Решение № 489 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13810/2012 г.

Решение № 489 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13810/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Велина Иванова Велкова, жив. в гр. Бургас, чрез процесуален представител, срещу решение № 1593/18.09.2012 г. по адм. д. № 1111/2012 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед за задържане на лице № З-1214/14.05.2012 г., издадена от главен инспектор в сектор "Противодействие на икономическата престъпност"/"ПИП"/ при ОДМВР - Бургас. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения. Иска се отмяната му. Ответникът по касационна жалба - главен инспектор в сектор "ПИП" при ОД на МВР - Бургас, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Бургас е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 253, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/, е заповядано да бъде задържан касаторът за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУП при ОДМВР - гр. Бургас. На задържаната са разяснени правата й по чл. 63, ал. 3 от ЗМВР и е подписала декларация за запознаването с правата си. Посочила е, че желае адвокатска защита по свой избор и не желае адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ от служебен адвокат, бил й е извършен личен обиск за който е съставен и протокол, Велкова е дала писмени обяснения. Налице са били материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповедта - данни за извършено престъпление по чл. 253, ал. 1 от НК - а именно прехвърляне на дружествени дялове от лице, укрило доходи и неплатило данъци, в дружество, регистрирано в държава с благоприятен данъчен режим с управител Велина Велкова. Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно производствените правила по издаването й. Така постановеното решение е правилно. Доводите на касатора са за липса на мотиви при издаването на заповедта. Заповедта за полицейско задържане е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 253 от НК. Нормата от чл. 253, ал. 1 от НК гласи, че който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева. Правилна е преценката на съда, че е налице правното основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - данни за извършено престъпление, които се съдържат в докладната записка от административната преписка, договора за прехвърляне на дружествени дялове, платежен документ, справка за банкови транзакции. Заповедта за задържане е издадена по повод докладна записка от 11.05.2012 г. от ответника по касационната жалба, относно установени данни за извършване на престъпна дейност от друго лице по чл. 255 и сл. от НК и по чл. 253 от НК и предприети действия по доказване на тази дейност в която дейност са налични данни за съучастие на Велкова. В този смисъл оплакването за липса на мотиви е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновното извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение