Решение № 4571 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14920/2018 г.

Решение № 4571 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14920/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областната дирекция на министерство на вътрешните работи гр. Пазарджик, представлявана от директора й, срещу решение № 638 от 30.10.2018 г., постановено по адм. дело № 767/2018 г. по описа на Административния съд – Пазарджик в частта, в която областната дирекция е осъдена да заплати на М. Д. обезщетение в размер на 400 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, за причинени му имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление (НП), както и в частта за присъдените деловодни разноски в размер на 410 лева. Касационните оплаквания са за неправилност, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска. Ответната страна – М. Д., чрез адв. Р. А., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък на същите по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок е, поради което е процесуално допустима. По основателността й съдът приема следното: С обжалваното решение в производството по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Административният съд – Пазарджик е осъдил ОДМВР гр. Пазарджик да заплати на М. Д. сумата от 400 лева, ведно във законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление № 17-0367-001416/22.11.2017 г., издаден от началника на ОДМВР гр. Пазарджик, РУ, представляващи разноски за заплатен адвокатски хонорар във връзка със съдебното производство по обжалване на НП. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 410 лева. С останалата част от решението съдът е оставил без уважение като неоснователно искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху сумата от 400 лева за периода от 26.07.2018 г. до 15.08.2018 г. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице постановено и влязло в сила решение № 117/10.07.2018 г. по АНХД № 237/2018 г. по описа на Районен съд Велинград, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-0367-001416/22.11.2017 г., издадено от началника на ОДМВР гр. Пазарджик, РУ. Съдът е приел, че по делото пред районния съд, ищецът е бил надлежно представляван и защитаван от адв. Р. А., на когото съгласно приложен по АНХД № 237/2018 г. по описа на Районен съд Велинград (стр. 17), договор за правна защита и съдействие от 16.04.2018 г. е заплатил в брой сумата от 400 лева. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е приел, че претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. Посочил е, че в делата по оспорване на НП адвокатската защита не е задължителна, но това не означава, че страната няма право да ангажира такава, което е нормална реакция на лицето за охрана на засегнатите му права. Административният съд е разгледал и възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, направено от страна на ОДМВР гр. Пазарджик, но е приел, че предвид фактическата и правна сложност на делото сумата не е прекомерна. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и на процесуалните правила при постановяване на решението в обжалваната му част. При преценката за правилността на решението в тази част следва да бъдат съобразени точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, са подсъдни на административните съдилища. Следва да се съобрази и тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въз основа на приетото в тълкувателните актове, които са задължителни за съдилищата, следва да се потвърди направения от първоинстанционния съд извод, че при отмяна на наказателните постановления като незаконосъобразни, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяващи се в направата на разноски за възнаграждение за адвокат. Постановеното решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение, което съгласно приложен списък на разноските, както и договор за правна защита и съдействие от 16.01.2019 г., е в размер на 400 лева. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав