Решение № 5264 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2706/2015 г.

Решение № 5264 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2706/2015 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 246, ал. 1 от АПК. Образувано е по молба на "Проучване и добив на нефт и газ" АД гр. София в качеството му на трето неучаствало в производството лице, за отмяната на влязлото в сила Решение № 60/15.05.2014 г. по адм. д. № 226/2014 г. на Административен съд Добрич. Доводите в молбата за отмяна са, че за молителя е налице правен интерес да иска отмяната на решението по съображения, че вследствие мотивите на решението, чиято отмяна се иска, дружеството е определено като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ и задължено лице по чл. 64 от ЗМДТ за плащане на такса битови отпадъци за 6 броя недвижими имота. Нещо повече, според него, решението на АС Добрич е послужило за обосноваване на правни и фактически основания на органа по приходите при Община Каварна Димитричка Колева за издаване на Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 225/13. 01. 2015 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК на "Проучване и добив на нефт и газ" АД София за неплатени данък върху и такса битови отпадъци за 6 бр. недвижими имоти с идентификатори № 35746.25.134; № 35746.25.135; № 35746.25.147; № 35746.25.148; № 35746.25.149 и № 35746.25.150 намиращи се на територията на Община Каварна, за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г. на обща стойност 15 832.54 лв. и лихва за забава до 13.01.2015 г. в размер общо на 4026.46 лв. Ответника по молбата за отмяна "Домостроителен комбинат-София" АД гр. София в писменият си отговор от 24. 02. 2015 г. и в съдебно заседание чрез процесуалният си представител изразява становище за недопустимост на молбата поради липсата на правен интерес и предвидените за това предпоставки в закона. Според него, молителят не притежава активна процесуална легитимация за претендираната защита поради обстоятелството, че решението няма сила на пресъдено нещо спрямо него. Диспозитива на съдебния акт, чието отмяна се иска предвижда неблагоприятни последици единствено за органа издал ревизионния акт, не и за молителя. Позоваването на молителя за констатациите на съда в мотивите на съдебния акт е без значение, доколкото същите не се ползват със сила на пресъдено нещо и не могат да имат обвързващо за него действие. Молителя според ответника разполага с предвиден за това в ДОПК редовен способ за правна защита срещ съставеният му АИЗД. По изложените съображения прави искане за оставяне без разглеждайне на молбата за отмяна. Ответникът Кмета на Община Каварна, не взема становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, във връзка с чл. 247 от АПК от трето неучаствало лице по чл. 246, ал. 1 от АПК, което твърди че влезлият в сила съдебен акт, чиято отмяна иска има сила за него и е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По същество по делото се установява следното: Производството по адм. д. № 226/2014 г. на Административен съд Добрич е било образувано по жалба на "Домостроителен комбинат-София" АД гр. София, против Решение № 741/06.12.2013 г. на Кмета на Община Каварна, с което е потвърден Ревизионен акт № 14/17.09.2013 г. на екип ревизори при отдел "МДТ" при Община Каварна, с който са установени дължими от дружеството местни данъци и такси, ведно с лихви върху тях за периода от 01.01.2010 г. -31.12.2012 г. в общ размер на 12 786.93 лв., за притежавани от дружеството 6 броя недвижими имоти находящи се в с. Камен бряг, Община Каварна с идентификатори № 35746.25.134; № 35746.25.135; № 35746.25.147; № 35746.25.148; № 35746.25.149 и № 35746.25.150. Твърденията в жалбата са били за незаконосъобразност на решението на Кмета на Община Каварна по съображения, че с Решение на МС на РБ № 536/30.07.2003 г. на основание чл. 6, ал. 1, чл. 7 и чл. 8, ал. 1 и чл. 36 от Закона за концесиите, във връзка с чл. 5, т. 3, чл. 7, ал. 4, т. 4 и чл. 54, ал. 6 от Закона за подземните богатства по отношение на имотите е учредена концесия за срок от 35 години в полза на "Проучване и добив на нефт и газ" АД София за добив на суров нефт-подземно богатство по чл. 2, т. 3 от ЗПБ от находище "Тюленово", Община Шабла, област Добрич, включено в площ, индивидуализирана с координатите на точки с номаре от 1 до 5 в координатна система "1970", представляващи неразделна част от концесионния договор, поради което жалбоподателя няма качеството на задължено лице по чл. 11, ал. 4 и чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 62 от ЗМДТ за плащане на данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО). С решението предмет на искането за отмяна административния съд е приел, че спорът е правен и е във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Според съда, чл. 11, ал. 4 определя като данъчно задължено лице при концесия концесионерът, а чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, във връзка с чл. 11, ал. 4 от с. з. като задължени да заплащат ТБО върху такива недвижими имоти-концесионерът. Според него, концесията е особен вид право на ползване върху недвижими имоти, публична държавна или публична общинска собственост, което има облигационен характер, и след като данъчно задълженото лице е изрично посочено от закона- чл. 11, ал. 4 и в чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, то данъчно задължено лице и лице е това, което законът сочи. Процесните 6 недвижими имота изцяло попадат в централната част на находище "Тюленово", намират се в границите на предоставената с Решение на МС на РБ № 536/30. 07. 2003 г. концесия за добив на суров нефт с концесионер "Проучване и добив на нефт и газ" АД София и срокът на концесията към момента на определяне на задълженията, не е бил изтекъл, поради което задължението за плащане както на данък недвижими имоти, така и на такса битови отпадъци е в тежест на концесионера. Според първоинстанционния съд, разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от ЗПБ, предвиждащи възможност за концесионера да предприеме фактически или правни действия за постигане на споразумение с титулярите на права върху земята, попадаща в предоставената концесионна площ, които го затрудняват или препятстват за осъществяване на дейността по концесията или по изпълнение на концесионния договор, или че същите могат да сключат договор, с който в полза на концесионера да се учреди право на ползване върху земята за срока на концесията, а при непостигане на съгласие въпросът да бъде отнесен за разрешаване от заинтересованата страна до министъра на енергетиката, който от сквоя страна в зависимост от естеството на работите, продълителността им и въздействието върху земните недра и околната среда може да направи искане чрез областния управител до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие за принудителното отчуждаване на земяна срещу предварително равностойно обезщетение, не променят адресата на задължението по чл. 11, ал. 4 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ лица, и това безусловно според е концесионерът. С оглед така възприетото за правната същност на спора, с решението чиято отмяна се иска Добричкия административен съд е отменил Ревизионен акт № 14/17.09.2013 г. издаден от инспектори при общинска администрация на Община Каварна, с който са определени задължения за внасяне на ДНИ за времето от 01.01.2010г-31.12.2012 г. в размер на 2 776.01 лв. и лихва в размер на 474.88 лв. и задължения за ТБО за същия период от време общо в размер на 8 142.99 лв. и лихва в размер на 1 393.05 лв. от "Домостроителен комбинат-София" АД гр. София. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 03.06.2014 г. за "Домостроителен комбинат-София" АД гр. София и на същия ден за Кмета на Община Каварна. При така установеното по-горе, настоящия състав на ВАС намира подадената молба за отмяна за неоснователна по следните съображения: Производството по раздел II от Глава Четирнадесета на АПК охранява интересите на заинтересованите лица, които по една или друга причина не са участвали като страна по делото, но поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те, са обвързани от силата на пресъдено нещо на влезлия в сила съдебен акт, и от неговия неблагоприятен за тях ефект. Отмяната на влязло в сила съдебно решение по чл. 246, ал. 1 от АПК от трето неучаствало лице е допустима при наличието на две комулативно предвидени предпоставки-решението да има действие спрямо лицето, поискало отмяната, и то да е неблагоприятно за него. Кога решението има действие е посочено в разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК. Според цитираната разпоредба, решението има сила за страните по делото, а ако оспорвания акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. От изложеното следва, че по чл. 246, ал. 1 от АПК, правото да иска отмяна на влязлото в сила решение принадлежи не на всеки, а само на този, който има правото на жалба по делото като участник в едно неделимо правоотношение. Поради тази причина, той разполага с обезпечено право на участие в процеса и неучастието му е основание за отмяна по чл. 246, ал. 1 от АПК. Без изрично да е разписано в чл. 246, ал. 1 от АПК, но с оглед страните, на които законът е признал правото да искат отмяна на влязлото в сила съдебно решение по този текст, това право е признато на необходимите другари и в двете проявни форми на другарството- задължително и факултативно. Третото лице в качеството си на участник в правоотношението предмет на силата на пресъдено нещо, разполага с правото на жалба относно него, което означава, че то е следвало задължително да бъде конституиран като страна по делото. Поради неделимия характер на правоотношението, то се явява обвързано лице от силата на пресъдено нещо на решението, макар да не е било конституирано като страна в процеса, и въпреки че е било лишено от възможността да да упражни правото си на защита по този спор. Това негово неучастие създава вероятност влязлото в сила решение да е неправилно и да се предостави възможност на такова лице по пътя на извънинстанционния контрол да иска отмяната му. По този начин законът защитава признатото му правото на участие и защита в процеса. В съдебноадминистративното производство съдебния процес по раздел IV от АПК осигурява такава възможност на неучаствалото лице, чрез използването на правилата за равенството и състезателността в процеса да повлияе върху съдържанието на постановения вече съдебен акт. В настоящия случай Върховния административен съд намира, че не е налице първата предвидена в закона предпоставка-решението, чиято отмяна се иска да има обвързващо действие спрямо молителя. С решението, чиято отмяна се иска, Добричкия административен съд е отменил като незаконосъобразен Ревизионен акт № 14/17.09.2013 г. издаден от инспектори при общинска администрация на Община Каварна, с който са определени задължения за внасяне на ДНИ и ТБО от страна на на "Домостроителен комбинат-София" АД София за времето от 01.01.2010г-31.12.2012 г. за 6 броя недвижими имоти, негова собственост, но попадащи в концесионната площ по координатна система "1970 " по силата на предоставената с Решение на Министрски съвет № 536/30.07.2003 г. концесия за добив на суров нефт с концесионер "Проучване и добив на нефт и газ" АД София със срок на концесията за 35 години. По същността си и в соътветствие с разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, решението с което се отменя административния акт като незаконосъобразен е конститутивно и има обвързващо действие и спрямо заинтересованите органи и лица, които не са участвали по делото, т. е. те са задължени да зачетат постановената с него промяна, макар да не са били конституирани като страни по делото. Така е, но само при условие, че молителят и "Домостроителен комбинат-София" АД София като участници в административното правоотношение имат качеството на необходими другари, независимо от проявната форма на другарството. В конкретния случай, това не е така тъй молителят и ответникът "Домостроителен комбинат-София" АД, не са в условие на неделимост спрямо административното правоотношение, предмет на съдебното производство по адм. д. № 226/2014 г. на Административен съд Добрич, т. е. те не са необходими другари в това производсво. Поради това, съдебното решение, чиято отмяна се иска, макар и конститутивно по своята природа, не разпростира силата си на пресъдено нещо спрямо молителя и няма обвързващо действие за него, от което да се породи правото на молителя да поиска отмяната му по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК. Върховния административен съд намира, че не е налице и другата законова предпоставка по чл. 246, ал. 1 от АПК, а именно, решението да е неблагоприятно за молителя. Решението на Добричкия административен съд по адм. д. № 226/2014 г. има два диспозитива-един, с който се отменя като незаконосъобразен Ревизионен акт № 14/17.09.2013 г. на екип от ревизори Мариана Попа и Мария Късова-инспектори към общинска администрация при Община Каварна за установяване на задължение за "Домостроителен комбинат-София" АД гр. София за внасяне на ДНИ за времето от 01.01.2010г-31.12.2012 г. в размер на 2 776.01 лв. и лихва върху нея в размер на 474.88 лв. и ТБО за същия период от време в размер на 8 142.99 лв. и лихва върху нея в размер на 1 393.05 лв., и втори диспозитив, с който Община Каварна е осъдена да заплати на "Домостроителен комбинат-София" АД сторените по делото разноски в размер на 963.61 лв. Съдържанието на решението е посочено в чл. 172а, ал. 1 от АПК. Според него то трябва да съдържа дата и място на постановяването му; посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и прокурора, когато той е взел участие по делото; номера на делотошението; номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава; имената, съответно наименованието на страните; какво постановява съдът; в тежест на кого са разноските и подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Естествено, решението трябва да бъде подписано от съдиите взели участие при постановяването му, за да има материализирано воляизявление на съда. В ал. 2 на чл. 172а от АПК е предвидено, че към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Мотивите са писмените съображения на съда, обосноваващи диспозитива на съдебния акт-решението. Върху тях се крепи убедителната сила, проверката на правилността и тълкуването на решението. Мотивите обаче, не са част от решението, макар и да материализират един и същи документ-решението на съда. Те не са част от решението поради обстоятелството, че решението е правен акт, а правните актове в качеството им на воляизявления са различни от мотивите, поради които воляизявлението е прието. Липсата на мотиви прави съдебния акт незаконосъобразен, не и нищожен. Ако се приеме обратното, че мотивите са част от решението, липсата им винаги ще води до нищожност на решението поради незавършеният му характер, приравняващ го на липсата на съдебен акт. В конкретния случай в решението на Добричкия административен съд липсва диспозитив, който да ангажира действие на решението спрямо молителя. Единствено в мотивите към решението съдът тълкувайки разпоредбите на чл. 11, ал. 4 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ според своите знания и компетентности, е стигнал до извода, че задължено лице за внасяне на ДНИ и ТБО върху процесните имоти по ревизионния акт е, не собственика на имотите а концесионерът по решението на МС от 01.07.2005 г. за предоставяне на концесия да добив на нефт и газ. В мотивите си съдът, според своите виждания е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, които мотиви сами по себе си не разпростират действие спрямо неучаствалата по това дело страна. Поради това, решението на Добричкия административен съд не засяга молителя и не се явява неблагоприятно за него по смисъла на чл. 246, ал. 1 от АПК, което е второто условие за основателност на искането. Неблагоприятното действие спрямо молителя са поражда от съставения в последствие Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 225/13. 01. 2015 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК на "Проучване и добив на нефт и газ" АД София за неплатени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за същите недвижими имоти, спрямо който за него е налице правен интерес за оспорване законосъобразността му по установения в закона ред. По изложените съображения, искането на "Проучване и добив на нефт и газ" АД гр. София по чл. 246, ал. 1 от АПК за отмяната на влязлото в сила Решение № 60/15.05.2014 г. по адм. д. № 226/2014 г. на Административен съд Добрич е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Като неоснователно следва да бъде отхвърлено искането за разноски на "Домостноителен комбинат София"АД, каквито се претендират от адв. Георгиева в писменият й отговор от 24.02.2015 г. по делото и в съдебно заседание. В производството по делото претендиращата страна е представила писмено пълномощно от 16. 04. 2015 г., с което упълномощава адв. Стефка Димитрова Георгиева от САК да представлява "Домостроотелен комбинат-София" Ад по адм. д. № 2706/2015 г. на ВАС. Към пълномощното липсва договор за адвокатска услуга сключен между двете страни, с който да се удостовери реалното извършено заплащането на адвокатското възнараждение, начин на плащане, срокове и т. н. Само заплатените от страната по делото разноски подлежат на възмездяване. Представения списък за разноските, където е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 913.61 лв., не удостоверява реално извършено плащане. Списъкът на разноскитеп по чл. 80 от ГПК, не може да замени доказателствата за реално извършено плащане, който е въпрос по основателността на искането. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 1 и 2 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд-VII отделение