Решение № 1529 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11967/2012 г.

Решение № 1529 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11967/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Евгения Димитрова Виденова - Маринкова от гр. София, чрез пълномощника й адв. Мария Горанова, против решение № 3436 от 21.06.2012 г., постановено по адм. дело № 2437/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 36 от 26.01.2012 г. на главния директор на Столичното управление "Социално осигуряване" (СУ "СО") - гр. София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба касаторката моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена подадената жалба против административния акт. Претендират се направените по делото разноски и за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столичното управление "Социално осигуряване" чрез юрк. Даниела Велкова, с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд София - град е отхвърлил жалбата на Евгения Димитрова Виденова-Маринкова от гр. София против решение № 36 от 26.01.2012 г. на главния директор на СУ "СО", с което е потвърдено разпореждане № 94Е4-340-1 от 13.12.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при СУ "СО", с което е постановен отказ от отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за периода от м. 06.2005 г. - до м. 02.2006 г. по искане вх. № 94Е4-340-1 от 15.11.2011 г. като погасено по давност. За да постанови това решение съдът е приел, че в конкретния случай относими са разпоредбите по чл. 54, вр. чл. 52а, чл. 53 и на чл. 115, ал. 4 от КСО и след като считано от 1.06.2005 г. Евгения Димитрова Виденова- Маринкова е прехвърлила на основание чл. 162, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) ползването на отпуск на своята майка, то по този начин същата е упражнила правото си. Приел е още, че наличието на ревизионен акт за начет не означава, че за упражняването на притежаваното от майката на детето - касаторката - право по чл. 52а вр. чл. 53, ал. 1 от КСО е започнал да тече нов срок. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че считано от 1.06.2005 г. Евгения Димитрова Виденова-Маринкова е "преотстъпила" на своята майка Мая Евгениева Ваклева Виденова на основание чл. 164, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ правото да ползва отпуск за отглеждане на малко дете, родено на хх.хх.хххх г. Установено е, че на 1.01.2005 г. бабата на детето, Мая Евгениева Ваклева- Виденова е сключила трудов договор с осигурителя "Фрилайн" ООД, който е започнал да заплаща парично обезщетение по реда на чл. 54 от КСО. На дружеството е съставен ревизионен акт за начет, след като е прието, че Мая Евгениева Ваклева-Виденова (бабата на детето) е започнала ползването на отпуск за отглеждането му, без да е имала качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Издадено е влязло в сила разпореждане № 1256 от 20.10.2008 г. от директора на Дирекция "КПК при СУ "СО" за внасяне на сумата по начета. На 15.11.2011 г. касаторката Евгения Димитрова Виденова- Маринкова (майка на детето) е предявила искане пред СУ "СО" за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на детето си за периода м. 06.2005 г. - м. 02.2006 г. на основание чл. 54, ал. 1 от КСО. От правна страна, съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете, а съгласно ал. 3, отпускът по ал. 1 със съгласието на майката се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. В чл. 164, ал. 4 КТ е предвидено, че през време на отпуска по предходните алинеи на майката или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Според чл. 52а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В чл. 53, ал. 1 КСО е предвидено, че месечното парично обезщетението при отглеждане на малко дете се изплаща след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете на майката, в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), а според ал. 2, когато допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете вместо от майката се ползва от бащата или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със ЗБДОО. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че едно от кумулативните изисквания, за да е налице право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, е не само майката, но и лицето, поело отглеждането на детето, да са осигурени за общо заболяване и майчинството. Това изискване съществува и за случаите, при които правото на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - за получаване на обезщетение, е прехвърлено на друго лице по реда на чл. 164, ал. 3 от КТ, тъй като правото на това лице е производно от правото на отпуск, съответно - на парично обезщетение, на майката. В конкретния случай правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете е прехвърлено на бабата на детето Мая Евгениева Ваклева-Виденова, но това обстоятелство не обосновава извода, че правото е възникнало за лицето, на което е прехвърлено правото на обезщетение, тъй като както се посочи по-горе, последното не отговаря на условията за отпускането му на самостоятелно основание, а черпи права посредством прехвърлянето им от правоимащото лице. В този смисъл необосновано се явява твърдението на касаторката, че не било възникнало правото й на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО, тъй като допуснатите нередовности, довели до неправилното упражняване на правото по чл. 164, ал. 3 от КТ, не водят до извод, че същото не е възникнало за майката на детето и че не е упражнено от последната до влизане в сила на решението на главния директор. Обосновано е прието от решаващия състав, че възникналото право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ, съответно на обезщетение по чл. 52а от КСО, е упражнено от жалбоподателката с прехвърлянето му по чл. 162, ал. 2 от КТ на майка й. Обратното означава да се допусне лицето да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В случая преценката на правото и съответно на момента на погасяването му се извършва към датата на депозираното от касаторката заявление от 15.11.2011 г. като към този момент действащата редакция на текста императивно въвежда, че давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят обезщетенията. Обосновано съдът е приел за правилен извода на административния орган, че давностният срок за вземанията на Евгения Димитрова Виденова - Маринкова за периода м. 06.2005 г. - м. 02.2006 г. е започнал да тече от 1.01.2007 г. и е изтекъл на 1.01.2010 г. С оглед изложеното, вземането, произтичащо от паричното обезщетение за отглеждане на малко дете за посочения период, е погасено по давност, тъй като същото не е поискано от касаторката в 3-годишен срок, считано от 1 януари на годината, за която се отнася по реда на чл. 115, ал. 4 от КСО и към 15.11.2011 г. - датата на предявяване на искането - детето й Калоян Маринков, не е на възраст до 2 години. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират само от касаторката. С оглед изхода от делото обаче такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,