Решение № 16688 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4784/2013 г.

Решение № 16688 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4784/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ТМУ Митница Свищов против решение № 93/11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 994/2012 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, 7-ми състав, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 57/17.12.2009 г. на Началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № 417/13.08.2012 г. на Директора на Агенция "Митници". Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилен е изводът на съда, че адресата на постановлението не е титуляр на митническия режим. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба Валентин Стефанов Атанасов, чрез процесуалния си представител адв. Матева оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил ППСПДВ № 57/17.12.2009 г. на Началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № 417/13.08.2012 г. на Директора на Агенция "Митници", с което Валентин Стефанов Атанасов е задължен да заплати мито в размер на 1 413.17 лева, акциз в размер на 9 028.12 лв., ДДС в размер на 4 914.60 лева и лихва за просрочие. За да отмени обжалваното постановление на Началника на Митница Свищов административния съд е приел, че обжалваното ППСПДВ противоречи на материалноправни разпоредби. Съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: На 8.01.2007 г. чрез устно деклариране жалбоподателят, като пълномощник, е въвел през ГКПП Дунав мост лек автомобил джип марка "Исузу", модел "Трупър", внос от Канада, като до издаване на ППСПДВ не е представил валидно пълномощно към датата на въвеждане в страната на автомобила. МБ Габрово е приело, че въвеждането на автомобила се счита за учредяване на режим временен внос с пълно освобождаване на вносни митни сборове на осн. чл. 220, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 232, ал. 1, б. "б" от Регламент 2454/1993 г. на ЕК. Срокът по цитирания регламент съгласно чл. 562, буква в, трето тире е 6 месеца от датата на въвеждането (в какъвто смисъл са разпоредбите на чл. 139, 142 и 143 от ЗМ и чл. 488д от ППЗМ). В случая е определен срок за приключване на режима - 8.07.2007 г. към който срок не са заплатени дължимите публични държавни вземания. При извършена проверка е представено пълномощно от 12.01.2007 г., предварителен договор за покупко-продажба, канадски регистрационен талон и фактура за покупка. Установено е че процесният автомобил пребивава на територията на страната от 2002 г. и многократно влиза и излиза от страната. На 22.07.2009 г. МБ Габрово е уведомило Валентин Стефанов Атанасов за възникнало вносно митническо задължение. Издаденото ППСПДВ № 50/4.09.2009 г. е отменено от Директора на РМД Русе, като последствие е издадено обжалваното ППСПДВ, потвърдено от Директора на Агенция Митници. С обжалваното ППСПДВ е прието, че жалбоподателят е пълномощник на собственика на стоката и титуляр на режима временен внос, но в срока за приключване на посочения режим не е заплатил публичните държавни вземания. Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗМ дава легалното определение на понятие "титуляр на режим" - лицето за сметка на което е извършено декларирането, или лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията на първото лице относно митнически режим. Съдът обосновано е приел, че липсват доказателства за упълномощаване на жалбоподателя от страна на собственика на процесния джип към 08.01.2007 г., предвид представеното пред адм. орган пълномощно с дата 12.01.2007 г. (посочено и в обжалваното ППСПДВ), както и че същият е извършил декларирането му или са му прехвърлени такива права и задължения. Съдът обосновано е приел, че посоченото в ППСПДВ основание за определяне на публични задължения - мито и ДДС не съответства на текста на т. 16 от ДР на ЗМ, тъй като липсват доказателства за надлежно упълномощаване на жалбоподателя към 8.01.2007 г., определен от органа за титуляр на режима. В ППСПДВ е посочено, че жалбоподателя чрез устно деклариране, като пълномощник, е въвел през ГКПП Дунав мост лек автомобил джип марка "Исузу", модел "Трупър", внос от Канада. Вносното митническо задължение е определено на основание чл. 203, ал. 1 от Регламент № 2913/1992 г. на ЕК, съгласно която норма вносно митническо задължение възниква при: отклонение на митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, в момента на отклонение на стоките от митнически надзор. Съгласно чл. 44 от ЗМ стоките са под митнически контрол и могат да бъдат обект на митнически надзор, от момента на въвеждането им на митническата територия на страната. Административният съд обосновано е приел, че не е установено от митническите органи моментът на въвеждането на автомобила на територията на страната, предвид че жалбоподателят устно е декларирал автомобила. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,