Решение № 285 от 27.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2014 г.

Решение № 285 от 27.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Д. С. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила разпореждане от 08.01.2013 г. на Варненски районен съд по гр. д. № 1132/2012 г., с което е върнато подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение като подадено след срока. Поддържа се, че след влизане в сила на разпореждането молителят се е снабдил с доказателство за удостоверяване на датата, на която възражението е било подадено по пощата, което е от съществено значение за спора дали предвиденият в чл. 414, ал. 2 ГПК срок е спазен. В писмен отговор ответникът по молбата [фирма] изразява становище, че молбата за отмяна е основателна по изложените в отговора съображения. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 305, т. 2 ГПК от страна в производството, поради което с определение № 295/29.09.2014 г., постановено по настоящето дело, същата е допусната до разглеждане. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното: В разпореждането, чиято отмяна се иска, е прието, че подаденото от Д. С. А. възражение срещу издадената на 31.01.2012 г. заповед за изпълнение, следва да бъде върнато като подадено след изтичането на предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок. С определение № 1206/21.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 464/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд разпореждането е потвърдено, като е прието, че представената с частната жалба бележка, написана на лист от тетрадка, съдът не следва да обсъжда, тъй като по съществото си няма характеристиката на документ, годен да установи надлежно посочените в него обстоятелства-липсва изходящ номер и дата, липсва ясно обозначаване на автора, липсва печат на службата-издател. В настоящето производство е представено удостоверение № 1 с дата 28.03.2014 г., издадено от пощенска станция-с. Венчан и подписано от пощенски служител в същата, което удостоверява, че писмо от пощенската станция [населено място] до Окръжен съд-Варна е пътувало с изходящо клеймо 29.11.2012 г. поради това, че не всеки ден пътува кола, като е потеглило на 30.11.2012 г. Настоящият състав приема, че представеното с молбата за отмяна удостоверение представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и обосновава извод за необходимостта постановеното от Варненския районен съд разпореждане за връщане на подаденото от Д. С. А. по реда на чл. 414 ГПК възражение да бъде отменено, независимо от обстоятелството, че документ с идентично съдържание е бил представен пред въззивния съд в производството по обжалване на разпореждането. Тезата на ответника по молбата, че молителят е могъл да се снабди с представения с молбата за отмяна документ в хода на производството по подадената от него частна жалба срещу разпореждането, чиято отмяна се иска, тъй като обстоятелствата, отразени в удостоверението, са му били известни, не може да бъде споделена. Ако едно лице е било добросъвестно при поискването на документ, удостоверяващ осъществяването на имащ значение за спора факт или обстоятелство, то не може да носи отговорност за това, че при издаването на документа длъжностното лице не е спазило изискването за форма на волеизявлението. В подобна хипотеза следва да се приеме, че новосъздаденото доказателство е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ако е издадено във форма, позволяваща да се приеме, че съставлява изявление на длъжностно лице по удостоверяване на имащ значение за спора факт или обстоятелство. Още повече, че в случая съдебният акт, чиято отмяна се иска, не е постановен в исков процес, в който съдът да е длъжен да даде указания на страната за необходимостта да бъдат представени доказателства за установяването на твърдените от нея факти и обстоятелства, вкл. и да уведоми страната, че представеното от нея доказателство е негодно да установи тези факти. Неоснователен е и доводът на ответника по молбата, че не може да бъде направен извод, че представеното удостоверение касае изпращането именно на възражението, върнато с разпореждането, чиято отмяна се иска. При пълно съвпадане на данните за пощенската станция, от която възражението е било изпратено, на адресата на препоръчаното писмо, както и на датата на пощенското клеймо, следва да се приеме, че представеното доказателство съдържа данни за изпращане именно на подаденото от Д. С. А. възражение. Още повече, че в настоящето производство се извършва преценка само досежно обстоятелството налице ли е ново доказателство, което би имало значение за разрешаване на въпроса, поставен за разрешаване пред съда, постановил акта, чиято отмяна се иска. Преценката за значението на съдържащите се в това доказателство данни за осъществяването на имащите значение за спора факти принадлежи на съда, който ще разреши поставения въпрос по същество. Разпореждането от 08.01.2013 г. на Варненския районен съд, с което е подаденото от Д. С. А. по реда на чл. 414 ГПК възражение е върнато, следва да бъде отменено и делото бъде върнато на Варненския районен съд за извършване на преценка дали възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК с оглед данните, съдържащи се в представеното с молбата за отмяна удостоверение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение