Решение № 15627 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2019 г.

Решение № 15627 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2019 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на културата, чрез процесуалния си представител юрк. Христова, срещу Решение № 3789/4.06.2019 г., постановено по адм. дело № 653/2019 г. от Административен съд – София-град с доводи за неправилност. Иска се неговата отмяна, като се постанови друго, с което спорът да се реши по същество. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – "Виктория Сити Център" ЕООД, в представен по настоящото дело писмен отговор и становище развива съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на понесените по делото разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е Становище изх. № 33-НН-433 от 30.08.2017 г., издадено от заместник-министъра на културата, в което е обективиран отказ за съгласуване на технически проект за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, ново редно застрояване и подземно застрояване с кота корниз 16. 91 м. /176. 33 и кота било 20. 41 м. /179. 82 и ремонт на покривна конструкция без промяна на кота корниз на съществуващата сграда в УПИ I-522, 679 "за жилищно и обществено застрояване", кв. 149 /стар кв. 314 по плана на ЦГЧ – гр. Пловдив, ул. "Авксентий Велешки" № 23. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата и е осъдил жалбоподателя да заплати понесените от страните разноски по делото. За да постанови този резултат е приел от фактическа страна за установено, че: Административното производство е започнало по Заявление с вх. № 7000-748/3.01.2017 г. от "Виктория Сити Център" ЕООД за съгласуване на виза и инвестиционен проект за обект "офисна сграда с апартаменти и два подземни етажа в УПИ І-522, 679 "за жилищно и обществено застрояване", кв. 149 /стар кв. 314 по плана на ЦГЧ – гр. Пловдив, ул. "Авксентий Велешки" № 23, с приложени доказателства. Действащият план за регулация и застрояване за имота е одобрен със Заповед № 120 А-1010 от 26.04.2012 г. на кмета на Община – Пловдив. Съдът е констатирал, че за УПИ І-522, 679, отреден за жилищно и обществено застрояване, се предвижда запазване на съществуващото застрояване и ново средно застрояване и ново подземно застрояване по границите на имота. Устройствените показатели за зоната са: височина до 8 етажа/20 м.; плътност на застрояването 100 %; интензивност на застрояването Кинт до 5, 0; минимално озеленяване – 20 %. От Становище изх. № 7000-748/15.03.2017 г. от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), съдът е установил, че съществуващата сграда в имота не притежава статут на недвижима културна ценност. Сградата попада в обхвата на територия със статут на археологически и архитектурно-строителен групов паметник на културата и урбанизма и културния пейзаж, Историческа зона "Филипопол-Тримонциум-Пловдив" и представлява групов паметник на културата "Система от улични ансамбли "Д" по ул. "Иван Вазов" и ул. "Цанко Дюстабанов". Със Заповед № РД-09-271/19.05.2017 г. министърът на културата е упълномощил заместник-министъра на културата да издава писмени становища в съгласувателната процедура по раздел V от ЗКН. Съдът е установил по-натам по делото, че с оспорения административен акт заместник-министърът на културата е отказал да съгласува внесения технически проект по следните мотиви: 1) Представеният инвестиционен проект предвижда почти цялостно премахване и преизграждане на сградата. Не е спазено изискването на Кмета на Община гр. Пловдив при одобряването на ПУП от 26.04.2012 г., а именно: "запазване на съществуващото застрояване и ново средно и подземно застрояване"; 2) Котата корниз е по-висока с 37 см. от определената по виза, като над корниза е развита масивна балюстрада; 3) Не е представен проект по част "Конструктивна". За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е допуснал съдебно–техническа експертиза с основно и допълнително заключение. Въз основа на така установеното съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На следващо място е приел в мотивите си, че актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. След подробно обсъждане на разпоредбата на чл. 83, т. 2, б. "а" от ЗКН съдът е приел, че процесната сграда няма статут на недвижима културна ценност, поради което по аргумент на чл. 83, т. 2, б "а" на ЗКН, в случая не се изисква проект по част "Конструкции". Позовавайки се на приетото експертно заключение съдът е изложил мотиви, че проектът е напълно съобразен с изискванията на плана, включително и по отношение на запазването на съществуващото застрояване. Счел е, че необосновано е и третото фактическо основание за постановения отказ – котата корниз е по-висока с 37 см. от определената по виза, като над корниза е развита масивна балюстрада. Съдът е направил извод, че предвидените по проект балюстрада и архитектурни елементи са изцяло допустими според нормативната разпоредба на чл. 92, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. По тези съображения и на основание чл. 146, т. 4 от АПК административният съд е отменил процесното становище и е изпратил административната преписка на органа за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване с мотивите посочени в решението. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Обосновани са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съгласно чл. 83, т. 2, б. "а" от ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, като в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго, се съгласуват: визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни ценности – и проектите по част "конструкции", както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията. Обосновани са изводите на решаващия съд, че процесната сграда няма статут на недвижима културна ценност, поради което съобразно чл. 83, т. 2, б. "а" от ЗКН не се изисква проект по част "Конструкции". От приетото експертно заключение е безспорно установено, че съществуващата сграда е с износена конструкция и негодна за ползване. Налице е запазване на контура и обема на сградата и частично запазване на фасадите, включително с декоративните елементи, както и на общия облик на сградата. Правилно съдът е приел за необосновано фактическото основание за постановения отказ, досежно надвишаване на кота корниз. Предвидените по проект балюстрада и архитектурни елементи са изцяло допустими съобразно чл. 92, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С оглед на горното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и обосновано и като такова ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена. Същият е представил изискуемия, по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие от 17.07.2019 г. за сумата от 1500 лева. Тези разходи следва да бъдат репарирани от касационния жалбоподател така, както са направени, тъй като липсва искане по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение