Решение № 6406 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3625/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационните жалби на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна и на Милки Груп Био ЕАД, ЕИК 202809846, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Акад. Методи Попов 22а, ет. 5, ап. 12 против Решение 27989/20.12.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 10436/2023 г.

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателите претендират отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание директорът на ТД Митница Варна се представлява от юрк. Станков. Поддържа касационната си жалба по изложените в нея съображения и оспорва касационната на дружеството като неоснователна.

Милки Груп Био ЕАД не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба на директора на ТД Митница Варна.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу частите от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е издаденото от директора на ТД Митница Варна Решение с рег. 32-153249/01.06.2020г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 77, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 (МКС):

1. е направена корекция на митническа декларация с 18BG002005H0001032 от 22.01.2018г. в клетка 33, като вместо 1511909900 се чете 1517909990. Установени са допълнително дължими публични държавни вземания мито - 1534,43 лв. ведно с лихва за забава на основание чл.114, пap. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013.

1. е направена корекция на митническа декларация с 18BG002005H0001040 от 22.01.2018г. в клетка 33, като вместо 1511909900 да се чете 1517909990. Установени са публични задължения за досъбиране - мито в размер на 1531,26 лв. ведно с лихва за забава на основание чл.114, пap. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013.

1. е направена корекция на митническа декларация с 18BG002005H0001115 от 23.01.2018г. в клетка 33, като вместо 1511909900 да се чете 1517909990. Установени са публични задължения за досъбиране - мито в размер на 1534,43 лв. ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114, пap. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013.

1. е постановена корекция на митническа декларация с 18BG002005H0001123 от 23.01.2018г. в клетка 33, като вместо 1511909900 да се чете 1517909990. Установени са публични задължения за досъбиране-мито в размер на 1534,43 лв. ведно с лихва за забава на основание чл.114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013.

Делото се разглежда повторно от първоинстанционния съд, след като с Решение 10265/26.10.2013 г. по адм. д. 5854/2021 г. на Върховния административен съд е отменено Решение 907/15.02.2021 г. на АССГ по адм. д. 5389/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Административният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в изискуемата писмена форма. Обоснова извод за неговата частична материална незаконосъобразност.

Съдът разпределя доказателствената тежест между страните в съответствие с указанията в отменителното решение на Върховния административен съд. Установява пълно и точно фактите по спора, обсъжда мотивите на оспорения административен акт и лабораторната експертиза, изготвена от ЦМЛ (МЛЕ), възраженията на жалбоподателя, приетите по делото писмени доказателства и приетата съдебно техническа експертиза (СТЕ) и дава верен отговор на основния, спорен между страните, въпрос относно класирането на стоката, декларирана с митнически декларации 18BG002005H0001115/23.01.2018г. и 18BG002005H0001123/23.01.2018г., в позиция 1517 от КН.

Съобразявайки пряко приложимите норми на съюзното право и тълкуването на КН, съдържаща се в Приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 в приложимата редакция, дадено в Решение на СЕС от 15 юни 2023 г. по дело С - 292/22, АССГ приема, че за да се изключи класирането на разглеждания продукт в позиция 1511, е достатъчно той да е претърпял някаква обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което съгласно съответната обяснителна бележка към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта (т. 46 от цитираното решение на СЕС). В това отношение е ирелевантен въпросът дали препаратът е бил химически променен в резултат от тази обработка. Посочил е, че при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати (т. 54 от решението на СЕС).

Според съда резултатите от МЛЕ показват, че процесната стока е дезодорирано палмово масло без химически промени, но с допълнителна обработка текстуриране. Приема, че внесената от дружеството стока съставлява палмов шортънинг, поради което с оспореното решение митническият орган правилно определя класирането й в позиция 1517 вместо декларираната от жалбоподателя позиция 1511 с произтичащите от това последици за определяне на допълнителни задължения за мито. Счита, че приетата по делото без оспорване от страните съдебно химическа експертиза (СХЕ) и допълнителните разяснения, дадени от експерта при приемането й в открито съдебно заседание, потвърждават, че според резултатите от МЛЕ стоката е претърпяла допълнителната физическа обработка чрез бързо, рязко охлаждане с цел намаляване на кристалната структура, което променя твърдостта й.

Съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на жалбоподателя, че изследването на пробата в МЛЕ след срока й на годност компрометира резултатите от него. Обосновава този свой извод с приетата по делото СХЕ. Според нея след срока на годност палмовото масло може да се окисли, което води до промени в неговия вкус, цвят и мирис. Експертът пояснява, че окисляването може да повлияе само на химическия състав, като например да доведе до повишаване на свободните мастни киселини и пероксидните стойности, което е показателно за безопасността на продукта.

Както посочват страните в откритото съдебно заседание, в което е прието заключението, спорът между тях не е за химическия състав на процесната стока, а относно наличието на физическа обработка, но изтичането на срока й на годност не влияе на физическите й свойства.

За да отмени оспореното решение на митническия орган в частта му по т. 1 и т. 2, съдът приема, че видно от самото решение, а и от протокола за вземане на проба 5/24.01.2024г., проби са взети от стоки с митнически декларации MRN 18ВG002002J0000306/06.01.2018г., /общата първоначална декларация/ и MRN 18ВG002005H0001115/23.01.2018г. и MRN 18ВG002005H0001123/23.01.2018г., но не са взети проби от стоката по митнически декларации MRN 18ВG002005H0001032/22.01.2018г. и MRN 18ВG002005H0001040/22.01.2018г.

С това обосновава извода си, че за стоката по последните две MRN липсват надлежни фактически установявания, което прави необосновано решението в тази част.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

По касационната жалба на Милки Груп Био ЕАД:

Както приема СЕС в т. 46 от решението си по дело С-292/22, според § 2 от ОБХС за позиция 1517, текстурирането се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта.

В МЛЕ 30_06.02.2018 г. от 12.03.2020 г. процесната стока е описана със следния външен вид: пластична до твърда маслена маса (при стайна температура 25С), хомогенна структура, с гладка кремообразна текстура, термично стабилна, без разслояване. От друга страна, суровото палмово масло, дори и след рафиниране, избелване и дезодориране представлява полутвърда мазнина (смес от течност и кристали в приблизително еднакво съотношение).

Чрез проведеното изследване за определяне на консистенцията на продукта с измерване с пенетрометър, експертизата потвърждава характера на пробата като пластична мазнина, с което обосновава извод за това, че палмовото масло е претърпяло обработка за изменение на текстурата, довела до различната му твърдост. Вещото лице, изготвило СХЕ, потвърждава, че изследването с пенетрометър се използва за определяне твърдостта на пластифицираните мазнини, както и че по принцип допълнителната физическа обработка чрез бързо, рязко охлаждане с цел намаляване на кристалната структура променя твърдостта.

Използваният от ЦМЛ метод на изследване е допустим и според т. 53 от цитираното по-горе решение на СЕС, поради което с оглед данните по делото правилен е и изводът на съда, че този метод дава съответстващите на КН резултати. Вещото лице, изготвило СТЕ, потвърждава, че използваният в МЛЕ метод може да докаже твърдост в резултат на допълнителна физическа обработка.

Не отговарят на данните по делото твърденията на този жалбоподател, че съдът е назначил и приел тройна експертиза, въпреки искането му за отстраняване на вещите лица, тъй като е завел иск срещу тях за търсене на отговорност за вреди по ЗЗД. Нито при първото разглеждане на делото, нито при повторното му разглеждане, е назначавана тройна експертиза, а подобни искания страната не е заявявала във връзка с допуснатите експертизи.

Правилно АССГ е преценил като неоснователни твърденията на жалбоподателя за негодността на взетите проби, произтичаща от изтеклия срок на годност, обосновавайки се с това, че тарифното класиране на стоката в позиция 1517 е направено от административния орган с оглед физическата й обработка, а не с оглед химическия й състав. Според СХЕ след изтичането на срока на годност могат да се променят само химичните свойства, влияещи на вкуса, цвета и мириса, и от които свойства зависи безопасната употреба на продукта, но не се променят физическите свойства.

Освен това, оспорващият не е ангажирал каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си за промяна в състава на стоките след изтичането на срока им на годност, която да е повлияла на техните обективни характеристики и на класирането им в позиция 1517 КН (в този смисъл виж. т. 39 от Решение на СЕС от 27 февруари 2014 г. по дело C-571/12).

Неоснователни са и доводите му за допуснатото от съда съществено процесуално нарушение във връзка с разпределянето на доказателствената тежест, тъй като според него митническите органи трябва да докажат, че изтичането на срока на годност на продукта не влияе на неговите характеристики. Според МЛЕ и представените допълнително доказателства от ответника основните изпитвания на пробата са направени преди изтичането на срока й на годност (2018 г.), а изследването с пенетрометър е направено на 25.11.2019 г., когато е получен този апарат, при срок на годност според сертификата 15.11.2019 г. На 25.11.2019 г. не са констатирани отклонения по отношение на нормалните характеристики за цвят, мирис и вкус. Затова в тежест на жалбоподателя е да докаже твърденията си, че изтичането на срока на годност на продукта е обстоятелство, което влияе на неговите свойства до степен, че определя класирането му в съответните позиции от КН.

Също така, неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за друго допуснато в административното производство съществено процесуално нарушение, освен изследването на пробата след срока й на годност, а именно вземане на пробите в нарушение на изискванията на SAMANCTA.

От теорията и от практиката на Върховния административен съд следва, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и на съдопроизводствените правила, е това нарушение, което ако не е било допуснато, би довело до различен правен резултат. Такова е и разбирането на СЕС, видно от т. 62 от неговото решение от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16 и цитираната там съдебна практика.

От данните по делото се установява, че с Митническа декларация MRN 18ВG002002J0000306/06.01.2018г. е декларирана за режим митническо складиране стока палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39 - 6798 колета х 20 кг. с изпращач ФЕЛДА ИФКО, Малайзия, държава на изпращане и държава на произход Малайзия. За стоката е представен един анализен сертификат. С процесните 4 митнически декларации е деклариран режим допускане за свободно обращение на стока, декларирана с посочената митническа декларация, с държава на получаване Румъния, което е видно и от представения по делото документ Формуляр за даването на ново допустимо митническо направление на стоки, поставени под режим митническо складиране. Според Протокол 5/24.02.2019 г. за вземане на проби в склада на дружеството са взети проби от стоката по Митническа декларация MRN 18ВG002002J0000306/06.01.2018г., както и по две от процесните. Посочено е наименованието на стоката - палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39. При вземането на пробите е присъствал представител на дружеството.

По делото не са налице данни за това, че в различните кашони е имало различна стока, напротив налице са данни за това, че стоката е една и съща. Поради това не може да се приеме, че тъй като в протокола не е описано как са взети пробите и той не доказва, че те са взети от средата на опаковката, то това е съществено процесуално нарушение, което ако не беше допуснато би довело до различно решение по спора.

Освен изложеното, както правилно твърди митническият орган, ръководството за вземане на проби SAMANCTA е предназначено за митнически и данъчни органи и съдържа информация и указания относно начините за вземане на проби и третирането им при лабораторни изпитвания. Същото няма задължителен, нормативен характер и това е видно от интернет страницата на ЕК, на която това ръководство е публикувано.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира за правилно и съответно на доказателствата по делото и на приложимия материален закон решението на АССГ в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Милки Груп Био ЕАД.

По касационната жалба на директора на ТД Митница Варна:

Съгласно чл. 46 от Регламент 952/2013 г. митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който считат за необходим, включително да проверяват стоките и да взимат проби от тях, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в декларация или уведомление, като на основание чл. 48 от регламента за целите на митническия контрол те могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и декларация за временно складиране.

Текстът на чл. 190 от същия регламент предоставя възможност за частична проверка и вземане на проби от стоките и регламентира, че когато обект на проверката или вземането на проби са само част от стоките, обхванати от митническа декларация, резултатите от частичната проверка или от анализа или изследването на пробите са валидни за цялото количество стоки, обхванати от тази декларация. Посочено е още, че въпреки това, деклараторът може да поиска допълнителна проверка или вземане на проби от стоките, когато счита, че резултатите от частичната проверка или от анализа, или от изследването на взетите проби не са валидни за останалата част от декларираните стоки.

Основателен е доводът на касатора, че съгласно практиката на СЕС е допустимо резултатите от частична проверка на включени в митническата декларация стоки, чрез вземане на проби от тях, да се приемат за валидни от митническите органи и по отношение на стоките, включени в подадени от същия декларатор предходни митнически декларации, които не са били подлагани на такава проверка.

В този смисъл е Решението на СЕС от 27 февруари 2014 г. по дело C-571/12, което разяснява, че митническите органи могат да преразглеждат предходни митнически декларации, които не са били проверени по реда на член 68 от Регламент 2913/92 (отм.) и поради това са били разгледани съгласно член 71, параграф 2 от този кодекс в съответствие с посочените в декларациите данни (т. 30). Съгласно т. 31 от решението, няма пречка за тази цел митническите органи да разширят действието на резултатите от дадена частична проверка на включени в митническа декларация стоки и по отношение на стоки, включени в предходни митнически декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати, когато стоките са еднакви нещо, което само запитващата юрисдикция може да провери. Установяването на идентичността на стоките може по-специално да се основе на контрола на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях, и в частност да се основе на посочените от декларатора данни, съгласно които тези стоки произлизат от същия производител, имат същото наименование, същия външен вид и същия състав като стоките, които са включени в предходните митнически декларации.

Важно е, според т. 38 от същото решение, деклараторът да има право да оспори подобно разширително прилагане, ако смята, че независимо от посочените от него самия данни в митническите декларации, резултатът не е приложим към стоките, включени в неговите предходни декларации, представяйки всички възможни доказателства в подкрепа на това свое твърдение, които биха могли да докажат липсата на идентичност между разглежданите стоки. В същия смисъл е и т. 42 от Решение на СЕС от 4 март 2004 г. по дело С-290/01, Derudder, според която търговците трябва да имат право да оспорват решенията на митническите органи, по-специално, когато считат, че пробите, взети за анализ от тези органи, не са представителни за всички внесени стоки и поради това са довели до неправилна оценка на вносните мита.

В случая, както вече беше посочено по-горе, е безспорен за страните фактът, че с Митническа декларация MRN 18ВG002002J0000306/06.01.2018г. дружеството декларира за режим митническо складиране стока палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39 - 6798 колета х 20 кг. с изпращач ФЕЛДА ИФКО, Малайзия, държава на изпращане и държава на произход Малайзия. За стоката е представен един анализен сертификат. С митнически декларации е деклариран режим допускане за свободно обращение на стока, декларирана с посочената митническа декларация, с държава на получаване Румъния, което е видно и от представения по делото документ Формуляр за даването на ново допустимо митническо направление на стоки, поставени под режим митническо складиране. Според Протокол 5/24.02.2019 г. за вземане на проби в склада на дружеството са взети проби от стоката по Митническа декларация MRN 18ВG002002J0000306/06.01.2018г., както и по две от процесните - MRN 18BG002005H0001115/23.01.2018г. и MRN 18BG002005H0001123 от 23.01.2018г. Във всичките 4 декларации стоката е описана по един и същи начин.

Както посочва касационният жалбоподател, безспорно е обстоятелството, че стоката, декларирана с всичките 4 декларации, е същата стока по MRN 18ВG002002J0000306/06.01.2018г. Поради това, неправилно съдът приема, че непосочването на митническите декларации с номера 18BG002005H0001032/22.01.2018г. и 18BG002005H0001040/22.01.2018г. в протокола за вземане на проби означава, че проби от стоката, декларирана с тях, не са взети и изводите на митническия орган относно правилното й тарифно класиране са необосновани. Единствено в Митническата декларация MRN 18BG002005H0001040/22.01.2018г. е посочено, че част от кашоните са по предходна MRN 18BG00200J0000472, но и по отношение на тях жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че стоката по MRN 18BG00200J0000472 е различна от тази по MRN 18ВG002002J0000306/06.01.2018г.

Според посоченото по-горе решение на СЕС в негова тежест е доказването на тази различност.

По така изложените съображения касационният състав приема, че решението на АССГ в посочената част е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Милки Груп Био ЕАД.

С оглед изхода на спора на директора на ТД Митница Варна се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за двете съдебни инстанции.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение