Решение № 12084 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 256/2009 г.

Решение № 12084 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 256/2009 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от Евелина Емануилова Пиналова от с. Бели Искър, Община Самоков, Софийска област срещу решение № 664 от 21.11.2008 г., постановено по адм. дело № 715/2008 г., по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № А-04-75/24.06.2008 г. на началника на Софийска РДНСК. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора, като отмени оспорената заповед или върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на разноски. Ответниците по касационната жалба - Георги Александров Богоев от с. Бели Искър, чрез процесуалния си представител изразява становище, че оспореното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението - оставено в сила. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски и адвокатско възнаграждение. Другият ответник - началникът на Софийска РДНСК не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и доводите в касационната жалба, намира същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: От данните по делото се установява, че административното производство пред СРДНСК се е развило по жалба от 20.03.2008 г., подадена от Пиналова. В нея са изложени твърдения за незаконно строителство на гараж със застроена площ (ЗП) 21 кв. м., изпълнено в УПИ I-281, кв. 33, по плана на с. Бели Искър, Община Самоков, Софийска област, с възложител Георги Александров Богоев. Административният орган със Заповед № А-04-75/24.06.2008 г. е отхвърлил като процесуално недопустима, жалбата срещу разрешение за строеж № 371/31.10.2007 г. на процесния гараж (л. 77), издадено от Главния архитект на Община Самоков, Софийска област. Касаторката, недоволна от заповедта на началника на СДНСК я оспорила пред Административен съд - София област. За да постанови обжалвания правен резултат, инстанцията по същество е изложила мотиви, че след като недвижимият имот на Пиналова и този на Богоев са съседни, то те са включени в свързано застрояване и следва да се приложи разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, а не тази на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че за с. Бели Искър има действащ подробен устройствен план (ПУП), съгласно който се предвижда допълващо свързано застрояване по отношение на имоти: УПИ III - 283, в кв. 33, собственост на Евелина Пиналова (видно от нот. акт № 194, т. I, дело 318/02.04.1997 г. и нот. акт № 66, том III А, рег. 5586, дело № 427/06.12.2006 г.) и УПИ I - 281, кв. 33, собственост на Георги Богоев (въз основа на нот. акт № 128, том V, дело № 2731/24.11.1993 г.). Вещото лице е дало заключение, че издаденото разрешение за строеж е въз основа на виза и одобрен проект. Във виза № ТС-С-1570/27.08.2007 г., касаеща УПИ I - 281, е посочено петно с определени размери и граничещо с уличната регулационна и с дворищно-регулационната линия между имотите на Пиналова и Богоев. Въз основа на издадената виза и одобрения проект за гараж, Главният архитект на Община Самоков е издал разрешение за строеж № 371/31.10.2007 г. Посочените писмени доказателства, касаещи УПИ I - 281 указват изграждането на калкан с постройка от допълващо, свързано застрояване в съседния УПИ III - 283, на гараж, открит от двете страни, с едноскатен навес - дървена конструкция, изградена върху фундаментна плоча от стоманобетон, на мястото на съборена стара съществуваща постройка от допълнително застрояване в процесното УПИ. В приобщения, по делото, доказателствен материал са представени и разрешения за строеж в двата УПИ, както и декларация за съгласие с нотариална заверка на подписите от 19.05.1995 г. С последната Георги Богоев и Велина Петкова Влаева (майка на Евелина Пиналова) са изразили съгласие за строителство на гаражи на граничната линия между собствените им имоти, като се покрият калканните им стени. Налице са взаимно свързани отношения, касаещи два съседни имота. И касаторката, и ответникът в настоящото съдебно-административно производство през 1995 г. са дали съгласие всеки един от тях да построи, в собствения си имот, гараж на регулационната линия между УПИ I - 281 и УПИ III - 283. Постройката, предмет на спора е предвидена и залегнала при изработването на подробен устройствен план (ПУП) на с. Бели Искър. Този план конкретизира устройството и застрояването на териториите на посоченото населено място. Предвижданията, залегнали в ПУП са задължителни за инвестиционното проектиране. Следователно с допуснатото допълващо застрояване по отношение на процесните имоти е указано какво основно и допълващо застрояване се предвижда и по този начин не се превишават устройствените предели отбелязани в ПУП. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ предвижда, че постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Правната норма не въвежда изискване за съгласие на касаторката по отношение на издаденото разрешение за строеж в съседното УПИ, а че при извършване на новото строителство трябва да се покрие единствено калканната стена на построения, в нейния недвижим имот, гараж. Законът за устройство на територията с чл. 149, ал. 2 определя кръга на заинтересованите лица, които имат право да обжалват издадените разрешения за строеж, касаещи нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж. От категорията на лицата, притежаващи този вид активна процесуална легитимация са: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. В случая жалбоподателката Евелина Пиналова не попада в кръга от изброените заинтересовани лица и следователно няма право да оспорва процесното строително разрешение, касаещо съседен на нейния имот. В обобщение на изложено до тук се налага изводът, че оспореното решение не е издадено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Адв. Гълъбова - процесуален представител на Георги Богоев претендира за присъждане на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие със серия А 0723116, сключен на 17.09.2008 г. между Георги Богоев и адв. Гълъбова с основание и предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по адм. дело № 715/2008 г., по описа на Административен съд - София град до окончателното му свършване във всички съдебни инстанции. Страните са се договорили за възнаграждение в размер на 500,00 (петстотин) лв. Посочено е, че цялата сума е внесена в брой. С оглед изхода на спора, инстанцията по същество е осъдила Евелина Пиналова да заплати на Георги Богоев направените разноски по делото за един адвокат, в размер на 500,00 (петстотин) лв. Административен съд - София област е присъдил пълната сума на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искането, обективирано в писмени бележки, се явява неоснователно. На осн. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 248 от ГПК, се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с осъществяваното процесуално представителство, но пред настоящата касационна инстанция такова е проведено. В съдебно заседание от 07.04.2009 г. е докладвана молба от адв. Гълъбова, в която е посочила, че не може да се яви в съдебно заседание, поради служебната й ангажираност извън страната. В случая първоинстанционният административен съд е присъдил исканите разноски за един адвокат пълния им размер, възлизащ на 500,00 (петстотин) лв. Ето защо, настоящият съдебен състав на второ отделение намира искането на адв. Гълъбова за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, второ отделение,