Решение № 10399 от 16.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП и от ЕТ Й. 2007-Д. Стефанова, срещу решение 526 от 31.01.2022 г. по адм. дело 4350/2021 г. по описа на Административния съд София-град /АССГ/. Касаторът - директор на Дирекция ОДОП" - София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменено решение 1248/07.08.2017г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП и е изменен ревизионен акт Р-22002316004336-091-001/24.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1248/07.08.2017 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Излага съображения, че съдът е направил неправилна преценка на доказателствата по делото и неправилно определяне на правните и доказателствено релевантните за решаване на спора факти. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по 3 458,14 лв. за всяка инстанция. Ответникът - ЕТ Й. 2007-Д. Стефанова, чрез адв. Блидов, излага становище за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. София в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението в частта, в която е отменен РА. Касаторът ЕТ Й. 2007-Д. Стефанова, чрез адв. Блидов, обжалва съдебното решение, в частта, в която е изменен РА и са установени допълнителни данъчни задължения и в частта на разноските. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът не е изложил собствени мотиви. Според касатора е следвало да бъде назначено друго вещо лице. Счита, че РА е немотивиран. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в частта, с която е изменен РА, като са установени данъчни задължения за търговеца и моли за отмяна на РА. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Соколова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба на ЕТ Й. 2007-Д. Стефанова като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция ОДОП София и за неоснователност на касационната жалба на ЕТ Й. 2007-Д. Стефанова. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледана по същество касационната жалба на директора на дирекция ОДОП София е основателна, а касационната жалба на ЕТ Й. 2007-Д. Стефанова е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С Решение 3538 от 17.03.2021 г., постановено по адм. дело 12582/2020 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, е отменено Решение 4724 от 25.08.2020 г., постановено по адм. дело 10825/2017 г. по описа на АССГ и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решението си АССГ е отменил решение 1248/07.08.2017г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП и е изменил ревизионен акт Р-22002316004336-091-001/24.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1248/07.08.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП" - София при ЦУ на НАП, като установените задължения по ЗДДС в общ размер на 133 039.19лв. и лихви 28 485.24 в резултат на отказано право на данъчен кредит, както и данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2013г., 2014г. и 2015г. в общ размер 94 850.27 и лихва 15 104.60 лв. в резултат на непризнати разходи, е определил на задължения по ЗДДС в общ размер на главница 74 713.10лв. с лихви 17 468,57лв. и данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ, както следва: за 2013г. данък 11 964.96лв. и лихва 3 524.37лв., за 2014г. данък 24 809.36лв. и лихва 4786.90лв. и за 2015г. 33 549,99лв. и лихва 3057.34лв. От фактическа страна се установява, че част от фактурите, по които РЛ претендира право на данъчен кредит от доставчиците Алекс строй дизайнЕООД, Арт брадърс ЕООД, Баунти индъстрисЕООД, Гес трейдинг 2016 ЕООД, Елит кнс ЕООД, Милкевро ЕООД, Милчев къмпани груп ЕООД и София селфи ЕООД, не са включени в техните дневници за продажби. Поради горните изводи е формиран извод за липса на доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и възникнало данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС. Поради отсъствието на данни за предмета на доставките въобще от ревизиращите органи е формиран извод за абсолютна симулация. Прието е, че фактурираните доставки въобще не са извършени, поради което е отказан данъчен кредит по фактури на гореописаните доставчици и по фактури на Б И К груп 2014 ЕООД, Екс комерс ЕООД и Йосто ЕООД. Установено е също така, че РЛ е завишило размерите на данъчните основи и ДДС по фактурите, издадени от Кауфланд България ЕООД енд КОКД и Метро кеш енд кери ЕООД. На основание чл. 26, т.2 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на търговеца. Съдът е изложил мотиви, че обжалваният РА е издаден от компетентни органи по приходите, като е спазена формата за издаването му, изложени са фактически и правни основания, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обусловят отмяна на РА. При преценката относно приложението на материалния закон съдът е достигнал до извод за частична незаконосъобразност на РА. АССГ е приел, че след представянето на част от процесните фактури, отказаното право на данъчен кредит следва да се ограничи само до непредставените фактури, като е намалил съответно и увеличения финансов резултат на търговеца по тези фактури. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП: Касационната жалба е основателна. Неправилен е изводът на съда, че след представянето на част от процесните фактури, отказаното право на данъчен кредит следва да се ограничи само до непредставените фактури. Подходът единствено на разграничение на представени и непредставени фактури не е прецизен, тъй като не е установено предназначението на фактурираните стоки и услуги дали са за лична употреба или с тях са осъществени последващи облагаеми доставки. Данъчно задълженото лице може да приспадне данъчен кредит за доставки на стоки и услуги, които се използват в рамките на неговата икономическа дейност. В подкрепа на това твърдение е фактът, че според ССчЕ е налице фактуриране на материали, хранителни и нехранителни стоки и др., които сами по себе си не дават яснота за дейността на ЕТ. Част от фактурите, включени в дневниците за покупки, по които ревизираното лице е ползвало данъчен кредит, липсват, а по друга част от тях при извършената насрещна проверка на доставчиците е установено, че съществуват при доставчиците, но с друг получател. Установява се повторно упражняване на данъчен кредит по някои фактури чрез включване на данъчния кредит в резултата за данъчния период в СД и в дневника за покупки, в два различни данъчни периода. Несъответствието между счетоводни и отчетни регистри поставя под съмнение редовността на воденото счетоводство. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В случая не се установява, че отчетените от ЕТ разходи са документално обосновани, нито че са свързани с дейността му. С оглед на горното решението в частта, в която е отменено решението на данъчния орган и е изменен РА, като са определени по-малки от установените в ревизията данъчни задължения,като на практика РА е бил отменен, като неправилно следва да бъде отменено и да се постанови вместо него отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. По жалбата на ЕТ Й. 2007-Д. Стефанова: Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно и обосновано в тази част. Не се констатират допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението за липса на мотиви в първоинстанционното решение. Макар и лаконични съдът е изложил собствени мотиви по правния спор. Необосновано в касационната жалба се поддържа, че липсват мотиви в издадения РА. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая РЛ не се е справило с доказателствената тежест в процеса. В случая не са спазени формалните предпоставки за приспадане на данъчен кредит, а именно липсата на част от фактурите. Правилно съдът е приел, че не може да се признае право на данъчен кредит по липсващите фактури. В тази връзка правилно на основание чл. 26, т.2 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на търговеца. С оглед на горното решението на АС в частта, с която е изменен РА, в частта на установени данъчни задължения, като на практика жалбата срещу оспорения РА е отхвърлена, е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход от спора на данъчната администрация следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 3458,14лв. съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 780,84лв. за платена държавна такса за касационно обжалване. Общо на НАП следва да бъдат заплатени разноски в размер на 4 238,98лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,