Решение № 10691 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10487/2019 г.

Решение № 10691 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10487/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Валиян" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост 1", бл. 100, вх. "А", ет. 5, ап. 10 срещу Решение № 5012 от 16.07.2019 г. на Административен съд, София град, по административно дело № 1259/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Валиян" ООД срещу Решение №РД-16-16 от 07.01.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 5% от предоставената безвъзмездна финансова помощ по договор с "Мила флор" ЕООД за нередности за нарушение на чл. 51, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и на чл. 13, ал. 1 и на чл. 1, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 18, ал. 3 и 4, т. 3 от Постановление № 118 на Министерския съвет от 20.05.2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, фонд "Убежище, миграция и интеграция" и фонд "Вътрешна сигурност".

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – "Валиян" ООД, счита същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Съдът, въпреки че е установил неправилно приложен нормативен акт - вместо Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, финансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните процеси" (Методологията, отм.) органът е приложил Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), не е отменил акта като незаконосъобразен на това основание. Сходството в разпоредбите не е основание да се приеме за приложим акт, който не е бил приложим. Съдът неправилно е възприел незаконосъобразността като "грешно правно основание" и е иззел правомощията на органа като сам е квалифицирал фактите, отнасяйки ги към приложимия нормативен акт.

Излага фактите по делото и счита за неприложима разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) с оглед на липсата на предпоставките на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ. Съдът не е отчел липсата в оспорения акт на точен размер на безвъзмездното финансиране.

Неправилен счита извода на съда за ограничителния характер на процесните изисквания, тъй като е вън от съмнение, че всеки доставчик сам организира гаранционната поддръжка на своите стоки, поради което няма как да е въвел ограничителни изисквания. Неправилен счита и извода за нарушение на чл. 18, ал. 3 и 4, т. 3 от Постановление № 118 на Министерския съвет от 20.05.2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, фонд "Убежище, миграция и интеграция" и фонд "Вътрешна сигурност" (ПМС 118), тъй като по делото няма доказателства кандидатът да не е представил относимите и необходими счетоводни документи.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените за двете инстанции разноски. Касаторът се представлява от адв. Л. Георгиев, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", счита същата за неоснователна.

Сочи, че мотивите на първоинстанционния съд за приложимост на Методологията (отм.); , а не на Наредбата са неточни, поради което доводите на касатора са неоснователни. Сочи, че приложимостта на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове досежно провеждането на процедура за възлагане на поръчката е въз основа на чл. 7.1.1. от договора за безвъзмездна финансова помощ, а и самият факт на провеждане на процедурата задължава касатора да спази изискванията.

Неоснователни счита и доводите на касатора за неосъществяване на нарушенията.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от пълномощник А. Михайлов.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 23.12.2015 г. "Валиян" ООД и Управляващият орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" сключват договор за безвъзмездна финансова помощ в размер на 714 065, 48 лв., представляващи ЗЗ, 56% от очакваните допустими разходи по проект "Конкурентоспособност чрез повишаване на производителността и експортния потенциал" при обща стойност на допустимите разходи по проекта 2 127 727, 90 лв.

Съгласно чл. 7.1.1. от договора "При избор на изпълнител/и бенефициентът задължително прилага разпоредбите на националното законодателство за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от Структурните фондове на Европейския съюз. "

1. На 05.05.2016 г. "Валиян" ООД публикува публична покана по чл. 51 ЗУСЕСИФ за процедура с предмет "Доставка на 5-осен високоскоростен обработващ център".

В раздел ІІІ. 2. 2.) "Икономически и финансови възможности" дружеството е поставило изискване: "Оборот от сходна дейност с предмета на процедурата за последните 3 години в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си – минимум 380 000, 00 лв. без данък върху добавената стойност. " "Под сходна дейност да се разбира оборот от доставка на машини за производство на мебели. "

В раздел ІІІ. 2. 3.) "Технически възможности и квалификация" дружеството е поставило изискване: 2. "Минимум 2 технически лица, притежаващи сертификати от обучение за монтаж, поддръжка и работа с подобни и/или сходни машини от поръчката или други подобни документи, издадени от производители на машини (под сходни машини се разбира машини за производство на мебели). "

1. На 01.11.2016 г. "Валиян" ООД и "Мила флор" ЕООД сключват договор с предмет "Доставка на 5-осен високоскоростен обработващ център" на стойност 2 099 780, 00 лв. без данък върху добавената стойност.

1. На 21.11.2018 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" уведомява "Валиян" ООД за установени нередности по провеждането на процедурата за определяне на изпълнител, въз основа на която е сключен договор с "Мила флор" ЕООД за нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ и чл. 13 ПМС № 118 и на чл. 1, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 18, ал. 3 и 4, т. 3 ПМС № 118, квалифицирани съответно по т. 9 и 10 и по т. 16 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за които предстои определяне на финансова корекция.

1. На 12.12.2018 г. "Валиян" ООД представя възражение.

1. На 07.01.2029 г., с Решение №РД-16-16, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ определя на "Валиян" ООД финансова корекция в размер на 5% от размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ по договор с "Мила флор" ЕООД от 01.11.2016 г. за нередности за нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ и чл. 13 ПМС № 118 и на чл. 1, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 18, ал. 3 и 4, т. 3 ПМС № 118, квалифицирани съответно по т. 9 и 10 и по т. 16 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, с оглед на чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ, и при отчитане на датата на провеждане на процедурата за избор на изпълнител, че приложима е Методологията (отм.); , а не Наредбата. Посочването на "погрешно правно основание обаче би било самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта само ако описаните нарушения не съставляват нередност и съгласно Методологията (отм.); ". С оглед на това приема, че следва да извърши преценка дали нарушенията могат да се квалифицират като нередности съгласно Методологията (отм.);. С оглед на факта, че квалификацията на нередностите по т. 9 и 10 и съответно по т. 16 във вр. с т. 13 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата са идентични с квалификацията на т. 10, 13 и 16 от Методологията (отм.); съдът приема, че не е налице нарушение.

По отношение на нарушението на чл. 51, ал. 4 ЗУССЕСИФ и чл. 13, ал. 1 ПМС № 118 приема за правилен извода на органа за ограничителен характер на изискването обучението да е проведено единствено от производителя, тъй като необосновано изключва от кръга на потенциалните участници лицата, които имат обучен персонал от оторизирани от производителите доставчици.

По отношение на нарушението по чл. 1, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 18, ал. 3 и 4, т. 3 ПМС № 118 приема, с оглед на доказателствата по делото, че представените от избрания за изпълнител доказателства за изискуемия оборот не съдържат информация за това от какво е формиран оборотът. С оглед на това приема за правилен извода на органа за липса на доказателства за съответствие на избрания за изпълнител с поставеното изискване за икономически и финансови възможности. Дружеството не е спазило чл. 18, ал. 1 ПМС № 18, поради което за изпълнител е избрано лице, което не отговаря на изискванията. По отношение на представената с възражението оборотна ведомост на "Мила флор" ЕООД приема, че същата е ирелевантна, тъй като не фигурира в списъка на документите, представени от "Мила флор" ЕООД в процесната процедура.

С оглед на характера на доказаните нарушения съдът приема за доказана и вредата от тях за бюджета на Съюза, както и за правилно определен размера на корекцията, който е по минимума на предвиденото.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Крайният извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Фактическият състав на нередността – дефиниран в член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013), приложим за процесния програмен период, съдържа три кумулативни елемента: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Спорът по делото е за втория елемент на фактическия състав на нередността - нарушението.

Но за да е налице нарушение на правото – на Съюза и на свързаното с него национално право, е необходимо за бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013) да е налице задължение за спазване на съответната разпоредба.

Безспорно е, че касаторът не е публичен възложител по смисъла на чл. 5 от Закона за обществените поръчки. Поради това и с оглед на чл. 49, ал. 1 и 2 ЗУСЕСИФ за него са приложими разпоредбите на глава четвърта "Специални правила за определяне на изпълнител от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ". Съгласно чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ процедура за избор с публична покана се провежда, когато размерът на предоставената безвъзмездна финансова помощ е по-голям от 50% от общата сума на одобрения проект и прогнозната стойност за доставка е равна или по-висока от 30 000 лв. От доказателствата по делото е безспорно, че безвъзмездната помощ за процесния проект е ЗЗ, 56%, т. е. по-малка от изискуемите 50%. Но разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ЗУСЕСИФ изрично предвижда приложимост на процедурата за избор с публична покана и тогава, когато размерът на предоставената безвъзмездна финансова помощ е равен или по-малък от 50% от общата сума на одобрения проект, ако това е изискване на управляващия орган.

Видно от подписания между касатора и Управляващия орган договор за предоставяне на безвъзмездна помощ страните по него изрично са се договорили, че бенефициерът задължително прилага разпоредбите на националното законодателство за условията и реда за определяне на изпълнител. Договорът е сключен на 23.12.2015 г., т. е. преди влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, но този факт сам по себе си е ирелевантен, тъй като страните по договора изрично са приели за неуредените случаи да се прилага българското законодателство, а с оглед на чл. 20а от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) договорите имат силата на закона за страните, които са ги сключили. С оглед на това, макар и по делото да не е представено Ръководството за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ, редакция към датата на подписван на договора, а същото да не е и достъпно на официалната електронна страница на оперативната програма на адреси: https: //www. eufunds. bg/bg/opic и https: //opic. bg/, а и чрез електронната страница на Информационната система за управление на средствата от Европейския съюз в България 2020 - http: //2020. eufunds. bg/bg/5/0/OPProfile, в което ръководство органът твърди, че е въведено изискването за приложимост на националните разпоредби за избор на изпълнител, наличието на постигнатата между страните договореност е достатъчна, за да обоснове задължението на бенефициера за спазването на релевантното национално законодателство.

А релевантното национално законодателство е глава четвърта "Специални правила за определяне на изпълнител от бенефициер на безвъзмездна финансова помощ" от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – чл. 49 – 54.

Горното обосновава задължението на касатора при избор на изпълнител да спазва законовите изисквания и прави неоснователен довода му за неприложимост по отношение на него на процесните законови разпоредби. Впрочем, видно и от използваната от касатора публична покана, и от сключения с избрания изпълнител договор касаторът е ползвал образеца на публична покана по чл. 51 ЗУСЕСИФ и е сключил договора с изпълнителя, позовавайки се на чл. 20, ал. 1 и 2 ПМС № 118.

Първоинстанционният съд и органът приемат за осъществено от касатора нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ и чл. 13, ал. 1 ПМС № 118. Разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ДУСЕСИФ, в относимата й част, забранява включването в поканата на условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ПМС № 118 е повторение на законовата разпоредба. За необосновано ограничително изискване е прието изискването обучението на техническите лица да е извършено само от производител на машини за производство на мебели.

Безспорно е, че преценката за обосноваността на поставените от бенефициера изисквания е на базата на предмета на процедурата. Процесната процедура, видно от публичната покана и от сключения договор, има за предмет доставка на една определена машина. Независимо от този предмет касаторът е поставил като изискване изпълнителят да притежава технически персонал, обучен от производител на машини. Така поставеното изискване изключва от кръга на потенциалните участници лицата, чийто персонал е обучен, но не от производителя, а например от оторизиран доставчик. С ограничаването на източника на обучение на персонала единствено до производител касаторът е ограничил кръга на потенциалните участници без за това да е налице обективна причина, обоснована от предмета на поръчката. Що се отнася да доводите на касатора, че предметът на поръчката не включва монтаж и поддръжка, поради което преценката за ограничителния характер на изискването следва да се направи въз основа само на доставката, следва да се посочи, че тези доводи само доказват необосновано ограничителния характер на изискването в неговата цялост. Неоснователен е и доводът му за неправилно тълкуване на съдържанието на изискването от органа и първоинстанционния съд, тъй като видно от съдържанието на изискването, то, както сочи и първоинстанционният съд, е напълно ясно и смисълът му не оставя никакво съмнение.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд за осъществено нарушение на чл. 54, ал. 1 ЗУЕСИФ са неоснователни.

Първоинстанционният съд приема за правилен извода на органа за осъществено от касатора и нарушение на чл. 1, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 18, ал. 3 и 4, т. 3 РМС № 118. От доказателствата по делото е безспорно, че касаторът е поставил изискване към икономическото и финансово състояние на кандидата да има оборот от сходна дейност за последните три години минимум 380 000 лв. без данък върху добавената стойност. От представените обаче от кандидата и избран за изпълнител документи не се установява изпълнение на поставеното изискване. Както правилно и подробно сочи и първоинстанционният съд касаторът е следвало да упражни правомощието си по чл. 18, ал. 3 ПМС № 118 и да укаже на кандидата да отстрани нередовностите на офертата си. Като не е сторил това, а е приел за доказан изискуемия минимален оборот от сходна дейност касаторът е допуснал твърдяното нарушение. Доводът му, че по делото органът не е представил доказателства за липсващи документи на кандидата е лишен от правна логика, защото органът няма нито задължението, нито обективната възможност да издирва документи за специфичния оборот на кандидата, а има правомощието да извърши проверка за спазването на изискванията въз основа на документите, представени от бенефициера. Ако касаторът е разполагал с други документи е следвало те да бъдат част от преписката по процедурата и съответно отразени в протокола на комисията, а доказателства за такива по делото няма и касаторът не твърди да е лишен от възможността да ги представи.

Що се отнася до цененето на представените от кандидата документи първоинстанционният съд е изложил подробни и правилни мотиви, които не следва да бъдат повтаряни. Следва само да се посочи, че доводът на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно представения от кандидата списък на доставките – че при противоречива информация за релевантното изискване въпрос на преценка на бенефициера е кой документ да цени, само доказва допуснатото нарушение на чл. 18, ал. 3 ПМС № 118. Неотстраняването на участник, за когото не са налице доказателства за съответствие с поставените изискване е нарушение на чл. 18, ал. 4, т. 3 ПМС № 118, а двете нарушения на чл. 18 – това по ал. 3 и по ал. 4, т. 3 обосновават нарушението на принципите на публичност и прозрачност, визирани в чл. 1, ал. 4, т. 3 ПМС № 18.

Видно от горното доводите на касатора за неправилност на изводите на съда за осъщественото нарушение на чл. 1, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 18, ал. 3 и 4, т. 3 ПМС № 118 са неоснователни.

За да бъде законосъобразен актът за определяне на финансова корекция е необходимо законосъобразно да е определено основанието и размера му – чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Основанието на финансовата корекция е нередността. В случая, органът е квалифицирал нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, което както приема и първоинстанционният съд е съответно на доказателствата по делото, защото става въпрос за нарушение на правилата по глава четвърта на закона за определяне на изпълнител. Съгласно чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ за нередностите по т. 9 законодателят изрично е приел, че финансови корекции се определят само за тези от тях, които са включени в нарочен акт на Министерския съвет.

Този нарочен акт към датата на издаване на оспорения административен акт е Наредбата. Изводът на първоинстанционния съд за неприложимост на Наредбата поради приемането й след датата на откриване на процесната обществена поръчка е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и е несъответен на характера на финансовата корекция.

Нередността, с оглед на член 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95), е административна мярка, а не административна санкция. Само за административната санкция, с оглед на изрично посоченото в член 2, параграф 2 на Регламент № 2988/95, е регламентирано изискването да е предвидена предварително в акт на Съюза и при последващо изменение на разпоредбите, които налагат административни санкции, да се приложи по-леката. Общото правило за административните мерки, регламентирано в член 4 на Регламент № 2988/95, е отнемане на незаконно придобитата облага като приложим е актът, който е действащ към дата на издаване на акта за определяне на финансовата корекция.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд за неправилно приложение от органа на Наредбата е постановен в нарушение на материалния закон. Следва само да се посочи, че тогава, когато съдът установи неправилно приложен нормативен акт, той не може вместо органа да заменя правното основание по един нормативен акт с правното основание по друг нормативен акт. Определянето от органа на правно основание по нормативен акт, който според съда е неприложим, прави акта материално незаконосъобразен и е основание за неговата отмяна.

В случая органът правилно е определил приложимия нормативен акт и правилно е квалифицирал установената нередност за нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ по т. 9 и 10 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата. Факта, че е посочил и двете точки, с оглед на начина на дефиниране на нарушенията – по т. 9 неправомерни критерии за подбор, а по т. 10 – несвързани с предмета на поръчката или непропорционални критерии за подбор, не прави акта в тази част незаконосъобразен, доколкото всеки несъобразен с предмета на поръчката и всеки непропорционален критерий за подбор е и неправомерен. Органът правилно е квалифицирал нередността за нарушение на чл. 1, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 18, ал. 3 и 4, т. 3 ПМС № 118 по т. 16. Посочването "във вр. с т. 13" е несъответно на съдържанието на визираните в т. 13 нарушения, но това не прави незаконосъобразен извода му за квалифициране на нередността по т. 16.

Видно от горното органът правилно е квалифицирал установените нередности по приложимата Наредба и е определил въз основа на нея размер на корекцията по минимума на предвиденото при спазване на изискването на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ. Това прави акта му и в тази част законосъобразен.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи и макар неправилно да е тълкувал и приложил закона в частта досежно приложимия акт по чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ, правилно е тълкувал и приложил материалния закон в останалата част като правилен е и крайният му извод за законосъобразност на оспорения акт. Съдът следва да остави в сила обжалваното съдебно решение.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на икономиката – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд