Решение № 6561 от 20.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С Решение 1031/08.06.2022 г., постановено по адм. дело 288/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отхвърлена жалбата на Виктория Груп Корпорейшън ЕАД, гр. София срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001618005383-091-001 от 13.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение 150 от 06.04.2020 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив при ЦУ на НАП относно установени допълнителни задължения по ЗКПО, както следва: за 2012 г. допълнителен корпоративен данък в размер 301 055,55 лв. и лихва за забава на стойност 207 548,26 лв., за 2013 г. допълнителен корпоративен данък в размер 327 547,91 лв. и лихва за забава на стойност 192 487,72 лв., за 2014 г. допълнителен корпоративен данък в размер 313 417,02 лв. и лихва за забава на стойност 152 335,12 лв., за 2015 г. допълнителен корпоративен данък в размер 457 565,79 лв. и лихва за забава на стойност 175 808,08 лв., за 2016 г. допълнителен корпоративен данък в размер 388 425,59 лв. и лихва за забава на стойност 109 846,91 лв., за 2017 г. допълнителен корпоративен данък в размер 524 354,38 лв. и лихва за забава на стойност 94 828,34 лв., както и задължения по ЗДДС - ДДС в общ размер 31 449,96 лв. за данъчни периоди м. 02,05, 06, 07, 08, 09 и 12.2013 г., м. 01, 04, 05, 07, 08 и 09.2014 г., м. 01, 05, 06, 07, 08, 09 и 11.2015 г, м. 04, 05, 06, 07, 08, 09, 11 и 12.2016 г., м. 04, 05, 06, 07, 08 и 09.2017 г., м. 02 и 07.2018 г. и лихви за забава на стойност 36 076,87 лв.

С решението, съдът е осъдил Виктория Груп Корпорейшън ЕАД, гр. София да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 19 468 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Виктория Груп Корпорейшън ЕАД, гр. София, чрез процесуален пълномощник. В същата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с писмените доказателства по делото, със заключението на основната съдебно-оценителната експертиза (СОЕ), коригираното допълнителното заключение на тройната СОЕ, вариант три от него, заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), разпоредбите на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

В касационната жалба се поддържа възражение за изтекла погасителна давност от 5 години, посочена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК по отношение на задълженията по ЗКПО за 2012 г. и задълженията по ЗДДС за м. 02, 05, 06, 07, 08 и 09.2013 г. Излагат се доводи, че към момента на издаване на РА, 5 годишният давностен срок за посочените задължения е изтекъл, доколкото е установено спиране на давността само за периода от издаване на ЗВР Р-16001618005383-020-001/05.09.2018 г. за срок от 1 година. Счита, че спиране на давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с издадени Постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки не е установено, доколкото липсват данни дали издадените постановления са връчени.

Касъторът излага подробни доводи за неправилност на решението, в частта, в която е потвърден РА, в частта на извършено увеличение на финансовия резултат по чл. 16 от ЗКПО за отдадени под наем недвижими имоти, и в частта на увеличение на финансовия резултат за 2017 г. със сумата 1 274 700 лв. на основание чл. 78, във връзка с чл. 16 от ЗКПО за продажба на недвижим имот. Счита, че необосновано първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по проведената в ревизионното производство експертиза, която е била оспорена, вместо някоя от съдебно-оценителни експертизи - основна, тройна и допълнителна, приети в съдебното производство без оспорване.

Твърди се, че решението е неправилно, в частта, в която е потвърден процесния РА, в частта на увеличение на финансовия резултат с отчетени разходи за реклама на стойност 212 363 лв. за 2012 г. и 212 361.67 лв. за 2013 г. Излага подробни доводи, че решението на първоинстанционния съд е в противоречие с писмените доказателства от счетоводството на Виктория Груп Корпорейшън ЕАД и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приети без оспорване по делото.

Твърди се, че решението е в противоречие и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като в отговора на задача четвърта (за 2012 г. и 2013 г.) и в отговора на задача втора, Вариант II (за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.) вещото лице е преизчислило данъчните финансови резултати (ДФР) и е посочило какъв е размерът на корпоративния данък (КД) и лихвите за забава до датата на издаване на РА, ако се съобрази пазарният наем на недвижимите имоти по заключението на основната СОЕ, пазарната стойност на продадения недвижим имот по вариант трети на допълнителното коригирано заключение на тройната СОЕ и се признаят отчетените разходи за реклама през 2012 г. и 2013 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението и в частите по ЗДДС, с които не е признато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11 и 12.2016 г. в общ размер 11 684,25 лв. по фактури, издадени от Хай Билдинг Груп АД и по отношение на начислените с РА лихва за забава за данъчни периоди м.04.2014г. и м.09.2014 г. в размер съответно 7 563,13 лв. и 1 226,44 лв., лихва за забава на стойност 3 859,20 лв. за данъчен период м.02.2018г. и лихва забава за данъчен период м. 09.2014 г. в размер 4,68 лв. и за данъчен период м. 07.2018 г. в размер 5,53 лв., определени и изменени с Решение 150/06.04.2020 г. на директора на Д ОДОП Пловдив.

В тези насоки се излагат подробни аргументи в жалбата и се претендира отмяна на атакуваното решение и на оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски за всички инстанции.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП- Пловдив, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени защити, оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски за всички инстанции.

С Определение 1137/14.07.2022 г., постановено по адм. дело 288/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, е оставена без разглеждане молбата на Директорът на Дирекция ОДОП- Пловдив, чрез процесуален представител, за изменение на Решение 1031/08.06.2022 г., постановено по адм. дело 288/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта за разноските.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от Директорът на Дирекция ОДОП- Пловдив, чрез процесуален представител. В същата се прави оплакване, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени оспореното определение на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да присъди в полза на Д ОДОП - Пловдив допълнително разноски за първата касационната инстанция, включващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

Ответното по частната жалба дружество Виктория Груп Корпорейшън ЕАД, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Брънекова взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

По касационната жалба

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С решението си, Административен съд (АС) Пловдив е отхвърлена жалбата на Виктория Груп Корпорейшън ЕАД, гр. София срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001618005383-091-001 от 13.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение 150 от 06.04.2020 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив при ЦУ на НАП относно установени допълнителни задължения по ЗКПО, както следва: за 2012 г. допълнителен корпоративен данък в размер 301 055,55 лв. и лихва за забава на стойност 207 548,26 лв., за 2013 г. допълнителен корпоративен данък в размер 327 547,91 лв. и лихва за забава на стойност 192 487,72 лв., за 2014 г. допълнителен корпоративен данък в размер 313 417,02 лв. и лихва за забава на стойност 152 335,12 лв., за 2015 г. допълнителен корпоративен данък в размер 457 565,79 лв. и лихва за забава на стойност 175 808,08 лв., за 2016 г. допълнителен корпоративен данък в размер 388 425,59 лв. и лихва за забава на стойност 109 846,91 лв., за 2017 г. допълнителен корпоративен данък в размер 524 354,38 лв. и лихва за забава на стойност 94 828,34 лв. и задължения по ЗДДС - ДДС в общ размер 31 449,96 лв. за данъчни периоди м. 02,05, 06, 07, 08, 09 и 12.2013 г., м. 01, 04, 05, 07, 08 и 09.2014 г., м. 01, 05, 06, 07, 08, 09 и 11.2015 г, м. 04, 05, 06, 07, 08, 09, 11 и 12.2016 г., м. 04, 05, 06, 07, 08 и 09.2017 г., м. 02 и 07.2018 г. и лихви за забава на стойност 36 076,87 лв.

Първоинстанционното решение е постановено в производство по чл. 226 АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение 890 от 28.04.2021г. постановено по адм.дело 965/2020г. на Административен съд Пловдив, с решение 958 от 02.02.2022г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.дело 6404/2021г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Съобразявайки решение 958 от 02.02.2022г. на Върховния административен съд, първо отделение, административният съд е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи по приходите и в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, съобщени на представляващия дружеството и в срок са били обжалвани по административен ред, т. е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

За да приеме законосъобразност на издадения РА, АС Пловдив е приел за спорни констатации на РА, в частите с които са определени задължения за корпоративен данък, в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат по чл. 16 от ЗКПО за отдадени под наем недвижими имоти, извършено увеличение на финансовия резултат за 2017 г. със сумата 1 274 700 лв. на основание чл. 78, във връзка с чл. 16 от ЗКПО за продажба на недвижим имот и извършено увеличение на финансовия резултат с отчетени разходи за реклама на стойност 212 363 лв. за 2012 г. и 212 361.67 лв. за 2013 г., както и определените задължения за ДДС, в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 70, ал. 5 ЗДДС за периода м. 11. 2016 г. и м. 12. 2016 г. в общ размер на 11 684,25 лева по фактури, издадени от "Хай билдинг груп" АД и начислени лихви за забава върху неправомерно ползваното право на данъчен кредит на основание чл. 72 ЗДДС и чл. 1 ЗЛДТДПДВ лихви за забава в общ размер 36 076,87 лева.

В решението са описани констатациите на органите по приходите в посочените части, както и заключенията по назначените съдебно-оценителни експертизи - основна, тройна и допълнителна тройна експертиза.

Съдът не е кредитирал нито едно от заключенията по назначените съдебно-оценителни експертизи - основна, тройна и допълнителна тройна експертиза, като се е аргументирал с това, че заключението на единичната съдебно-оценъчна експертиза за определяне на пазарната цена на наема е изготвено по метода на разпределената печалба, който съгласно чл. 9 от Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, се прилага едва тогава, когато методите, посочени в чл. 7, не могат да доведат до резултат, в съответствие с целта по чл. 4. Приел е, че не следва да се кредитират нито едно от заключенията по назначените съдебно-оценителни експертизи - основна, тройна и допълнителна тройна експертиза за определяне пазарна цена на продадения имот, като се е аргументирал с това, че вещото лице от единичната съдебно-оценъчна експертиза е ползвало пазарни аналози, взети от сайтове за продажби, а тройната основана и допълнителна експертиза, изследвали пазарни аналози на продажби от 25.08.2017 г., 12.09.2017 г., 14.09.2017 г., 28.09.2017 г. и 23.11.2018 г., извършени след датата на продажба на процесния недвижим имот (07.08.2017г.). Съдът е приел, че пазарните цени, дадени във вариант първи от допълнителното заключение на тройната СОЕ и в заключението на тройната СОЕ са най-достоверни само защото са приблизително равни и съответстват в голяма степен и на пазарната цена на процесния поземлен имот, дадена от назначения независим оценител в хода на ревизията. При тези съображения, съдът е приел, че с тези заключения се потвърждава правилността на констатациите в процесния РА.

След това, съдът е изложил мотиви за неоснователност на възраженията в касационна жалба, както следва:

При некредитиране на заключението на вещото лице Тороманов, с оглед използвания метод за определяне на пазарната цена, който е неприложим предвид определената в подзаконовия нормативен акт задължителна поредност на използваните методи, за неоснователно е прието възражението на дружеството-жалбоподател за необоснованост на увеличението на счетоводния финансов резултат на основание чл. 16 ЗКПО за всички ревизирани години и по отношение всички приходи от наем.

За неоснователно е прието и възражението за неправилно увеличение на счетоводния финансов резултат за 2017 г. с определената в хода на ревизията пазарна цена на продадения недвижим имот. Посочил е, че заключението на допълнителната тройна СОЕ, във вариант втори и трети не се кредитира, защото са ползвани пазарни аналози на сделки, извършени след продажбата на процесния ПИ.

За неоснователно е прието възражението относно увеличението на счетоводния финансов резултат за 2012 г. и 2013 г. с разходите за реклама по договорите, сключени с "Виктория тур" АД и отчетени като разходи за бъдещи периоди, защото от събраните в ревизията доказателства и писмени обяснения от представляващите двете дружества (жалбоподателя и изпълнителя) е установено, че "Виктория тур" АД не е извършвало рекламни дейности през двете години, няма изпълнение по договорите и този факт не е спорен. Следователно при неизпълнение на договора за реклама дружеството-жалбоподателя няма как да реализирани разходи по този неизпълнен договор, поради което неясните очаквания за изгоди и необоснованите преценки за разсрочване нямат пряко отношение към възникването и признаването на процесните разходи за реклама, когато такива реално не са били извършени през ревизираните две години. Прието е, че заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза установява единствено извършените счетоводни записвания, но не доказва реалното изпълнение на договора за реклама.

За неоснователно е прието също възражението за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, в частта за непризнат данъчен кредит за м. 11 и м. 12. 2016 г. на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Приел е, че органите по приходите не оспорват реалното изпълнение на СМР в хотел "Виктория палас", но в хода на ревизията не са събрани доказателства къде и как са използвани изписаните материали на стойност 58 421, 24 лева, представляваща разликата между стойностите на префактурираните от подизпълнителя "Хай билдинг груп" АД и закупените от "Хикови" ООД и "Бошнаков" ЕООД строителни материали. При доказателствена тежест на дружеството-жалбоподател да установи влагането на материалите в конкретни СМР, такива доказателства не били събрани по делото.

За неоснователни са приети и възраженията на дружеството-жалбоподател и относно начислените лихви за забава за данъчни периоди м. 04. и м. 09. 2014 г., м. 02 и м. 07. 2018 г., защото лихвата за забава се дължи заради несвоевременно разчитане с бюджета и в този смисъл от значение е да се определи датата на данъчното събитие, съответно датата, от която задълженото лице изпада в забава поради неизпълнение. С позоваване на чл. 25 ЗДДС, съдът е приел, че правилно са определени датите на данъчните събития, след които дружеството е изпаднало в забава, и размерът на лихвите.

Решението е частично неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

І. По възражението за изтекла погасителна давност от 5 години, посочена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК:

С жалбата до Административен съд - град Пловдив е направено възражение за изтекла погасителна давност от 5 години, посочена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК по отношение на задълженията по ЗКПО за 2012 г. и задълженията по ЗДДС за м. 02, 05, 06, 07, 08 и 09.2013 г. По това възражение, АС Пловдив не се е произнесъл.

Възражението се поддържа и пред настоящата инстанция, която на основание чл.227, ал.1 АПК следва да го разгледа по същество.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

По силата на чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. След изтичане на едногодишния срок на спиране давността продължава да тече, а не започва нова давност. Друго основание за спиране на давността е предвидено в чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, а имено с налагането на обезпечителни мерки.

Давностният срок за задълженията за корпоративен данък за 2012 г. и за задълженията за ДДС за м. 02, 05, 06, 07, 08 и 09.2013 г. започва да тече на 01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г. Погасителната давност е спряна на 05.09.2018 г. с издаване на ЗВР Р-16001618005383-020-001/05.09.2018 г., с която е образувано процесното ревизионно производство. Към датата на спирането е изтекла погасителна давност от 4 години 8 месеца и 5 дни. Спиране на давността е до издаването на акта, но за не повече от една година. В случая давността спира за една година до датата 05.09.2019 г., на посеченото основание. След изтичане на едногодишния срок на спиране, 5-годишната давност продължава да тече на 06.09.2019 г. и изтича на 01.01.2020 г. за задълженията по ЗКПО за 2012 г. и за задълженията по ЗДДС за м. 02, 05, 06, 07, 08 и 09.2013 г.

Преди да изтече 5-годишния давностен срок, давността е спряна и на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК - с налагането на обезпечителни мерки, видно от постановления за налагане на обезпечителни мерки С190016-023-0003489/26.11.2019г., С190016-023-0003490/26.11.2019г. и С190016-023-0003493/26.11.2019г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.

Неоснователен е довода на касатора, че по делото липсват данни дали издадените постановления за налагане на обезпечиетлин мерки С190016-023-0003489/26.11.2019г., С190016-023-0003490/26.11.2019г. и С190016-023-0003493/26.11.2019г., цитирани в решението на Директора на Д ОДОП са връчени, за да бъде прието, че посочените в тях обезпечителните мерки действително са наложени.

По делото /том 19, листи от 7211 до 7238/ се съдържа становище изх. С-200016-180-00045138 от 30.10.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с приложени : искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ от 20.11.2019г., Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки С190016-023-0003489/26.11.2019г.,чрез възбрана на недвижими имоти и заявление за вписване на възбраната С190016-153-0004716 от 26.11.2019г., Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки С190016-023-0003490/26.11.2019г. и заявление за вписване на възбраната С190016-153-0004718 от 26.11.2019г., и Постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки С190016-023-0003493/26.11.2019г. и заявление за вписване на възбраната С190016-153-0004720 от 26.11.2019г., както и други постановления за продължаване действията на наложените ПОМ, с които доказателства безспорно се установява, че наложените обезпечителни мерки са произвели действие преди да изтече давностния срок от 5 години. Предвид спиране на давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, неоснователно е възражението на касатора за изтекла погасителна давност от 5 години, посочена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

ІІ. В частта по ЗКПО:

1. С РА е извършено увеличение на финансовия резултат на осноавние чл.78, във вр. чл.15 и чл. 16 от ЗКПО за отдадени под наем недвижими имоти.

В хода на ревизията е установено, че през ревизираните години 2012г. 2013г., 2014г. , 2015г. , 2016г. и 2017г.,Виктория Груп Корпорейшън ЕАД реализира приходи от наем на недвижими имоти - хотели Виктория Палас и Чайка в к.к. Слънчев бряг, хотели Атриум, Андалусия и Роял Бей във в.с. Елените, сладкарница във в.с. Елените, магазин 12 във в.ж.с. Виктория Резидънс, к.к. Слънчев бряг, отдадени под наем на свързани лица - Виктория Туристик АД и Инвест 88 ЕООД.

Приходните органи са приели, че между наемодателя и наемателя са уговорени условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, чрез прикриване на действителния размер на приходите от наем, съответно намаляване на счетоводната печалба и корпоративния данък. Преценили са, че са налице хипотезите на чл.15 и чл.16 ЗКПО, с оглед на което са възложили експертиза за определяне на пазарната наемна цена на процесните имоти. В хода на ревизията е изготвено заключение от вещо лице за определяне месечната и годишната пазарна цена на наем от посочените обекти, ползвало база данни от вписвания на наемни сделки в Агенцията по вписванията и данни от интернет на трети страни на наемни обекти и въз основа на тях определило средни годишни наемни цени, диференцирано съобразно активен и неактивен сезон за единица площ по години за хотелски комплекси 6,06-6,24 лв./кв.м., заведения за обществено хранене 10-12,30 лв./кв.м. и магазини 8,01-12,00 лв./кв.м., които са умножени по РЗП на обектите. Въз основа на тази експертиза, органите по приходите приемат, че договорения наем се отличава от пазарния и с процесния РА е преобразуван финансовия резултат с разликата между определената от експертизата наемна цена и отчетените от дружеството приходи от наем, както следва:

За хотели Виктория Палас и Чайка в к.к. Слънчев бряг, отдадени под наем на Виктория Туристик АД, финансовият резултат е увеличен, както следва:

за 2012 г. със сумата 2 783 057,05 лв.

за 2013 г. със сумата 3 043 895,90 лв.

за 2014 г. със сумата 3 119 895,90 лв.

за 2015 г. със сумата 3 248 594,00 лв.

за 2016 г. със сумата 3 113 024,12 лв.

за 2017 г. със сумата 3 176 448,47 лв.

За хотели Атриум, Андалусия и Роял Бей във в.с. Елените, отдадени под наем на Виктория Туристик АД, финансовият резултат е увеличен

за 2015 г. със сумата 1 240 776,91 лв.

за 2016 г. със сумата 735 060,25 лв.

за 2017 г. със сумата 1 234 623,76 лв.

За сладкарница във в.с. Елените, отдадена под наем на Виктория Туристик АД, финансовият резултат е увеличен

за 2013 г. със сумата 7 830 лв.

за 2014 г. със сумата 9 720 лв.

за 2016 г. със сумата 28 521,20 лв.

За магазин 12 във в.ж.с. Виктория Резидънс, отдаден под наем на Инвест 88 ЕООД, финансовият резултат е увеличен

за 2014 г. със сумата 587,78 лв.

за 2015 г. със сумата 504,45 лв.

-за 2016 г. със сумата 1 115,28 лв.

При оспорване на РА по съдебен ред, спора е концентриран само по въпроса правилно ли е определена пазарната цена на отдадените под наем търговски обекти, като е оспорена експертизата от ревизионното производство с доводи, че е използвала неприложим метод на сравнимите неконтролирани цени, методът не бил приложен правилно, доколкото не са сравнявани реално осъществени съпоставими сделки, а офертни предложения и сравнението със съпоставими сделки не е осъществено при съпоставими условия, включително и времеви.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно оценъчна експертиза (СОЕ), изготвена от вещо лице Тороманов. Съгласно заключението на СОЕ, пазарна стойност на месечен и годишен наем за всеки един от недвижимите имоти е както следва:

За хотел Виктория Палас в к.к. Слънчев бряг

за 2012 г. - годишен наем 547 473 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 04, 10, 11 и 12.2012 г. и 105 495 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2012 г.

за 2013 г. - годишен наем 531 346 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2013 г. и 99 269 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2013 г.

за 2014 г. - годишен наем 445 306 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, II и 12.2014 г. и 82 061 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и09.2014г.

за 2015 г. - годишен наем 404 128 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2015 г. и 73 826 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2015 г.

за 2016 г. - годишен наем 677 408 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2016 г. и 128 482 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2016г.

за 2017 г. - годишен наем 809 457 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2017 г. и 154 891 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2017 г.

За хотел Чайка в к.к. Слънчев бряг

за 2012 г. - годишен наем 145 785 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 04, 10, 11 и 12.2012 г. и 25 157 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2012 г.

за 2013 г. - годишен наем 189 850 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2013 г. и 30 970 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2013 г.

за 2014 г. - годишен наем 250 745 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2014 г. и 43 149 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2014 г.

за 2015 г. - годишен наем 135 470 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2015 г. и 20 094 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2015 г.

за 2016 г. - годишен наем 303 590 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2016 г. и 53 718 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2016 г.

за 2017 г. - годишен наем 269 805 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2017 г. и 46 961 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2017 г.

За хотел Атриум във в.с. Елените

за 2015 г. - годишен наем 61410 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2015 г. и 6 282 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2015 г.

за 2016 г. - годишен наем 191 640 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2016 г. и 31 328 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2016 г.

за 2017 г. - годишен наем 136 905 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2017 г. и 20 381 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2017 г.

За хотел Андалусия във в.с. Елените

за 2015 г. - годишен наем 224 935 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2015 г. и 38 987 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2015 г.

за 2016 г. - годишен наем 341 690 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2016 г. и 61 338 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2016 г.

за 2017 г. - годишен наем 247 595 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2017 г. и 42 519 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2017 г.

За хотел «.Роял Бей във в.с. Елените

за 2015 г. годишен наем 156 215 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2015 г. и 25 243 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2015 г.

за 2016 г. - годишен наем 201 800 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, И и 12.2016 г. и 33 360 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2016 г.

за 2017 г. - годишен наем 243 820 лв., от които 5 000 лв. месечен наем за м. 01, 02, 03, 04, 10, 11 и 12.2017 г. и 41 764 лв. месечен наем за м. 05, 06, 07, 08 и 09.2017 г.

За сладкарница във в.с. Елените

за 2013 г. - месечен наем 3 740,34 лв., съответно 11 221,02 лв. за периода 01.07.2013 г. - 30.09.2013 г., през който е отдавана под наем;

за 2014 г. - месечен наем 3 770,26 лв., съответно 7 540.53 лв. за периода 01.07.2014 г. - 31.08.2014 г., през който е отдавана под наем;

за 2016 г. - месечен наем 3 807.97 лв., съответно 15 231.87 лв. за периода 01.06.2016 г. -30.09.2016 г., през който е отдавана под наем;

За магазин 12 в в.ж.с. Виктория Резидънс. к.к. Слънчев бряг

за 2014 г. - месечен наем 515,66 лв., съответно 2 578.28 лв. за периода 01.06.2014 г. - 30.10.2014 г., през който е отдаван под наем;

за 2015 г. - месечен наем 518,23 лв., съответно 2 591.17 лв. за периода 01.06.2015 г. - 30.10.2015 г., през който е отдаван под наем;

за 2016 г. - месечен наем 522,38 лв., съответно 3 134.28 лв. за периода 01.05.2015 г. -30.10.2016 г., през който е отдаван под наем;

Оценката на пазарния наем на хотелите е изготвена по метода на разпределената печалба. Не е направено доказателство искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза за определяне пазарния наем на хотелите, сладкарницата и магазина, а единственият аргумент на АС - Пловдив, с който е потвърден РА в тази негова част е, че съдът не кредитира заключението на единичната СОЕ, тъй като вещото лице е работило по метода на разпределената печалба при определяне на пазарната цена на наема.

Решението на АС - Пловдив, в тази част, е неправилно.

Неправилно първоинстанционния съд не е кредитирал с доверие заключението по назначената СОЕ с доводи, че е използван недопустим метод за оценяване на хотелите, сладкарницата и магазина.

На първо место, съдът не е съобразил, че вещото лице Тороманов е определил пазарна цена на месечен наем за част от обектите, а именно - за сладкарница във в.с. Елените и за магазин 12 във в.ж.с. Виктория Резидънс, к.к. Слънчев бряг, като е използвал метода на сравнимите неконтролирани цени, т.е. по отношение на тези обекти не е извозван метода на разпределената печалба.

На второ място, съдът неправилно е приел, че ползвания метод на разпределената печалба при оценката на наема на хотелите е неприложим, без да съобрази и отчете следните фактори, определящи използвания от вещото лице Тороманов метод на разпределената печалба за определяне на пазарна стойност на хотелските комплекси.

Вещото лице подробно е обосновало в своето заключение причината, поради която методът на разпределената печалба в конкретния случай е приложим и е използван за оценка на наема на недвижимите имоти - хотелски комплекси. Съгласно експертът, методът на разпределената печалба е приложим в случаите, когато не могат да бъдат установени съпоставими сделки между независими лица. В конкретния случай не са установени съпоставими (по характер на активите, мащаб, местоположение, съвпадение на договореностите) сделки, които да обезпечат достатьчно достоверна информация за установяване на наемна пазарна цена. Т.е. липсва информация за реално осъществени съпоставими наемни сделки с хотелски комплекси, в същия времеви период, с които да бъде извършено сравнение и съпоставка при оценката на наема.

Този извод се потвърждава и от назначената в хода на ревизията експертиза /том 6 л.1988/, която макар да е използвала метода на сравнимите неконтролирани цени не е приложила правилно методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, т.к. видно от стр.14 на експертизата е използвала офертни цени за 2019г., публикувани в интернет сайтове за недвижими имоти, а на стр.15 на експертизата е посочено, че са ползвани данни за вписани наемни сделки в Агенцията по вписванията само за две от годините 2015г. и 2017г., като няма данни за реални сделки за 2012г., 2013г., 2014г. и 2016г., а и сделките с хотелски комплекси са вписани от служба по вписванията Варна и Смолян, което сочи и различно местоположение на неконтролираните сделки.

Липсата на пазарни аналози води до неприложимост на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци по § 1, т. 10, б. а от ДР на ДОПК, както и на другите методи по чл.7 от Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени - методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност. Съгласно изричната норма на чл. 9 от Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, когато методите, посочени в чл. 7, не могат да доведат до резултат, в съответствие с целта по чл. 4 се прилага методът на транзакционната нетна печалба или методът на разпределената печалба.

От друга страна, методът на разпределената печалба е изрично предвиден в § 1, т. 10, б. д от ДР на ДОПК за определяне на пазарна стойност за данъчни цели. Освен това, в конкретния случай, от възможните пет допустими метода по ДОПК, методът на разпределената печалба е най-подходящ за определяне на пазарна стойност на наем при съобразяване спецификата на недвижимите имоти - търговски и туристически обекти.

В Българските стандарти за оценяване (БСО), които са задължителни за спазване от всички оценители, изрично е посочено в раздел II, т. 6.2, че за имоти с търговско предназначение и туристически обекти основен метод за определяне на пазарна стойност е методът на печалбата. Тъй като в конкретния случай предмет на оценка са хотели, сладкарница и магазин, използването на метода на разпределената печалба е съобразено както със спецификите на оценяваните обекти, така и с всички законови изисквания за определяне пазарна стойност на наем на тези обекти.

При съобразяване заключението на основната съдебно-оценителната експертиза, РА следва да бъде отменен в частта на извършеното данъчно преобразуване за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., надвишаващо пазарната стойност на наема на хотел Виктория Палас, хотел Чайка, хотел Атриум, хотел Андалусия, хотел Роял Бей, сладкарница във в.с. Елените и магазин 12 във в.ж.с. Виктория Резидънс, определена в основната СОЕ.

1. С РА е извършено увеличение на финансовия резултат за 2017 г. със сумата 1 274 700 лв. на основание чл. 78, във връзка с чл. 16 от ЗКПО за продажба на недвижим имот.

По делото е безспорно установено, че с Нотариален акт 153 от 07.08.2017 г. Виктория Груп Корпорейшън ЕАД е продало недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. Освобождение 145 с площ от 10 732 кв.м. за продажна цена в размер 360 000 лв. без ДДС. В хода на ревизията е възложена експертиза, която е определила пазарна стойност на недвижимия имот в размер 1 634 700 лв. без ДДС.

Експертиза от ревизионното производство е надлежно оспорена от жалбоподателя, като вместо нея са допуснати няколко съдебно-оценителни експертизи - основна, тройна и допълнителна тройна експертиза.

Основната СОЕ, в задача втора, прилага метода на сравнимите неконтролирани цени и ползвайки продажби от сайтове за продажби, определя пазарна цена на недвижимия имот към датата на продажбата му в размер на 784 560 лв. Тройната СОЕ прилага метода на сравнимите неконтролирани цени, но извършва корекция, като към цената на неконтролираната сделка прилага коефициент за съпоставимост и определя пазарна цена на ПИ в размер на 1 120 700 лв. Допълнителната тройната СОЕ дава коригирано заключение на тройната експертиза в три варианта, както следва: 1. при използване на пазарни аналози само на продажни цени на два имота с нот.актове от 2016г. пазарната цена на процесния ПИ с идентификатор 56784.524.619 е 1 361 100 лв.; 2. при използване на пазарни аналози само на продажни цени на три имота с нот.актове от 2016г., 2017г. и 2018г. пазарната цена на процесния ПИ е 575 100 лв.; 3 при използване на пазарни аналози на продажни цени на пет имота с нот.актове от 2016г., 2017г. и 2018г. пазарната цена на процесния ПИ е 889 500 лв.

От така изготвените няколко варианта на съдебно-оценителни експертизи, при които са използвани различни пазарни аналози, съдът е следвал да приеме за най-достоверна пазарната стойност, определена в допълнителното коригирано заключение на тройната СОЕ, вариант трети, тъй като той съобразява всички приети по делото нотариални актове, представляващи пазарни аналози на процесния недвижим имот. Във вариант трети вещите лица са определили пазарна стойност на недвижимия имот в размер 889 500 лв.

Неоснователно съдът не кредитира заключенията на втория и третия вариант на допълнителното коригирано заключение на тройната СОЕ, с аргумент, че при тях са изследвани аналози, извършени след датата на продажба на процесния недвижим имот (07.08.2017 г.). Това заключение на съда е изцяло в противоречие с Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, тъй като съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата определя, че методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или услугата - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка. При прилагането на метода е необходимо характеристиките на сравнимите имоти и факторите, които оказват най- съществено влияние върху пазарната стойност да бъдат сравнително сходни по: Предназначение; Местоположение на обекта; Изградена инфраструктура; Възможност за усвояване и развитие на имота; Специфични сходни фактори влияещи върху стойността; Времето на сделката или оферирането на сравнимите обекти да са близки.

От което следва извода, че няма ограничение да бъдат използвани аналози, при които сделките да са сключени след датата на процесната сделка, както неправилно е приел АС - Пловдив в своето решение. Единственото условие е времето на сделката или оферирането на сравнимите обекти да са близки. Следователно използваните аналози (продажби на 5 сходни имота на процесния) в трети вариант на допълнителното коригирано заключение на тройната СОЕ, обхващат както годината, в която е извършена процесната сделка - 2017 г., така и такива извършени в предходната година - 2016 г., а и в следващата - 2018 г., т.е. в близки времеви интервал.

Не се споделя и аргумента, с който АСП приема в решението си, че пазарните цени, дадени във вариант първи от допълнителното заключение на СОЕ и в първото заключение на тройната експертиза са най-достоверни само защото са приблизително равни и те съответстват в голяма степен и на пазарната цена на процесния поземлен имот, дадена от назначения независим оценител в хода на ревизията", поради което съдът намира, че с тези заключения се потвърждава правилността на констатациите в процесния РА. Това заключение на АСП е изцяло неправилно, тъй като е в противоречие с Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и конкретно с методът на сравнимите неконтролирани цени, като във вариант три на допълнителното коригирано заключение на тройната СОЕ, вещите лица са изчислили пазарна цена (стойност) на процесния недвижим имот, като са съобразили всички приети по делото нотариални актове, представляващи пазарни аналози. Т.е. при този вариант на СОЕ, изчислената пазарна цена е най - достоверна (справедлива), тъй като са използвани най-много пазарни аналози, поради което същата е и най-обективна по отношение на реалната пазарна цена на процесния недвижим имот.

С оглед на гореизложеното, при съобразяване заключението на допълнителното коригирано заключение на тройната СОЕ, вариант трети, решението на АС Пловдив, в тази му част следва да бъде отменено, като вместо него се отмени и РА, в частта на извършеното данъчно преобразуване за 2017 г. над пазарната стойност от 889 500 лв.

1. С РА е извършеното увеличение на финансовия резултат с отчетени разходи за реклама на стойност 212 363 лв. за 2012 г. и 212 361.67 лв. за 2013 г.

По делото няма спор, че съгласно договор за реклама от 22.04.2007 г., сключен между Виктория Груп Корпорейшън ЕАД, като възложител, и Виктория Тур АД, като изпълнител, Виктория Тур АД следва да извърши рекламна дейност, като организира рекламни мероприятия във всеки от обектите, в които Виктория Груп Корпорейшън ЕАД предоставя туристически услуги. С Приложение 1 към Договора за реклама от 22.04.2007 г., се уточнява възложената с договора рекламна дейност и изискванията към рекламните мероприятия. С Анекс 1 от 20.12.2008 г., подписан към Договора за реклама е договорен срок на договора до 31.12.2013 г. С Приемо-предавателни протоколи от 30.12.2007 г., от 30.12.2008 г., от 30.12.2009 г., от 30.12.2010 г. и от 30.11.2011 г. се доказва изпълнението на договора за реклама само в периода 2007 г. - 2011 г. С писмено обяснение от Виктория Тур АД, представено в хода на ревизията с вх. ВхК-52659-61/12.11.2019 г., изпълнителят потвърждава, че договорът за реклама е изпълняван в периода 2007 г. - 2011 г. Безспорно е установено, че от м. април 2012 г. хотелските комплекси имат нов наемател, поради което през 2012 г. и 2013 г. договорът за реклама не е изпълняван от Виктория Тур АД. Според обясненията на РЛ възнаграждението по договора е платено през 2009г., а разходите са разсрочени за целия срок на договора. Представени са Мемориални ордери 3153/31.05.2007 г., 3533/31.08.2007 г., 3483/22.10.2007 г., 4663/30.04.2008 г., 6581/29.06.2009 г., 7108/01.12.2009 г., 10220/31.12.2012 г. и 11241/31.12.2013 г. относно счетоводното отразяване на разходите за реклама от Виктория Груп Корпорейшън ЕАД.

При тези факти, органите по приходите са приели, че разходи за реклама на стойност 212 363 лв. за 2012 г. и 212 361,67 лв. за 2013 г. не са свързани с дейността на Виктория Груп Корпорейшън ЕАД и на основание чл.26, ал.1 ЗКПО не се признават за данъчни цели.

АС - Пловдив е потвърдил РА, в тази част, но по мотиви, които не се свързват с посоченото основание по чл.26, ал.1 ЗКПО.

Решението, в тази част е правилно, като краен резултат, поради което следва да се изложат следните допълващи мотиви:

Настоящата инстанция счита, че правният спор по делото се свежда до това дали разходите за реклама, касаещи обекти, които през 2012г. и 2013г. са преотдадени от ревизираното лице под наем на други лица, са свързани с дейността на ревизираното лице. В тази връзка правилно приходните органи са се позовали на разпоредбата на чл.26 т.1 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността, доколкото дейността по стопанисване и ползване на отделните обекти през 2012г. и 2013г. е на наемателите на обектите, а не на ревизираното лице. Предвид гореизложеното, осчетоводените разходи за реклама на стойност 212 363 лв. за 2012 г. и 212 361,67 лв. за 2013 г. от Виктория Груп Корпорейшън ЕАД като разходи за бъдещи периоди по сметка 650.03 Разходи за реклама Виктория Тур, правилно не се признават за данъчни цели.

Неоснователен е довода на касатора, че решението е в противоречие с писмените доказателства от счетоводството на Виктория Груп Корпорейшън ЕАД и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Писмените доказателства по делото и заключеното по съдебно счетоводната експертиза установяват изпълнение на договора за реклама в периода 2007-2011г., както и осчетоводяване на разходите по договора за реклама като разходи за бъдещи периоди по сметка 650.03 Разходи за реклама Виктория Тур. Заключението на вещото лице, в частта с която се приема, че отчетените разходи за реклама от РЛ през 2012г. и 2013г. са съпоставими с приходи от наем на недвижими имоти, е необосновано, доколкото разходите за реклама в обекти, които предоставят туристически услуги, са относими към дейността по предоставянето на туристически услуги, която безспорно за 2012г. и 2013г. се осъществява от наемателите на обектите, а не от РЛ, като наемодател. Казано накратко, от рекламата на туристическите обекти печели този, който ги стопанисва, а не собственика им, поради което и осчетоводените разходи за реклама през 2012г.и 2013г., не са свързани с дейността на Виктория Груп Корпорейшън ЕАД.

Ето защо, настоящата инстанция счита, че РА, в частта с която е извършено увеличение на финансовия резултат с отчетени разходи за реклама на стойност 212 363 лв. за 2012 г. и 212 361,67 лв. за 2013 г. е законосъобразен и като е достигнал до същия краен извод, съдът е постановил правилно решение, в тази му част.

1. С РА е извършено увеличение на финансовия резултат за ревизираните години с непризнати разходи за самолетни билети, разходи за ел.енергия и вода на отдадени под наем хотели, които не са префактурирани на наемателите, разходи за кабелна телевизия в ж.с. Виктория Резиденс, които не са свързани с дейността на РЛ.

В оспореното решение липсват мотиви, в тези части на РА, които са приети за безспорни с оглед липсата на конкретни доводи в първоинстанционната жалба на Виктория Груп Корпорейшън ЕАД.

Доводи за неправилност на решението, в тази му част, не са изложени и в касационната жалба. При липса на конкретни доводи на касатора срещу решението, в тази му част и след служебна проверка за съответствието му с материалния закон, настоящата инстанция счита, че констатациите на органите по приходите, в посочените части относно увеличение на финансовия резултат за ревизираните години с непризнати разходи за самолетни билети, разходи за ел.енергия и вода на отдадени под наем хотели, които не са префактурирани на наемателите, разходи за кабелна телевизия в ж.с. Виктория Резиденс, които не са свързани с дейността на РЛ, са обосновани и правилни, а като е потвърдил РА, в тази му част съдът е постановил правилно решение.

При тези съображения, настоящата инстанция счита, че следва да кредитира, приетото без оспорване заключение на съдебно- счетоводната експертиза, в частта на отговора на задача втора, Вариант II (за 2012г., 2013г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.), с която вещото лице преизчислява данъчните финансови резултати и посочва какъв е размерът на корпоративния данък и лихвите за забава до датата на издаване на РА, като вместо възприетите с РА стойности на наем на търговски обекти и продажба на недвижим имот, се съобрази пазарният наем на недвижимите имоти по заключението на основната СОЕ и пазарната стойност на продадения недвижим имот по вариант трети на допълнителното коригирано заключение на тройната СОЕ (889 500 лв.), като се запазят останалите увеличения на финансовия резултат, установени в хода на ревизията, включително увеличението с непризнатите разходи за реклама през 2012 г. и 2013 г.

Изчислено е от вещото лице по задача втора, Вариант II на съдебно- счетоводната експертиза, че:

За 2012 г. корпоративният данък е 50 675,85 лв., а лихвата за забава е на стойност 34 915,20 лв.

За 2013 г. корпоративният данък е 51 616,92 лв., а лихвата за забава е на стойност 30 333,34 лв.

За 2014 г. корпоративният данък е 35 421,87 лв., а лихвата за забава е на стойност 17 216,66 лв.

За 2015 г. корпоративният данък е 39 947,37 лв., а лихвата за забава е на стойност 15 348,77 лв.

За 2016 г. корпоративният данък е 62 395,33 лв., а лихвата за забава е на стойност 17 645,42 лв.

За 2017 г. корпоративният данък е 106 460,15 лв., а лихвата за забава е на стойност 19 253,08 лв.

Предвид всичко изложено в частта по ЗКПО, съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, в частта с която е отхвърлена жалбата на Виктория Груп Корпорейшън ЕАД, гр. София срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001618005383-091-001 от 13.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение 150 от 06.04.2020 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив при ЦУ на НАП относно установени допълнителни задължения по ЗКПО, както следва: за 2012 г. допълнителен корпоративен данък за разликата над 50 675,85 лв. до размера на 301 055,55 лв. и лихва за забава за разликата над 34 915,20 лв. до размера на 207 548,26 лв., за 2013 г. допълнителен корпоративен данък за разликата над 51 616,92 лв. до размера на 327 547,91 лв. и лихва за забава за разликата над 17 216,66 до размера на 192 487,72 лв., за 2014 г. допълнителен корпоративен данък за разликата над 39 947,37 лв. до размера на 313 417,02 лв. и лихва за забава за разликата над 35 421,87 лв. до размера на 152 335,12 лв., за 2015 г. допълнителен корпоративен данък за разликата над 39 947,37 лв. до размера на 457 565,79 лв. и лихва за забава за разликата над 15 348,77 лв. до размера на 175 808,08 лв., за 2016 г. допълнителен корпоративен данък за разликата над 62 395,33 лв. до размера на 388 425,59 лв. и лихва за забава за разликата над 17 645,42 лв. до размера на 109 846,91 лв., за 2017 г. допълнителен корпоративен данък за разликата над 106 460,15 лв. до размера на 524 354,38 лв. и лихва за забава за разликата над 19 253,08 лв. до размера на 94 828,34 лв., като вместо него се постанови решение, с което се отмени РА, в посочените части и се остави в сила решението, в останалата му част относно установени задължения по ЗКПО.

ІІІ. В частта по ЗДДС:

1. С РА не е признато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11 и 12.2016 г. в общ размер 11 684,25 лв. по фактури, издадени от Хай Билдинг Груп АД, на основание чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС.

В хода на ревизията е установено и по делото не е спорно, че Виктория Груп Корпорейшън ЕАД е възложило на Хай Билдинг Груп АД извършване на ремонтни работи в хотел Виктория Палас, които включват облицовка с терикот по подовете на коридорите по етажите на хотела. Вложените материали са за сметка на Хай Билдинг Груп АД, а като подизпълнител само за труда е нает Анверс Конструкт ЕООД.

Хай Билдинг Груп АД е съставило авансови фактури 551/14.11.2018 г., 552/16.1 1.2016 г., 553/18.11.2016 г. и 554/24.11.2016 г. за авансово заплатени суми от Виктория Груп Корпорейшън ЕАД и окончателна фактура 564/22.12.2016 г. За вложения труд при изпълнение на СМР Анверс Конструкт ЕООД е издало на Хай Билдинг Груп АД фактура 345/21.12.2016 г. с данъчна основа 7 797,60 лв. и 1 559,52 лв. ДДС. Изпълнените СМР от подизпълнителя са удостоверени чрез двустранно подписан Протокол 1, обр. 19 за облицовка с плочки теракот по подове етажни коридори - ет. 1, 2 и 3 - 357 кв.м. При изпълнение на СМР доставчикът Хай Билдинг Груп АД е вложил материали на стойност 69 649,64 лв., които е изписал по счетоводна сметка 302 Материали по партида на Виктория Палас.

При така установената в РА фактическа обстановка, непризнаването на данъчен кредит по фактурите, издадени от Хай Билдинг Груп АД е незаконосъобразно и необосновано. В РА не се оспорва реалността на изпълнената доставка по облицоване с терикот на хотел Виктория Палас, а единствено вложените материали и най-вече тяхната стойност. Като доказателство в хода на ревизията е представен Протокол, обр. 19, подписан между Виктория Груп Корпорейшън ЕАД и Хай Билдинг Груп АД, който съдържа данни за вида и количеството изпълнени СМР - квадратурата на коридорите, облицовани с теракот. Фактът, че вложените материали са закупени от доставчика Хай Билдинг Груп АД в период, предхождащ възложените СМР от Виктория Груп Корпорейшън ЕАД не е основание за непризнаване на данъчен кредит.

С оглед на гореизложеното, непаривлно АС Пловдив приема в оспореното решение, че не е установено по делото влагането на материалите в конкретни СМР. Именно с представения още в хода на самата ревизия Протокол, обр. 19, подписан между Виктория Груп Корпорейшън ЕАД и Хай Билдинг Груп АД, който съдържа данни за вида и количеството изпълнени СМР - квадратурата на коридорите, облицовани с теракот, предоставя информация и за вложените материали в конкретно извършените СМР. Като частен документ Протокол, обр. 19 не е оспорен от страна на приходната администрация по рада на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК по отношение на неговата автентичност и съдържание, поради което същият се ползват със съответната доказателствена сила и установяват приемането на извършената услуга и влагането на необходимите материали за нейното изпълнение.

С оглед на гореизложеното, РА, в частта на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11 и 12.2016 г. в общ размер 11 684.25 лв. по фактури, издадени от Хай Билдинг Груп АД, ведно със съответните лихви в общ размер на 3 606,47 лв. е незаконосъобразен, а като е достигнал до друг извод АС Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което РА, в посочената част се отмени.

1. С РА, в потвърдената му част с решение 150/06.04.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, са начислени лихва за забава за данъчни периоди м.04.2014г. и м.09.2014 г. в размер съответно 7 563,13 лв. и 1 226,44 лв. или в общ размер за двата периода от 8 789,57 лв.

Установено е в хода на ревизията, че ТВМИ ООД е направило към Виктория Груп Корпорейшън ЕАД две оферти за доставка на система за озвучаване с договорено авансово плащане и 30-дневен срок за изпълнение. По едната оферта с 2803145S 1/28.03.2014 г. ТВМИ ООД е издало авансови фактури 2000000118/02.04.2014 г, 1000000257/25.04.2014 г., 283/03.06.2014 г., 284/11.06.2014 г., 1000000293/01.08.2014 г. и 1000000294/05.08.2014 г. на обща стойност 77 109,98 лв. и начислен ДДС в размер 15 422,02 лв. По втората оферта с 040914S 1/30.09.2014 г. доставчикът е издал отново авансова фактура 4000000037/30.09.2014 г. с данъчна основа 13 963,33 лв. и 2 792,67 лв. начислен ДДС.

Виктория Груп Корпорейшън ЕАД е поръчало системите за озвучаване с цел последваща доставка към клиент Хеликс България ЕООД и те са монтирани от ТВМИ ООД на обекта на клиента. За последващата доставка Виктория Груп Корпорейшън ЕАД е издало фактура 1666/08.02.2019 г. с данъчна основа 100 180,64 лв. и начислен ДДС 20 036,13 лв.

Според органите по приходите, фактура 1666/08.02.2019 г. е издадена със закъснение, тъй като дружеството трябвало да фактурира доставката към Хеликс България ЕАД още през 2014 г. в едномесечен срок от получаване на оферта 2803145S1/28.03.2014 г., тъй като в офертата е предвиден 30-дневен срок за изпълнение.

РА, в тази негова част е незаконосъобразен и необоснован, тъй като към него няма приложени доказателства, че ТВМИ ООД е изпълнило доставката в предвидения в офертата срок от 30 работни дни. Доставката на системата за озвучаване от ТВМИ ООД към Виктория Груп Корпорейшън ЕАД е изпълнена и приключила през 2019 г. Последващата доставка към Хеликс България ЕООД е документирана своевременно с издадената фактура 1666/18.02.2019 г. Тъй като няма закъснение при начисляването на ДДС за тази доставка към Хеликс България ЕООД, няма никакво основание за дължимост на лихва за забава за данъчни периоди м. 04 и 09.2014 г.

Становището на ревизиращите органи, че Виктория Груп Корпорейшън ЕАД е следвало да префактурира аванси към Хеликс България ЕООД не намира опора в разпоредбите на ЗДДС. Жалбоподателят има задължение да издаде авансова фактура към клиента само при получено авансово плащане. След като няма авансово плащане през 2014 г. от Хеликс България ЕООД, няма основание Виктория Груп Корпорейшън ЕАД да издава авансова фактура.

С оглед на гореизложеното, РА е незаконосъобразен, в частта, са начислени лихва за забава за данъчни периоди м.04.2014г. и м.09.2014 г. в размер съответно 7 563,13 лв. и 1 226,44 лв., определени и изменени с Решение 0 150/06.04.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, а като е достигнал до друг извод АС Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, в тази му част и вместо него да се постанови друго, с което РА, в посочената част се отмени.

Ето защо, РА, в потвърдената му част с решение 150/06.04.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив на начислени лихва за забава за данъчни периоди м.04.2014г. и м.09.2014 г. в общ размер на 8 789,57 лв. е незаконосъобразен, а като е достигнал до друг извод АС Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което РА, в посочената част се отмени.

1. С РА са начислени лихва за забава на стойност 3 859,20 лв. за данъчен период м. 02.2018 г.

Видно от констатациите на стр. 201 и 202 от РД, Виктория Груп Корпорейшън ЕАД е упражнило право на данъчен кредит по фактура 2/28.02.2018 г. в размер 606 600 лв. през данъчен период м. 02.2018 г. Установено е, че тази авансова фактура е платена от дружеството изцяло чрез извършени частични плащания в периода от 26.02.2018 г. до 12.03.2018 г. През м. 02.2018 г. са платени 861 200 лв., от които 717 666,67 лв. данъчна основа и 143 533,33 лв. ДДС, съответно през м. 03.2018г. са платени 2 778 400 лв., от които 2 315 333,33 лв. данъчна основа и 463 066,67 лв. ДДС.

Прието е в РА, че част от правото на данъчен кредит по фактура 2/28.02.2018 г. в размер 463 066,67 лв. е възникнало през м.03.2018 г., тъй като през този данъчен период е извършено авансовото плащане от Виктория Груп Корпорейшън ЕАД. Поради което издателите на РА достигат до извод, че правото на данъчен кредит е упражнено преждевременно и следва да бъде начислена лихва за забава за периода от 15.03.2018 г. до 13.04.2018 г.

РА е законосъобразен, в тази негова част, а като е стигнал до същия извод, АС - Пловдив е постановил правилно решение, в тази му част.

Неоснователен е довода на касатора, че релевантен е момента на подаване на справката - декларация и след като към датата на подаване на справката-декларация за ДДС за данъчен период м. 02.2018 г. - 14.03.2018 г., авансовото плащане по фактура 2/28.02.2018 г. е извършено в пълен размер до датата 12.03.2018 г., то правото на данъчен кредит по фактура 2/28.02.2018 г. вече е възникнало в пълния му размер от 606 600 лв. и не е упражнено преждевременно.

Съгласно чл.72, ал.1 ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. Съгласно ал.2, правото по ал. 1 се упражнява, като лицето: 1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период; 2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.

Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, съгласно чл.68, ал.2 ЗДДС, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем., като чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС постановява, че данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие, а съгласно ал.7, както е в конкретния случай при цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането. В случая плащането е получено на 12.03.2018г., поради което фактура 2/28.02.2018 г. за авансово плащане е следвало да бъде включена в справката декларация отнасяща се за м.03.2018г. или в някой от следващите 12 месеца, а като е включена в справката декларация, отнасяща се за м.02.2018г. правото на данъчен кредит е упражнено преждевременно и следва да бъде начислена лихва за забава за периода от 15.03.2018 г. до 13.04.2018 г.

1. Решението на АС Пловдив е правилно и по отношение на начислените с РА лихва забава за данъчен период м. 09.2014 г. в размер 4,68 лв. и за данъчен период м. 07.2018 г. в размер 5,53 лв., определен и изменен с Решение 150/06.04.2020 г.

През данъчен период м. 09.2014 г. Виктория Груп Корпорейшън ЕАД е упражнило право на данъчен по фактура 4000000038/30.09.2014 г. в размер 579,67 лв. Фактурата документира авансово плащане, което е извършено на 10.10.2014 г. Аналогична е ситуацията по отношение на фактура 5000001251/19.07.2018 г., по която е упражнено право на данъчен кредит в размер 642 лв. през данъчен период м.07.2018г., а авансовото плащане е извършено на 03.08.2018 г

Издателите на РА приемат, че правото на данъчен кредит по двете фактури е упражнено преждевременно и следва да бъде начислена лихва за забава върху сумата 579,67 лв. за периода от 15.10.2014 г. до 12.11.2014 г., съответно върху сумата 642 лв. за периода от 15.08.2018 г. до 14.09.2018 г.

По аналогични на вече изложените по-горе съображения, РА е законосъобразен и необоснован, а като е достигнал до същите изводи, АС Пловдив е постановил правилно решение, в тази му част.

1. С РА са установени и други задължения по ЗДДС, които с оспореното решение са потвърдени, доколкото РА, в оспорената му част е потвърден изцяло. В оспореното решение липсват мотиви, в тези части на РА, които са приети за безспорни с оглед липсата на конкретни доводи в първоинстанционната жалба на Виктория Груп Корпорейшън ЕАД.

Доводи за неправилност на решението, в тази му част, не са изложени и в касационната жалба. Единствения довод в касационната жалба, в тази част на решението е за изтекла погасителна давност от 5 години, посочена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК, което е прието за неоснователно с изложени в настоящото решение по-горе са мотиви.

При липса на конкретни доводи на касатора срещу решението, в тази му част и след служебна проверка за съответствието му с материалния закон, настоящата инстанция счита, че констатациите на органите по приходите за установени задължения за ДДС и лихви, в резултат на начислен ДДС за суми за консумативи /ел.енергия и вода/, които не са префактурирани на наемателите на обекти; непризнато право на данъчен кредит за сладкарски изделия, за доставка на услуга за м.09.2014г., несвързана с икономическата дейност на РЛ и начислени лихви на основание чл.72 ЗДДС, поради преждевременно ползване на данъчен кредит, са обосновани и правилни, а като е потвърдил РА, в тази му част съдът е постановил правилно решение.

В обобщение, РА, в частта на установени задължения за ДДС е незаконосъобразен за сумата на отказано право на данъчен кредит за периоди м. 11 и 12.2016 г. в общ размер 11 684,25 лв. по фактури, издадени от Хай Билдинг Груп АД, ведно със съответните лихви в общ размер на 3 606,47 лв., както и за начислени лихва за забава за данъчни периоди м.04.2014г. и м.09.2014 г. в общ размер на 8 789,57 лв., поради което съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Виктория Груп Корпорейшън ЕАД, гр. София срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001618005383-091-001 от 13.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение 150 от 06.04.2020 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения за ДДС за разликата над 19 765,71 лв. до размера на 31 449,96 лв. и лихви за разликата над 23 680,83 лв. до размера на 36 076,87 лв., като вместо него се постанови решение, с което се отмени РА, в посочените части и се остави в сила решението, в останалата му част.

По разноските:

С оглед изхода на спора, обжалваното решение е неправилно и в частта на разноските, поради което същото следва да се отмени и в тази му част, като се преизчислят дължимите разноски.

И двете страни претендират разноски за всички инстанции, като искането на касатора се съдържа в касационната жалба, а на ответника в писмено становище и се поддържа от юрисконсулт Бъчварова с проведеното съдебно заседание.

Разноски се дължат на страните за всяка от четирите съдебни инстанции до доказания им размер и съразмерно уважената част от жалбата 2 788 071 лв., респ. отхвърлената част от жалбата 524 676,50 лв. при материален интерес от делото в размер на 3 312 747,50 лв.

За производството по АД 965/2020г. по описа на АС Пловдив, касаторът Виктория Груп Корпорейшън ЕАД, е доказал разноски в размер на 31 888 лв., от които държавна такса за съдебно обжалване - 50 лв., депозит за вещи лица по: СОЕ 1 780 лв., допълнителна тройна СОЕ 320 лв., ССчЕ 500 лв., и възнаграждение за адвокат в размер на 29 238 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по делото, активното участие на адвоката в проведени 10 открити съдебни заседания с множество искания за назначаване на съдебни експертизи. От действително направените разноски от 31 888 лв., съразмерно уважената част от жалбата, касаторът има право на разноски в размер на 26 837,54 лв.

За производството по АД 6404/2021г. по описа на ВАС, касаторът Виктория Груп Корпорейшън ЕАД, е доказал разноски в размер на 29 238 лв. за платено адвокатско възнаграждение, от които съразмерно уважената част от жалбата им право на 24 607,25 лв.

За производството по АД 288/2022г. по описа на АС Пловдив, касаторът Виктория Груп Корпорейшън ЕАД не е доказал разноски, поради което такива не се дължат.

За производството по настоящото АД 8866/2022г. по описа на ВАС, касаторът Виктория Груп Корпорейшън ЕАД, е доказал разноски само за държавна такса в размер на 1 700 лв., от които съразмерно уважената част от жалбата, има право на разноски в размер на 1 430,75 лв.

Следователно за четирите инстанции на касатора са дължими разноски в общ размер на 52 875,54 лв.

За производството по АД 965/2020г. по описа на АС Пловдив, ответника по касация е доказал разноски в размер на 20 796,24 лв., от които депозит за вещи лица по тройна СОЕ от 600 лв., допълнително възнаграждение за тройна СОЕ от 528 лв., които депозит за ССчЕ 200 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 19 468,24 лв., изчислено по реда на чл.8, т.6 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. От тях, съразмерно отхвърлената част от жалбата, ответника по касация има право на разноски в размер на 3 293,73 лв.

За производството по АД 6404/2021г. по описа на ВАС, ответника по касация е направил разноски от 21 168,24 лв., от които за държавна такса 1700 лв. и възнаграждение за юрисконсулт - 19 468,24 лв., изчислено по реда на чл.8, т.6 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. От тях съразмерно отхвърлената част от жалбата, ответника по касация има право на разноски в размер на 3 352,64 лв.

За производството по АД 288/2022г. по описа на АС Пловдив, ответника по касация е направил разноски от 19 468,24 лв. - възнаграждение за юрисконсулт, изчислено по реда на чл.8, т.6 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. От тях, съразмерно отхвърлената част от жалбата, ответника по касация има право на разноски в размер на 3 083,40 лв.

За производството по настоящото АД 8866/2022г. по описа на ВАС ответника по касация е направил разноски за възнаграждение на юрисконсулт, изчислено по реда на чл.8, 1, във вр. чл.7, ал.2, т.6 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията от ДВ бр.88 от 04.11.2022г. в размер на 74 341,21 лв. От тях, съразмерно отхвърлената част от жалбата, ответника по касация има право на разноски в размер на 11 774,24 лв.

Следователно за четирите инстанции на касатора са дължими разноски в общ размер на 21 504,01 лв.

След насрещна компенсация НАП следва да бъде осъдена да заплати на Виктория Груп Корпорейшън ЕАД, гр. София разноски в размер на 31 371,53 лв.

По частната жалба:

С Определение 1137/14.07.2022 г., постановено по адм. дело 288/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, е оставена без разглеждане молбата на Директорът на Дирекция ОДОП- Пловдив, чрез процесуален представител, за изменение на Решение 1031/08.06.2022 г., постановено по адм. дело 288/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта за разноските.

Несамостоятелният характер на определението за изменение на постановеното решение, в частта му за разноските /арг. чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и отмяната на решението, в частта за разноските, както и пререшаване на въпроса за разноските с настоящото решение, предполага отхвърляне частната жалба срещу определението.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 и 3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,