Решение № 15911 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10223/2018 г.

Решение № 15911 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10223/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Местни данъци и такси" (МДТ) при Община Своге против Решение № 746/04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 372/2018 г., по описа на Административен съд – София област (АССО), с което е отменен Акт за установяване на задължение (АУЗ) № 958-1/16.05.2017 г., издаден от органа по приходите в Дирекция "МДТ" при Община Своге, в частта потвърдена с Решение № 009/26.03.2018 г. на директора на Дирекция "МДТ" при Община Своге, относно задълженията по т. т. 4, 10, 15, 16, 18, 19, 25 и 31 от АУЗ № 958-1/16.05.2017 г. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон - касационни основания съгласно чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. На първо место, касаторът обосновава твърдението си за недопустимост на съдебното решение с доводи, че искът е уважен на незаявено основание и на непосочено фактическо твърдение относно частта от АУЗ, която се оспорва, съгласно уточнението, направено в съдебно заседание на 11.06.2018 г. На второ место, касаторът твърди, че неправилно съдът приел погасяване на задълженията за 2011 г. и 2012 г. по давност, без да съобрази обстоятелството, че с издаването на АУЗ № 290-1/15.06.2016 г. е прекъсната давността, поради което към момента на издаване на процесния АУЗ № 958-1/16.05.2017 г., петгодишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК не е изтекъл. Счита, че за прекъсването на давността меродавен е момента на издаване на АУЗ № 290-1/15.06.2016 г., поради което липсата на доказателства за връчването на акта е без значение. В заключение претендира отмяна на оспореното решение на АССО и отхвърляне жалбата на С. Стоянов срещу издадения АУЗ № 958-1/16.05.2017 г. Ответникът - С. Стоянов, чрез пълномощник адв. Запрянов, оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на АССО. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на първо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение, АССО е отменил Акт за установяване на задължение (АУЗ) № 958-1/16.05.2017 г., издаден от органа по приходите в Дирекция "МДТ" при Община Своге, в частта потвърдена с Решение № 009/26.03.2018 г. на директора на Дирекция "МДТ" при Община Своге, в частта относно задълженията по т. т. 4, 10, 15, 16, 18, 19, 25 и 31 от АУЗ № 958-1/16.05.2017 г. В отменената част от АУЗ № 958-1/16.05.2017 г., на С. Стоянов са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2011 г. и 2012 г. За да постанови този резултат, АССО е приел, че установените в акта задължения за 2011 г. са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК, тъй като предвиденият в закона 5-годишен давностен срок е започнал да тече от 01.01.2012 г. и е изтекъл към датата на издаване на обжалвания акт - 16.05.2017 г. Приел е, за неоснователни твърденията на ответника по жалбата за прекъсване на давността на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, поради издаването на друг акт за същите задължения с № АУЗ № 290-1/15.06.2016 г., като е посочил, че по делото не са представени доказателства за връчването му. По отношение на задълженията за 2012 г., съдът е посочил, че претенцията на жалбоподателя за погасяването на задълженията по давност е неоснователна, тъй като към датата на издаване на АУЗ № 958-1/16.05.2017 г. петгодишната погасителна давност за задълженията за 2012 г. не е изтекла. За да отмени АУЗ № 958-1/16.05.2017 г., в частта на установените задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2012 г., съдът е изложил неясни мотиви, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решението е частично неправилно. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на съдебния акт. Първоинстанционния съд е сезиран с жалба на С. Стоянов срещу АУЗ № 958-1/16.05.2017 г., в частта на установените задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2011 г. и 2012 г. и отменяйки ака в посочените части съдът не се е произнесъл свръх петитум. Неоснователни са доводите на касатора, за неправилност на съдебния акт, в частта с която е отменен АУЗ № 958-1/16.05.2017 г., в частта на установените задължения за ДНИ и ТБО за 2011 г., ведно със съответните лихви. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Правилно първоинстанционния съд е приел, че давностия срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията за 2011 г. е започнал да тече на 01.01.2012 г. и е изтекъл на 31.12.2016 г., преди издаването на процесния акт от 16.05.2017 г. Правилно първоинстанционния съд е приел за неоснователни доводите на административния орган за прекъсване на давността на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, поради издаване на друг акт за установяване на същите задължения с предходна дата и № 290-1/15.06.2016 г. Разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, предвижда, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Процесния АУЗ № 958-1/16.05.2017 г. не прекъсва давността, тъй като е издаден след като 5-годишния давностен срок за задълженията за 2011 г. е изтекъл. Правилно първоинстанционния съд е приел, че давността не се прекъсва и от АУЗ № 290-1/15.06.2016 г., тъй като не е доказано такъв акт да е връчен и влязъл в сила – факт, който не е спорен по делото. С оглед на това решението на административния съд относно задълженията за 2011 г. се явява правилно. Правилно първоинстанционния съд е приел, че давностния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията за 2012 г. не е изтекъл към датата на издаване на процесния АУЗ № 958-1/16.05.2017 г. За установените с акта задължения за 2012 г. за ДНИ и ТБО, давностния срок е започнал да тече на 01.01.2013 г. и е следвало да изтече на 31.12.2017 г., но преди изтичането му е издаден процесния акт на 16.05.2017 г., поради което на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва и започва да тече нова давност. В случая не е изтекла и абсолютната 10 годишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, поради което твърденията на жалбоподателя С. за погасяване на задълженията за 2012 г. по давност са били неоснователни. За да отмени процесния АУЗ № 958-1/16.05.2017 г., в частта на установените задължения за 2012 г., АССО е приел, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. На първо место, съдът не е изложил ясни и конкретни мотиви в какво се изразяват приетите от него съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения АУЗ. На второ место, настоящата инстанция не констатира такива. По делото е безспорно установено, че установените с акта задължения за ДНИ и ТБО са съобразени с материалния закон и при неоснователност на единствения довод на адресата на акта, че задълженията за 2012 г. са погасени по давност, съдът неправилно е отменил процесния АУЗ, в частта на установените задължения за ДНИ и ТБО за 2012 г., ведно със съответните лихви. Предвид изложеното, решението на АССО следва да се отмени в тази част, както вместо него се отхвърли жалбата на С. Стоянов срещу АУЗ № 958-1/16.05.2017 г., издаден от органа по приходите в Дирекция "МДТ" при Община Своге, в частта относно задълженията за 2012 г. за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, ведно със съответните лихви. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение