Решение № 677 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2182/2008 г.

Решение № 677 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2182/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) и чл. 218и ГПК (отм.). Т. В. Н. от с. В., Врачанска област обжалва и иска да се отмени Решение № 110 от 21 01. 2008 г. по гр. в..д. № 612/2007 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 296 от 10.05.2002 г. по гр. д. № 936/2000 г. по отхвърления иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че в обжалваната част решението на въззивния съд е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). С частна жалба се обжалва и постановеното по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) Определение за допълнително присъждане на разноски по делото., с довод за незаконосъобразност. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответници по касация. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба и частна жалба са подадени в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 214, ал. 1 ГПК (отм.), съдържат мотивирано изложение на въведените отменителни основания и са процесуално допустими. С обжалваното решение, окръжният съд действувайки в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на Т. Н. е оставил в сила решението на първата инстанция, с което е от отхвърлен заявения от нея срещу М. Д. и Е. Б. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Прието е, че към момента на колективизацията процесната земеделска земя попада в землището на с. К., но по никакъв начин не е доказано, че тя понастоящем попада в имот № 018005, собственост на ответниците като възстановена с план за земеразделяне. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато ралевираното нарушение на процесуалните правила- чл. 188 ГПК (отм.). Съдебните инстанции, разгледали спора, са квалифицирали същия като такъв по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, касаещ спор за собственост към минал момент между страните по делото на земеделска земя - ливада от 3.300 дка м. "Щ" землището на с. Крапец, община М., част от имот по ЕКНМ 39483, ЛИВАДА от 12.898 дка, парцел **** масив 18 имот № 018005 по плана за земеразделяне, възстановени на наследниците на Д. П. С. - ответницата М. За да бъде уважен, доколкото в тази хипотеза два състава на ВКС са приели, че искът е процесуално допустим, иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ законодателят постановява в тежест на ищцовата страна -претендираща, че именно нейния наследодател е притежавал спорната земеделска земя, да установи по безспорен начин, при условията на пълно и пряко доказване, че наследодателят е притежавал процесния имот и че имотните граници на същия са идентични с тези, на претендирания имот, възстановен на ответниците към момента на колективизация на земеделските земи. За да отхвърли иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд при третото разглеждане на делото, следвайки указанията на ВКС с второто отменително решение, правилно и законосъобразно е приел, че доколкото искът има за предмет заявения по преписка вх. № 1962/17.12.1991 г. от В. Ц. Д. в т. 11 недвижим имот- ливада от 3.3 дка, то с посочената опис-декларацията от 1949 г. - за вида на притежаваните имоти и техните граници, но без изслушването на нова съдебно-техническа експертиза по указанията на ВКС, отказа от Т. Н., последната не доказала основният спорен факт, а именно, че заявеният собственоръчно от наследодателя и В. Д. земеделски имот - ливада от 3.3 дка в землището на с. Б. л. 38 от Преписка вх. № 1962/17.12.1991 г., п.11 / е идентичен с част от възстановения на наследниците на Д. С. имот- ливада от 12.989 дка в землището на с. К. с ЕКНМ № 39483, съставляващ парцел **** масив 18 имот № 018005 по плана за земеразделяне. Неоснователно с касационната жалба Т. Н. поддържа, че не са взети предвид и не са ценени доказателствата по делото за възстановяването на собствеността в стари реални граници на нейния наследодател, че границите на възстановения имот- ливада от 3.3 дка са установени с помощта на изслушаната експертиза и свидетелите и огледа на място. Върховният касационен съд, при второто разглеждане на делото, изрично е приел, че събраните към този момент доказателства- в т.ч. и изслушаната експертиза, на която се позовава жалбоподателката Т. Н., не могат да установят спорния факт за идентичност на имотите. След като при новото разглеждане по желание/ съд. заседание от 5.10.2007 г,../ на самата страна- жалбоподател; доказателствата не са събрани, то и доводите за необоснованост и допуснати нарушение по преценка на събраните доказателства релевирани от същата с касационната жалба, не могат да бъдат възприети от настоящия състав на ВКС. Неоснователни, с оглед и крайния изход на делото, са доводите на жалбоподателката, касаещи обжалваното определение по разноските. С оглед на крайния резултат, ответника М има право/ чл. 64, ал. 2 ГПК /отм../ на разноски по делото в пълен размер.след като същите са присъдени точно, с оглед на намиращите се по делото документи, то не може да се приеме, че са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по касация М. Д. има право и на направените пред касационния съд, поискани със защитата на адв. К. Л., разноски в размер на 100 лв. / сто лева/. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия