Решение № 12009 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5214/2015 г.

Решение № 12009 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5214/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Димо Алексиев Руменов, от гр. Симитли, против решение № 348/17.03.2015 г. по адм. д. № 264/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград, с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, кметът на Община Симитли, поддържа становище за неоснователност на касационното оспорване. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първата инстанция е заповед № 466/4.06.2013 г., с която кметът на Община Симитли на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредил премахване на незаконен строеж "Преустройство на тавански етаж на жилищна сграда в жилищен подпокривен етаж", находящ се в УПИ ХII, пл. № 693, кв. 46 по плана на гр. Симитли. За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването решение, Административен съд Благоевград е приел, че изпълнените надзиди на стените и допълнителна стоманобетонова плоча над петте помещения в тавански етаж, с обособяването на сервизно помещение, представлява преустройство на таванския етаж и е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен без строителни книжа и разрешение за строеж, извън обема на издаденото за жилищната сграда в УПИ ХII-693 разрешение за строеж № 31/19.1986 г. по скица виза и одобрени на 21.04.1986 г. проекти. Решаващите правни изводи, обосновали резултата от оспорването, са възприети след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приетите основно и три допълнителни заключения на в. л. Попова по извършената съдебно-техническа експертиза. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е установил по категоричен начин, че осъщественото строителство е извършено без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, което го определя като незаконен строеж. Правилен е изводът за липса на предпоставки извършеното строителство бъде определено като търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 и 2 ДРЗУТ. В тази връзка показанията на разпитаните по делото свидетели са обсъдени в съвкупност с писмените заключения на назначената съдебно техническа експертиза и писмените доказателства, установяващи, че през 2011 г. оспорващият е предприел действия за снабдяване със строителни книжа за преустройство таванските помещения. В светлината на тези доказателства обосновано е прието, че преустройството не може да бъде определено като търпим строеж, тъй като от една страна е извършено след твърдяния от оспорващия период - до 1987 г., представлява отклонение от издаденото за сградата през 1986 г. разрешение за строеж и се явява в нарушение градоустройствените предвиждания за ниско етажно застрояване. Касационните доводи за неправилност на решението, конкретно обосновани с твърденията, че липсва надстрояване извън построеното през 1987 г. с разрешение за строеж, че извършеното преустройство на тавански етаж представлява основен ремонт, а не строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, както и че в заповедта не е изяснено в какво се състои преустройството, са неоснователни. При безспорните установявания относно извършеното строителство и вида на обекта, предмет на обследване в хода на административната преписка, обосновано е прието, че над съществуващите стени на тавански етаж на жилищна сграда е осъществено допълнително надзиждане, изпълнена е допълнителна стоманобетонова плоча над пет от помещенията в таванския етаж и е обособено сервизно помещение. При липсата на оспорване в първоинстанционното производство квалификацията на вещото лице и констатациите и изводите в заключенията му по този въпрос, твърдението, че липсва надстрояване и сградата съществувала в този вид още от построяването си преди повече от 30 години, не намира опора в доказателствата по делото. Така осъщественото представлява преустройство на таванския етаж от таванско подпокривно пространство на жилищна сграда, в жилище по смисъла на § 5, т. 30 от ДРЗУТ и е в съществено отклонение от одобрения архитектурен проект за сградата. Правилно и в унисон с материалния закон това преустройство е характеризирано като строеж от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ и чл. 11 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатура на видовете строежи. Обжалваната заповед съдържа подробно описание на фактите и обстоятелствата, установени в хода на административната преписка, посочено е и в какво точно се изразява преустройството, което е изцяло в съответствие с установяванията на административния орган и на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно, постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение