл. 3, ал. 1 от Правилата. Видно от съдържанието на подадената жалба до административния съд, актът е оспорен в цялост, включително по множеството наведени от жалбоподателя /сега ответник/, доводи за липсата на изкуствено създадени условия, а не само в частта, относима към непостигането на застъпените в одобрения бизнес план приходи, спрямо която административният съд неправилно е ограничил преценката си по същество на спора иначе довела до цялостната отмяна на акта като незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав счита за неправилни мотивите на първоинстанционния съд, според които ДФЗ едностранно е изменил одобрения с договора бизнес план чрез едностранно преизчисление на заложените в него приходни показатели от подпомаганата дейност, а оттам и че като преди налагането на финансовата корекция не е уведомил ползвателя за промяната в бизнес плана и не му е дал възможност да вземе отношение по направената прекалкулация, е издал процесния акт при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 8, чл. 12, чл. 34 и чл. 35 АПК, обуславящо неговата отмяна. От неоспореното съдържание на одобрения бизнес план, приложен към подаденото от ползвателя заявление за кандидатстване /л.л. 148-149 от делото, том І/ се установява, че при посочването в табличен вид на очакваните приходи от подпомаганата дейност, за всяка една от финансовите години от изпълнението на проекта /включително проверяваните в случая ІІ-ра, ІІІ-та и ІV-та години/, е допусната грешка при изчислението, при която наместо сумата от 144 300лв общ приход за всяка година /която би следвало да се получи при правилно изчисление на заложените от самия ползвател на помощта в таблицата, данни/, погрешно е посочена сумата от 107 300лв, представляваща очакван общ приход от подпомаганата дейност на година. По-конкретно, в част ІV.1 "Приходи" от одобрения бизнес план в табличен вид за всяка финансова година /в т.ч. за проверяваните три години/ е посочено, че ще бъдат реализирани приходи от 1 110 на брой нощувки в стая при цена на едната нощувка от 80лв, 740 на брой услуги, свързани с използването на джакузи, при цена за едно джакузи от 40лв и 740 на брой допълнителни туристически услуги, при цена за една туристическа услуга от 35лв. В същата таблица от бизнес плана правилно е изчислено и посочено, че очакваният общ приход от нощувки за съответната година е 88 800лв /1110х80лв/, но погрешно е изчислен, съответно - отразен в таблицата за приходите, размера на общите приходи за година от джакузи и от допълнителни туристически услуги, като наместо сумите от 29 600лв за джакузи /740х40лв/ и 25 900лв за допълнителни услуги /740х35лв/, в таблицата са посочени погрешно пресметнатите от ползвателя суми съответно от 7 400лв като общ размер на прихода от джакузи за година и от 11 100лв като общ размер на прихода от допълнителни туристически услуги за година. При това и доколкото общият приход от подпомаганата дейност за година е сбор от общите приходи от нощувки, джакузи и допълнителни туристически услуги за същата година, при направеното от самия ползвател изчисление на общия приход за съответната година са взети предвид погрешно пресметнатите от него размери на приходите от джакузи и допълнителни услуги, в резултат на което за всяка финансова година е получена сумата от 107 300лв /88 800+7 400+11 100/, наместо сумата от 144 300лв, която се получава при правилно събиране на сумите от общите приходи за предвидените в бизнес плана различни услуги /нощувки, джакузи и допълнителни туристически услуги/, изчислен въз основа заложените в плана от ползвателя данни, а именно 1110 нощувки с единична цена 80лв, 740 джакузита с единична цена 40лв и 740 допълнителни туристически услуги с единична цена 35лв /1110х80 + 740х40 + 740х35 = 88 800 + 29 600 + 25 900 = 144 300лв/. Описаната фактическа установеност налага касационният съдебен състав да приеме, че в случая действително се касае за допусната от ползвателя на помощта грешка при изчислението и попълването на бизнес плана, приложен към заявлението за кандидатстване, впоследствие констатирана от административния орган в рамките на откритото производство по налагане на финансова корекция и съобразена чрез правилното отчитане на сумите, при определянето на размера на изпълнението на бизнес плана, а оттам - и на размера на финансовата корекция, вярно изчислена въз основа на останалите данни от одобрения план, и общия размер на приходите за съответната година. Изложеното изключва възможността настоящият съдебен състав да приеме, че се касае за едностранна промяна в одобрения бизнес план след подписването на договор 01/312/2653/16.10.2014 г., осъществена от органа без ползвателят да бъде уведомен за това, а оттам и че при издаването на акта за налагане на финансова корекция е допуснато съществено процесуално нарушение, като вместо посочената от ползвателя в бизнес плана, стойност на общите приходи за всяка финансова година от 107 300лв е взета предвид едностранно определената от органа, завишена стойност от 144 300лв. Във връзка с формирания извод не без значение е безспорно установеното от данните по делото обстоятелство, че в писмо изх. 01-6500/8839#13/22.02.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е открито производството по налагане на финансова корекция и ползвателят е уведомен, че може да представи писмено възражение по констатациите на органа, също е посочена сумата от 144 300лв като размер на заложения приход от подпомаганата дейност за всяка една от проверяваните години, но в представеното на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ от ползвателя възражение липсва формулирано оплакване в тази връзка и въобще не е повдигнат въпроса за точния размер на съобразения от органа, като заложен в одобрения бизнес план, приход на година от 144 300лв. При установеното по данни от съдържанието на одобрения бизнес план, неправилно изчисление на очаквания общ приход от субсидираната дейност, според касационния съдебен състав още при подписването на договора за отпускане на БФП по мярката, предвидените общи приходи от подпомаганата дейност в представения по време на кандидатстването по мярката и впоследствие одобрен бизнес план, за всяка една от проверяваните години, /а и за всички останали години от изпълнението на проекта/, възлизат на правилно възприетата от административния орган в процесния акт, стойност от 144 300лв, а не на 107 300лв, както необосновано приема административният съд в атакуваното решение, въз основа погрешно изготвеното в тази му част и неправилно възприето заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, /в което данните от приходната част на бизнес плана са механично преписани без да бъде констатирана, още по-малко - взета предвид установената от ДФЗ и настоящия съдебен състав, елементарна грешка в изчислението/. Предвид това, съдът, като без да извърши собствена преценка на установените по делото данни относно заложения в одобрения бизнес план размер на очакваните приходи, безкритично е възприел становището на вещото лице /основано на неправилно посочена стойност на общия приход за година от 107 300лв/, че изпълнението на одобрения бизнес план за две пълни финансови години /2016 и 2017/ възлиза на 13.92%, а за финансовата 2018 г. - на над 20%, е формирал изцяло необоснован и незаконосъобразен извод за отсъствие на основание по т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне на финансова корекция, включително в размер на 100% от недължимо изплатената финансова помощ, а оттам - е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Наред с горното, настоящата инстанция счита, че не са налице предпоставките по чл. 222, ал. 2 АПК, обуславящи връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане, в т.ч. независимо от установеното непроизнасяне на административния съд по втората наложена с процесния акт финансова корекция за констатираното от органа изкуствено създаване на условия при кандидатстването. Това е така, доколкото в хипотезата на наложена окончателна финансова корекция при условията на чл. 3, ал. 1 от Правилата е достатъчно по делото да бъде приета за законосъобразна и само една от определените с акта, множество /в случая две/, финансови корекции, чийто размер съвпада с окончателно определения размер на наложената корекция, за да бъде актът за налагането й преценен като законосъобразен. Случаят е точно такъв, при което и с оглед изяснеността на делото от фактическа страна, след отмяната на първоинстанционното решение спорът следва да бъде решен по същество. При дължимата проверка за наличие на основанията по чл. 146 във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав приема, че процесният акт е издаден от компетентен по аргумент от чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. при съобразяване на правилото по чл. 73, ал. 2 АПК, и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. С оглед фактическата установеност по делото, че действително заложеният в одобрения бизнес план приход от подпомаганата дейност за всяка една от проверяваните години е в размер на 144 300лв и констатираното от административния орган постигане на тези приходи, средно аритметично изчислено за три пълни финансови години е в размер на едва 4.87%, включително по данни от т. 2.1 от приетото заключение на вещото лице, се налага съдебният състав да приеме, че финансовата корекция е законосъобразно определена в размер на 100% от предоставената помощ при условията на т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата във вр. с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, при правилно квалифицирано от органа допуснато от ползвателя, нарушение на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 01/312/2653/16.10.2014 г. Съставът споделя неотклонно застъпеното в съдебната практика схващане, от което не намира основание да се отклони в случая, че непостигането на заложените в одобрения бизнес план приходни/финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, а оттам и вменяващо на ДФЗ, по аргумент от чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, задължението да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е безпредметно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения 11803/04.11.2024 г. по адм. дело 6792/2024 г., 10434/07.10.2024 г. по адм. дело 5402/2024 г., 1940/20.02.2024 г. по адм. дело 10390/2023 г., 12173/07.12.2023 г. по адм. дело 5496/2023 г., 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за определяне на финансова корекция поради нарушението на т. 4.12 и т. 4.18 от договора /изпълнение от едва 4.87% на приходните показатели за трите проверявани години/ не са оспорени от И. В. О., действаща като ЕТ "И. О." и се установяват от доказателствата по делото, то съответно на т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, за това неизпълнение на ползвателя на помощта е определена финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ, а именно на 178 608.08лв. Следва да се отбележи, че дори при посочения в заключението на вещото лице, размер от 44 815.53лв на общо реализирания приход от подпомаганата дейност за трите проверявани години /наместо установените от органа 21 080.08лв/, изпълнението за този период на застъпените в бизнес плана приходни показатели /144 300лв за година или общо 432 900лв за трите години/ също е по-малко от 20% /а именно 10.35%/ от тези показатели, при което и в тази хипотеза, финансовата корекция би била в същия размер от 100% от недължимо предоставената финансова подкрепа, при условията на т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата. След като и в двете разгледани от състава хипотези /на установения от органа размер на реализирания от ползвателя приход за трите проверявани години от 21 080.08лв и на посочения от вещото лице размер на приходите от 44 815.53лв/ финансовата корекция за констатираното от органа неизпълнение на приходните показатели от бизнес плана е законосъобразно наложена от органа, то и процесното решение, с което на основание чл. 3, ал. 1 Правилата е определена окончателната финансова корекция в размер на 178 608.08лв, е законосъобразно издадено, което налага подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора своевременно заявената претенция на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски по приложен списък, се явява основателна. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата от общо 914.43лв, от които сумата от 714.43лв за платена държавна такса за образуване на касационното производство в установен от доказателствата по делото размер и сумата от 200лв за юрисконсултско възнаграждение в определен от състава размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,