Решение № 4552 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1065/2011 г.

Решение № 4552 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1065/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Джън Цинцян, гражданин на Китай срещу решение № 13989/22.11.2010 г. на Върховен административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 4435/2010 г. В жалбата се възразява, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че възприетата от съда фактическа обстановка относно страната на произход не съответства на действителното положение, предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е занимавал с дейност, която съгласно действащото законодателство на Китай се наказва с най-строго наказание. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Джън Цинцян, гражданин на Китай, против решение № 122/11.03.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предвид установената фактическа обстановка административният орган е направил законосъобразни изводи, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Посочено е, че жалбоподателят не е бил и няма основания да се предполага, че е подложен на преследване по причина на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, че в страната му няма въоръжен конфликт, от който да възниква опасност за живота и сигурността му. Така постановеното решение е допустимо, валидно и правилно, а направените оплаквания - неоснователни. Въз основа на фактите по делото тричленният състав е направил обоснован извод за липса на условия за предоставяне на статут на бежанец или предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Твърдението, че при изграждането на тези изводи съдът не е съобразил факта, че в Китай жалбоподателят се е занимавал с дейност, която е наказуема, съгласно Наказателния кодекс на страната, е неоснователно. Извършването на престъпление, което се преследва от националния закон на страната по произход не е основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Опасенията от евентуален арест вследствие на противоправното поведение на кандидата не попадат в приложното поле на приложимия в случая материален закон - ЗУБ. Още повече, че по делото има данни, че жалбоподателят е икономически имигрант и с подадената молба пред ДАБ цели да получи редовни документи, за да работи в страната. Изводите на съда относно бежанската история на китайския гражданин са изградени въз основа на представените по административната преписка доказателства и изявленията на чужденеца, както и от справка вх. № 552/17.02.2010 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд". При липса на реална опасност за живота, свободата и сигурността на жалбоподателя, както и при липса на опасност от преследване, изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, правилно е прието от съда, че за Джън Цинцян Китай е сигурна страна по произход. Това намира подкрепа и в обстоятелството, че касатора е напуснал страната доброволно, както и че неговите най-близки роднини продължават да живеят там. Трудности от икономически характер не са законен повод за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед на гореизложеното обжалваното решение не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,