Решение № 13878 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2020 г.

Решение № 13878 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производство е по чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. С решение № 102 от 21.05.2020 г., постановено по адм. д. № 83/2020 г., Административен съд – Смолян е отхвърлил жалбата на "Ес Мобайл" ЕООД, ЕИК 204852878, представлявано от Ю. Сакалев, със съдебен адрес гр. Смолян, бул. "България" № 51, срещу на Заповед за налагане на ПАМ № ФК-152-0032184/18.02.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Ес Мобайл" ЕООД, ЕИК 204852878, със седалище и адрес на управление с. Ягодина, общ. Борино, обл. Смолян, представлявано от управителя Ю. Сакалев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Смолян е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. В касационната жалба се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови такова по същество на спора, с което да отмени оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП - гр. Пловдив, чрез пълномощника му юрисконсулт И. Даритков взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока то чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана. По същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд – Смолян е отхвърлил жалбата на "Ес Мобайл" ЕООД, ЕИК 204852878, представлявано от Ю. Сакалев, със съдебен адрес гр. Смолян, бул. "България" № 51, срещу на Заповед за налагане на ПАМ № ФК-152-0032184/18.02.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП. Първоинстанционният съд е посочил, че фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и се изразява в това, че при извършена контролна проверка за закупен протектор за мобилен телефон на стойност 20 лв. е бил издаден фискален бон, в който артикулът е бил отразен като "аксесоар", което е определено като нарушение по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ за запечатване на обекта за срок от 7 дни. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Направен е и извод, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Прието е, че нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н–18/13.12.2006 г. вменява задължителни реквизити, които следва да притежава издадената фискална касова бележка и неизпълнението на нейните изисквания съставлява нарушение по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Административният съд е определил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че законодателят е предвидил "възможност" за налагане на ПАМ, като се е позовал на това, че административният орган е длъжен да наложи такава мярка при наличие на хипотезите, посочени в закона. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на определяне на срока на налагане на мярката са изложени мотиви, същият е минимален – седем дни, поради което не е допуснато нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК. Представените от жалбоподателя доказателства в съдебното производство са определени като такива, които не сочат на липса на нарушение, а по-скоро установяват неговото отстраняване. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Смолян е неправилно и незаконосъобразно. Основното оплакване на касационния жалбоподател е за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че заповедта е мотивирана относно срока на налагане на мярката, както и че принципът за съразмерност е бил спазен. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: По делото действително няма спор за факти. Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, което не е спазило нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. относно задължителните реквизити на касовия бон, което е определено като хипотеза по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. С оглед на това първоинстанцинният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС – принудителна административна мярка се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба/. Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В този смисъл оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в липса на условие за издаване на оспорената заповед, се явява неоснователно. Не може да бъде споделено и другото оплакване на касатора за допуснато нарушение на закона свързано с това, че към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ допуснатото нарушение от дружеството е било вече отстранено, т. е. отсъствало е условие за издаването й. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение на жалбоподателя, като изводите му в тази насока се споделят от настоящата инстанция като обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Настоящата инстанция обаче споделя оплакванията на касатора, че неправилно административният съд е приел, че заповедта е мотивирано относно срока за налагане на мярката, и че в случая не е бил нарушен принципа за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 7 дни на не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Като е стигнал до извод за законосъобразност на заповедта за налагане ПАМ, Административен съд – Смолян е постановил едно неправилно определение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 236 АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата следва да бъде уважена и издадената заповед за налагане на ПАМ бъде отменена. При този изход на процеса НАП следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото за двете инстанции в размер на 1 020 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,