Решение № 1695 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12578/2016 г.

Решение № 1695 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12578/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Й. Д., в качеството му на процесуален представител на Д. П. Ч. от гр. С., срещу решение № 7916 от 29.06.2016 г., постановено по адм. д. № 8085/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът - министъра на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Пиперкова, в съдебно заседание и в писмена защита от 26.01.2017 г., поддържа теза за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С решение № 7916 от 29.06.2016 г., постановено по адм. д. № 8085/2015 г., решаващият тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Д. П. Ч. срещу заповед рег. № 8121К-1554 от 8.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че решението е валидно и допустимо. Съдът е разяснил делото изцяло и е обосновал изводите си относно фактическата обстановка въз основа събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Оплакванията на касационния жалбоподател са свързани предимно със съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като на първо място се сочи недопускането на свидетелски показания. Действително, съдът е оставил без уважение искането на Ч. за допускане, призоваване и разпит на свидетели. Относно допускането на свидетелски показания по първите три случая, визирани в заповедта за уволнение, жалбоподателят по първоначалното дело не е посочил адреси за призоваване на свидетелите, като е отразил в това свое искане, че адресите са му неизвестни, но те се намират по административната преписка. Последната е била представена по делото, но Ч. не е посочил тези адреси. Относно четвъртия случай от заповедта не е уточнил какво ще установява исканият свидетел, който ще бъде доведен. Съдът не е длъжен служебно да установява адресите на свидетелите, нито да ги допуска до разпит, когато адресите им не са посочени от жалбоподателя. Относно тези искания следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК. Съгласно цитирания законов текст доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган само, ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. В мотивите към оспореното решение изрично са изложени съображения относно сведенията, дадени и от колеги на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, както и от лица, с които Ч. не е влизал в служебни контакти. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът е изградил фактическите и правните си изводи само въз основа на дадените в хода на дисциплинарното производство показания на лица, засегнати неблагоприятно от него в качеството му на полицай. Относно дисциплинарното нарушение, извършено на 5.09.2014 г. сведения са дали освен лицата Ш. и В., също така и М. К., който е колега на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и е очевидец на случилото се. Относно сметката за обяд в ресторант, показания е дала не само сервитьорката Ч., която е заподозряна за кражба на 50 лв., но и колежката й А., която не е имала никакви взаимоотношения с Ч., в качеството му на орган на МВР. За случая пред кабинета на старши разследващ полицай Ц., сведения са дали не само А. и И., които са били призовани за разпит, но и посочения разследващ полицай. За дисциплинарното нарушение, извършено на 17.11.2014 г. показания са дали собственика на заведението Д. и С. Д., последният кмет на с. Т. водици и присъствал в заведението, които не са имали никакви контакти с жалбоподателя по първоначалното дело във връзка с осъществяваната от него дейност като полицай. Освен това всички показания са дадени пред органите на МВР. По първоначалното дело са били безспорно установени извършените от Ч. нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в следното: нанасяне на удари с ръка при задържането на две лица, които имали самоделни цигари без бандерол; незаплатен обяд в ресторант и изявление, че това ще бъде сторено от сервитьорката Ч., разпитвана преди това от него като заподозряна за кражба; безпричинно нанасяне на удари с ръце на Г. А.; незаплащане на кутия цигари и изявление, че това трябва да бъде сторено от кмета на с. Т. водици. Правилни са изводите на тричленния състав на ВАС, че наказанието е наложено за доказани виновно извършени четири различни дисциплинарни нарушения, приети за съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР (т. т. 19, 20 и 42 от Кодекса), уронващи престижа на службата, за които е предвидена най-тежката дисциплинарна санкция. Представените пред касационната инстанция постановление от 3.11.2015 г. по следствено дело № 25/2015 г. и обвинителен акт по преписка № 1368/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. П. по същото следствено дело, не променят тези изводи, тъй като дисциплинарното и наказателното производство се отнасят до различни форми на отговорността. Обвинителният акт не е доказателство, което е от полза за облика на Ч. като държавен служител, а в постановлението от 3.11.2015 г. се съдържа информация за сметка на касатора, платена от Ч.. Д. Ч. да е платил сумата по случая по дисциплинарната преписка, самият факт, че първоначално е поискал това да бъде направено от лице, с което има служебни контакти по повод на разследвана кражба, е достатъчно укоримо и несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР. Неоснователно, като некореспондиращо с доказателствата по първоначалното дело и приложимите норми на Закона за Министерството на вътрешните работи е и оплакването на касационния жалбоподател, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичането на законовите срокове. Съгласно чл. 195, ал. 2 ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Във втората алинея на същия текст изрично е посочено, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая последното е станало на 22.04.2015 г., а заповедта е издадена на 8.05.2015 г. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазени срокове по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, в съответствие с чл. 206, ал. 1 ЗМВР и с материалния закон. От изложените мотиви се налага извод за липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, което обуславя неоснователност на подадената касационна жалба и оставяне в сила на оспореното решение. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, своевременно направеното искане за разноски и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, съдът намира, че в полза на ответното министерство следва да бъде присъдена сумата 400 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,