Решение № 9904 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2017 г.

Решение № 9904 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ю. Б." АД срещу решение № 2519 от 13.04.2017 г. по адм. д. № 679/2017 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 1165/20.12.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на дружеството да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1,, предл. първо от Закона за защита на потребителите, като чрез публикуваната оферта на интернет страницата на адрес, "Ю. Б." АД предоставя невярна информация, че разсрочването на транзакции е безлихвено, а в действителност за разсрочването им потребителите дължат такса, съгласно Приложение № 1 към общите условия на банката за издаване и използване на кредитни карти Виза, Мастеркард и А. Е.". Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира разноски по делото. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 05.05.2017 г., при връчено съобщение за решението на 24.04.2017 г. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че посочената на интернет страницата на жалбоподателя информация, свързана с офертата "разсрочването на транзакции", направени с описаните кредитни карти на "3, 6, 9 и 12 безлихвени равни месечни вноски", представлява заблуждаваща търговска практика, тъй като създава у потребителя погрешно / заблуждаващо/ убеждение, че за разсрочването на сумите по транзакциите не се дължат суми, което в действителност не отговаря на действителността. При разсрочване се дължат такси, което е посочено в същото търговско съобщение, но допълнително, със звездичка, препраща към Общите условия на банката и дава пример. Посочил, че така предоставена информацията е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и да мотивира негово решение да потърси разсрочване именно от банката, каквото търговско решение не би взел, ако не е използвана тази търговска практика, респ. ако вярно е информиран за възможността за разсрочване, но при заплащане на такса. Съдът не споделил доводите в жалбата, че не е налице нелоялна търговска практика, тъй като от Общите условия на банката е видно, че през гратисния период/датата на начисляване на месечната вноска до съответната дата на издължаване/ не се дължи лихва, както и че ако картодържателят погаси изцяло пълния размер на всички текущи задължения до датата на издължаване, същият се "освобождава от заплащането на дължимата лихва върху задълженията, възникнали в резултат на разсрочването на транзакции". Приел, че от данните по делото се установява, че дружеството е приложило заблуждаваща търговска практика, като е публикувало на интернет страницата си съобщението "разсрочване на транзакции и изплащането им на безлихвени вноски", като основно предимство на предлагания кредитен продукт. Така публикуваното съобщение създава у потребителите представата, че дружеството предлага разсрочване на трансакцията, направена с кредитната карта без лихва, респ. без да е обусловено от други плащания. Чрез твърдението, че основно предимство на предлаганите услуги е липсата на заплащане на лихви, банката предоставя невярна и следователно подвеждаща потребителите информация. Поради това не е възприето твърдението в жалбата, че предоставяната от дружеството информация не е невярна, съдът посочил, че се заплаща такса, още повече, че е определена в процент. Решението е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон. Както е посочено в оспорения пред съда акт, офертата касае услугата разсрочване на транзакции, направени с карти от Пощенска банка. Записано е в офертата, че могат да се разсрочат транзакции, направени с кредитна карта и да се изплатят отложено във времето - на 3, 6, 9 или 12 безлихвени равни месечни вноски. Най- отдолу на отворената чрез линка интернет страница, със звезда е пояснено обстоятелството, че при разсрочване на транзакциите, потребителите дължат такса в размер съгласно Общите условия за издаване и използване на кредитната карта, чиято транзакция се разсрочва. Със звездичка е посочено, че при разсрочване на транзакции клиентът дължи такса в размер съгласно Общите условия за издаване и използване на кредитната карта, чиято транзакция се разсрочва и че лихва върху вноските не се начислява, ако в рамките на гратисния период за съответния месец се погасяват всички текущи задължения по картата. В офертата е посочен нагледен пример за разсрочване на транзакциите съответно на 3, 6, 9 или 12 безлихвени равни месечни вноски. Видно от текста на съобщението, предлаганата услуга не е разсрочване на транзакция без лихва, както е приел съдът, а разсрочване на транзакции и изплащането им отложено във времето на 3, 6, 9 или 12 безлихвени, равни месечни вноски. Непосредствено след текста, указващ какво представлява услугата, т. е. какви възможности (в т. ч. предимства) предоставя, изрично е посочено, че за ползването й се дължи такса, като за яснота са дадени 4 примера, в които конкретно е посочен и размера на таксата. Видно от текста на съобщението, в съобщението е указано, че такса за извършената услуга се дължи, което е подкрепено не само с препращане, но с четири конкретни примера. От текста на съобщението е видно, че се цели представяне на услугата разсрочване на транзакции, която дава възможност за отложено във времето изплащане (на сумата по транзакцията) на безлихвени равни месечни вноски. Конкретно е посочен размер на дължимите за това такси, като са посочени и условията за безлихвено изплащане на равните месечни вноски - ако в рамките на гратисния период за съответния месец се погасят всички текущи задължения по картата. В две последователни изречения (от съобщението на интернет страницата) е указано, че при разсрочване на транзакции се дължи такса, а лихва върху месечната вноска не се начислява, ако се погасят текущите задължения по картата в гратисния период за съответния месец. Съдът не е взел предвид в цялост търговското съобщение на банката, по повод на което е издадена оспорената заповед № 1165 от 20.12.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите и позоваването в него на Общите условия на "Ю. Б." АД за издаване и използване на кредитни карти Виза, Мастеркард и А. Е.. От пълният текст на съобщението на банката е видно, че информацията не е невярна, следователно не са налице предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, посочени като основание за издаване на оспорената пред съда заповед. Цялостното представяне на информацията, по начин който води до заблуждение е елемент от фактическия състав на другата хипотеза на нелоялна търговска практика (хипотезата по чл. 68д, ал. 1, предл. 2 от ЗЗП). Предвид възприетата от административния орган и съда правна квалификация на нелоялната практика, осъществена от банката - тази по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, е налице неяснота/противоречие в изложените мотиви, както от КЗП относно коя от хипотезите на заблуждаващата търговска практика по чл. 68д от ЗЗП е осъществена. Като основание за издаване на заповедта е посочена изрично хипотезата - /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, а са изложени мотиви за другата хипотеза - цялостното представяне на информацията, че разсрочването на транзакции е безлихвено, заблуждава и е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Изводът на съда, че потребителят не е информиран за това, че е необходимо да заплати такса и констатацията, че такава информация (за дължими такси) е предоставена в съобщението, подкрепена с примери, си противоречат. В съобщението са дадени четири примера, всеки от които посочва конкретен размер на дължимата такса, при допускането, че покупката е на стойност 900 лв. и таксата е изчислена съответно за разсрочване на тази сума на 3, 6, 9 и 12 равни месечни вноски. Примерите са преди уточняващия текст със звездичка, препращащ към Общите условия на Банката. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдът не съобразил конкретно възможностите на средния потребител, не е взел предвид обстоятелството, че релевантният потребител е активен картодържател на кредитна карта, издадена от банката и е запознат с Общите условия за този вид карти, към който потребител е насочено и търговското съобщение на банката, тъй като съобщението е насочено към потенциалните потребители. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени като незаконосъобразно, а на касационния жалбопдател да се присъдят претендираните разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, които се определят на 150 лв. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение