Решение № 3691 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2013 г.

Решение № 3691 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката. Образувано е по жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, подадена чрез пълномощник юриск. Станимира Раева срещу решение № Ж-121 от 10.06.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са му дадени задължителни писмени указания: да анулира начислената корекционна сметка за електрическа енергия по фактура № 1071440799/07.03.2012 г., издадена на Стоян Стоянов с ИТН 1035203, абонатен № 1000782945, както и да уведоми комисията в десетдневен срок за предприетите действия. С жалбата се излагат доводи за нищожност на обжалвания административен акт като постановен извън рамките на материалната компетентност на регулаторния орган и алтернативно са изложение доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради липса на нарушение установено със Закона за енергетиката задължение. Излага също, че задължителните писмени указания на ДКЕВР не съдържат предписание, което да е в сила докато продължава евентуалното нарушение, а директно постановяват премахване на установеното от електроразпределителното дружество задължение на потребител за неплатена електроенергия. Иска, да се прогласи за нищожно обжалваното решение и алтернативно да се отмени като незаконосъобразно. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юриск. Райков, оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение в писмени бележки. Заинтересованата страна - Стоян Атанасов Стоянов, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред ДКЕВР е образувано по жалби вх. № Е-11С-00-92 от 24.10.2012 г. и 14.11.2012 г. от Стоян Стоянов от гр. Първомай против "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с които е изразено несъгласие с допълнително начислени суми за електрическа енергия по съставена корекционна сметка след извършена смяна на средство за търговско измерване (СТИ) и с твърдения, че са нарушени правата му като клиент, съгласно Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, тъй като не е присъствал при извършената проверка на електромера. По образуваното административно производство е извършена проверка от ДКЕВР, при която е установено, че на 16.02.2012 г. служители на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД са извършили проверка на средство за търговско измерване, с фабричен № 3899131, монтирано на адреса на клиента Стоян Стоянов, в съответствие с чл. 35 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД (Общи условия), съгласно който на средствата за търговско измерване (СТИ) се извършват първоначални и последващи проверки. Проверяващите лица са съставили констативен протокол, подписан от Георги Сребрев и Рамадан Мустафов - служители на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, в който е отразено, че нулевият проводник не е свързан към клемния блок и липсва капачка на клемния блок, както и че цялата електрическа енергия консумирана от потребителя не се измерва и съответно не се заплаща. След проверката служителите на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД са възстановили правилната схема на свързване. Въз основа на констатираното неизмерване на доставяната електрическа енергия от СТИ, на потребителят Стоянов е съставена корекционна сметка на основание чл. 54, ал. 2, т. 3 от Общите условия и допълнително начислена енергия в размер на 5795 KWh, на стойност 1052,25 лв. за период от 18.11.2011 г. до 16.02.2012 г., за което е издадена фактура за начислената сума. Въз основа на данни по преписката ДКЕВР е установила, че констативен протокол № 5/16.02.2012 г. за извършена проверка на СТИ е представен в заверено копие и е подписан само от проверяващите лица Георги Сребрев и Рамадан Мустафов, служители на дружеството, но не е подписан нито от потребителя, нито от свидетели, присъствали на проверката, поради което е приела, че от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД не е спазена процедурата по чл. 63, ал. 2 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД. Приела, че е допуснато нарушение на процедурата предвидена по Общите условия, поради и което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г.) е дала на задължителни писмени указания на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с обжалваното решение: да анулира начислената корекционна сметка за електрическа енергия по фактура № 1071440799/07.03.2012 г., издадена на Стоян Стоянов с ИТН 1035203, абонатен № 1000782945, както и да уведоми комисията в десетдневен срок за предприетите действия. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 168 от АПК приема от правна страна, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорения административен акт. В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) ДКЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в съответствие с ал. 5 когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г.) Глава девета. С оглед установените фактически обстоятелства и приложимите материалноправни норми се обуславя извода, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган по чл. 22 ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че регулаторният орган не е разполагал с материална компетентност да се произнесе по жалбата, тъй като се отнася до разрешаване на облигационен спор с гражданскоправен характер. Доводите на оспорващата страна са изведени с оглед разпоредбите на Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, отменена с разпоредбата на § 1, т. 1 от ПМС № 91 от 15.04.2013 г., обнародвано в Държавен вестник бр. 38 от 23.04.2013 г. При постановяване на оспореното решение приложимия ред е този, предвиден в Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, обнародвана в Държавен вестник бр. 33 от 05.04.2013 г. Доколкото в тази наредба липсва преходна разпоредба, която да предвиди реда по който се довършват, производства започнали при действието на отменената наредба, следва извод, че при постановяване на оспореното решение следва да се съобразят разпоредбите на действащия нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ регулаторния орган разглежда жалби на потребители срещу лицензианти във връзка с изпълнение на лицензионната дейност. Реда за разглеждане на жалбите е този предвиден в действащата Наредба лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредбата, ДКЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнение на задълженията им по Закона за енергетиката. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, Комисията провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия. В приложимата Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката - чл. 49, ал. 2, т. 7, е предвидено, че общите условия са неразделна част от лицензията. Предвид на изложеното следва да се приема, че част от регулаторната функция на ДКЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрените общи условия. Предмет на разглеждане в случая е била жалба на клиент срещу електроразпределителното дружество във връзка с установяване на количество доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия. Разглеждането на жалбата е в рамките на материалната компетентност на регулаторния орган, поради което постановения акт не е нищожен. Неоснователни са доводите на оспорващата страна, че е допуснато нарушение на материалноправни разпоредби от ДКЕВР. Обективно ДКЕВР е установила и не се спори в производството, че приложения по преписката констативен протокол № 5/16.02.2012 г. за извършена проверка на СТИ е подписан само от проверяващите лица Георги Сребрев и Рамадан Мустафов, служители на дружеството, но не е подписан нито от потребителя, нито от свидетели, присъствали на проверката, поради което не е спазена процедурата по чл. 63, ал. 2 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД и е допуснато нарушение от лицензианта във връзка с установяване на количество доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия. В кръга на правомощията на ДКЕВР при осъществяване на регулацията, с обжалваното решение са дадени предписания на разпределителното дружество да анулира начислената корекционна сметка на потребителя Стоян Стоянов, след като е издадена въз основа на констативен протокол съставен в нарушение на Общите условия. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваният индивидуален административен акт решение № Ж-121 от 10.06.2013 г. на ДКЕВР не страда от пороците посочени в чл. 146 от АПК, които да обуславят неговата отмяна, поради и което подадена срещу него жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,