Решение № 3857 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2020 г.

Решение № 3857 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. "БМ Къмпани София" ЕООД, чрез адв. И. М. обжалва решение № 5310/12.10.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 5449/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-22221217007321-091-001/18.09.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост на решението, нарушение на процесуалните и материалноправни разпоредби. Касаторът счита, че съдът е изброил правилно събраните по делото доказателства, но не ги е обсъдил и не е направил правилни правни изводи, а е преповторил аргументите на решаващия орган. Излага подробни съображения, че осъществяването на доставките е доказано и са изпълнени предпоставките, предвидени в чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът – директор на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, град София, чрез процесуалния си представител гл. юрк. В. М. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Счита, че представените доказателства не доказват плащане на адвокатското възнаграждение от насрещната страна. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта, в която на "БМ Къмпани София" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 21 311. 87 лева за данъчни периоди м. 03, м. 05, м. 06.2015 г. и м. 07, 08.09.2017 г. по фактури, издадени от "Симеони – 2008" ЕООД и "Тим Ен Би" ЕООД и са начислени лихви в общ размер на 10 532. 04 лева. Лихвите за данъчни периоди от м. 01.2012 г. до м. 06.2012 г. са начислени във връзка с корекция на правото на приспадане по фактури, издадени от "И ДЖИ АПЛАУС" ЕООД. Лихвите за м. 01 и м. 02.2017 г. са начислени във връзка с корекция на ползвания данъчен кредит по фактури, издадени от "МС МОЛ" ЕООД. Останалите лихви са последица от отказа на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Симеони – 2008" ЕООД и "Тим Ен Би" ЕООД. За да отхвърли жалбата, съдът е извършил преценка по приложението на материалния закон, като се е позовал на няколко решения на Съда на ЕС, според които проверката по отношение на правото на приспадане по доставки на стоки изисква от националната юрисдикция в съответствие с правилата за доказване по националното право да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (С-285/11, "Боник"). Приел е, че възраженията на дружеството за реалност на доставките на рекламни и канцеларски материали, консумативи и почистващи препарати от "Симеони – 2008" ЕООД и на услуги по почистване и ремонт от "Тим Ен Би" ЕООД, са неоснователни. При извършените им насрещни проверки доставчиците не са представили никакви доказателства. По фактурите, издадени от "Симеони-2008" ЕООД от жалбоподателя са представени преписи от фактурите и приемо – предавателни протоколи, без да са ангажирани доказателства за получаване на спорните стоки. По доставките на рекламни материали – тефтер с лого, флаери, ключодържател с лого, чаши с лого, календарчета, визитки и др. според съда не е установено кое е лицето, което физически ги е изработило, с каква техническа база, за чия сметка са материалите. По делото са налице констатации, че доставчикът не разполага с възможност за изработката им. По доставките на услуги за почистване на различни обекти, фактурирани от "Тим Ен Би" ЕООД съдът е приел, че не се доказва извършването им. Посочил е, че предвид характера на услугите, наличието на персонал е необходимо за изпълнението им. Обоснован е краен извод, че наличието на възможност конкретните двама доставчици да изпълнят фактурираните доставки на стоки и услуги не е доказано. По отношение на лихвите за неправомерно упражнено право на данъчен кредит в размер на 8 732. 65 лева по фактури, издадени от "И ДЖИ Аплаус" ЕООД в данъчни периоди от м. 01.2012 г. до 06.2012 г. и в размер на 5 856 лева по фактури, издадени от "МС МОЛ" ЕООД в данъчни периоди м. 01 и м. 02.2017 г., което е коригирано с протокол по чл. 116 ДОПК в данъчен период м. 02.2018 г. съдът е приел, че са законосъобразно начислени. Изложени са съображения, че за периода на неправомерно упражненото право на приспадане по коригираните фактури, до периода на анулирането им, се дължи лихва. Съдът е отбелязал, че корекцията на правото на данъчен кредит е извършена в хода на ревизията, което обстоятелство презумира знанието на жалбоподателя за неправилно данъчно третиране на доставки, които не са осъществени. На това основание е приел за законосъобразно санкционирането му с лихви. Решението е правилно като краен резултат. Принципно вярно съдът е посочил материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане за доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и за доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Юридическите факти, които пораждат това субективно право и които подлежат на доказване от страна на жалбоподателя, са съответно доставянето и получаването на стоките и извършването на услугите. В конкретния случай чрез събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза тези факти не са установени. Предмет на доставки по фактурите, издадени от "Симеони-2008" ЕООД са почистващи препарати, както и рекламни материали (тефтер с лого, флаери, ключодържател с лого, чаши с лого, календарчета, визитки). Към фактурите са приложени приемо – предавателни протоколи, по които няма данни стоките да са получени от ревизираното дружество. Съдебно – счетоводната експертиза е установила, в таблица 4 осчетоводяването на фактурите, издадени то този доставчик по дебита на счетоводна сметка 601 "Разходи за материали", с изключение на фактурите, издадени през м. 05.2015 г., които са отразени по сметка 302 "Материали" и сметка 304 "Стоки". По счетоводните данни, не може да се прави извод за получаване на стоките във връзка с изпълнението на конкретни последващи доставки. Фактурите, издадени от "Тим Ен Би" ЕООД документират услуги по почистване на различни обекти и услуга за ремонт и инсталации по фактура № 0.. 76/23.08.2017 г. От една страна фактурите не съдържат конкретно описание на естеството на услугите по смисъла на чл. 226, параграф 7 от Директива 2006/112. От друга – по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за извършването им. Липсата на персонал по принцип не е самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит съгласно решението на Съда на ЕС дело С-324/11, но в случая, съдът е съобразил характера на услугите по почистване и ремонт, чието изпълнение изисква и полагането на труд. При тези факти, крайният извод на първоинстанционния съд, че осъществяването на спорните доставки на стоки и услуги не е доказано, е законосъобразен. Останалите съображения на съда относно липсата на възможност за доставчиците да изпълнят доставките, не се споделят, тъй като са в противоречие с тълкуването на Директива 2006/112, дадено в решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба, но не променят изводите по приложението на материалния закон. Възраженията на жалбоподателя по отношение на начислените лихви във връзка с извършената в данъчен период м. 02.2018 г. корекция на ползвания данъчен кредит по фактури, издадени от "И Джи Аплаус" ЕООД и "МС МОЛ" ЕООД, са неоснователни. С ревизионния акт не са начислени лихви за ползвания данъчен кредит, а върху размера на ДДС за внасяне за съответния данъчен период, който в резултат на неправомерно упражненото право на приспадане е намален като резултат за периода, бил е дължим и не е внесен, в предвидения от закона срок. Видно от мотивите на ревизионния доклад резултатът по справка декларация за всеки от процесните периоди на м. 01- м. 06.2012 г., м. 01 и 02.2017 г., е ДДС за внасяне. Правното основание за начисляване на лихвите е по чл. 175, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 89 ЗДДС върху дължимия, но невнесен в срок ДДС, който само по размер съответства на размера на неправомерно приспаднатия данъчен кредит. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че решението не е засегнато пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1485 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,