Решение № 3010 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7512/2009 г.

Решение № 3010 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7512/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Елена Драгомирова Бакърджиева, против решение от 4.02.2009 г., постановено по адм. д. № 2185/2001 г. на Софийски градски съд, АО като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са доводи, че съдът е определил оценката на обезщетението по ЗОСОИ, без да посочи кое от двете писмени заключения на оценителната експертиза възприема и липсват мотиви в тази насока. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ съдът е определил стойността на определеното обезщетение с жилищни компенсаторни записи като е изложил съображения, че същото е определено в писменото заключение на вещото лице Мария Григорова, извършило оценителната експертиза, възлизащо в общ размер на 142849 лв. Относно дяловете на страните съдът е посочил, че същите се определят съобразно писменото заключение на вещото лице. Видно от данните по делото от вещото лице Мария Григорова са представени две писмени заключения с различни стойности на оценката за определеното обезщетение. Първото заключение е представено в съда на 5.06.2007 г. с посочена оценка на обезщетението в размер на 142849 лв. Второто заключение представено в съда с дата 30.01.2008 г. и с посочена оценка на обезщетението в размер на 168925 лв. След представяне на двете заключения е проведено съдебно заседание на 18.06.2008 г., в което е изслушано вещото лице, а съдът е постановил определение, че приема неговото писмено заключение, без да уточни кое от двете представени, като е отложил делото и дал указания на страните да представят декларации за наследствените дялове. В решението си съдът е изложил лаконични съображения, че определя оценката на обезщетението съобразно писменото заключение на вещото лице в размер на 142849 лв. Съдът не е изложил мотиви кое от двете писмени заключения възприема, след като в проведеното съдебно заседание също не е посочил кое от двете писмени заключения приема. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с други доказателства по делото, но следва да изложи мотиви в решението си относно преценката на доказателствата и писменото заключение на вещото лице, както го задължава императивната разпоредба на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.). Липсата на мотиви в обжалваното решение относно съображенията му за приетата оценка на обезщетението възпрепятства настоящата инстанция да го провери в тази насока. Допуснатите съществени процесуални нарушения се отнасят и относно определените дялове на страните, тъй като съдът е посочил, че ги определя съобразно писменото заключение на вещото лице, което не е вярно, тъй като в нито едно от двете писмени заключения не се съдържат посочени дялове и техните оценки. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и делото се върне за ново разглеждане. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,