Решение № 11090 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2378/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД срещу Решение 7821 от 14.12.2023г., постановено по адм.дело 9689/2023г. по описа на АССГ, в частта, с която жалбата на ПИБ АД срещу Решение ППН-01-314/24.08.2023г. на КЗЛД е отхвърлена като неоснователна. Твърди се, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли да се отмени решението в обжалваната част и вместо него да се постанови решение, с което да се отмени изцяло решението на Комисията за защита на личните данни. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна и на заинтересованата страна. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован се представлява от юрисконсулт Алексова и поддържа жалбата. Моли да се приеме за основателна жалбата. Алтернативно в случай, че се приеме че е налице нарушение, моли да се намали размера на наложената имуществена санкция. Ответникът-Комисия за защита на личните данни, редовно призована се представлява от юрисконсулт Иванова, оспорва касационната жалба, поддържа писмения отговор. Моли да се отхвърли подадената жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба, предлага да се остави в сила съдебното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като взе предвид изложеното в касационната жалба, становището на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол пред Върховния административен съд и затова е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт е затова е валидно. Съдебното решение е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД срещу РешениеППН-01-314/2022/г. от 24.08.2023г. на КЗЛД и затова е допустимо. Съдебното решение е правилно. За да постанови съдебното решение Административен съд София град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган Комисията за защита на личните данни в законен състав и с мнозинство съгласно чл.9, ал.3 от ЗЗЛД, решението е издадено в предписаната от закона форма. Първоинстанционният съд е анализирал разпоредбите на чл.4, пар.2 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27.04.2016г..Проследил е предпоставките по чл.6, пар.1, б. а е от регламента, където са указани изрично основанията за обработване. Административният орган е приел, че липсва изрично съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, с това обработване под формата на разкриване чрез представяне пред съд на данни за осигурителен доход и притежавано имущество от заинтересованата страна. АССГ е приел, че липсва съгласие на субекта на данните, съгласно чл.4, пар.11 от регламента. Съгласие не се съдържа в договора за поръчителство, нито в декларация от А. Л. на л.187. Съдът е приел, че липсват доказателства Л. да е декларирала осигурителен доход и притежавано от нея имущество, поради което тези данни, не се обхващат от даденото съгласие и за тях не може да се обработва информация при или по повод договора. В заключение съдът е приел, че заинтересованата страна не е дала съгласието си по чл.6, пар.1, б а от регламента банката да обработва личните й данни за осигурителен доход и притежавано имущество, като ги предоставя на трети лица, вкл. и пред съд. ПИБ АД е обработвала личните данни за осигурителен доход и притежавано имущество на А. Л. чрез предоставянето им пред съд в нарушение на чл. 6, пар.1, б а и е от регламента. При постановяване на решението от Административен съд София град в обжалваната част не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, които да налагат неговата отмяна. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор като са изложени аргументи за направените изводи от фактическа и правна страна. Решението е постановено при правилна преценка на доказателствата по делото, при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Обосновано е прието, че в конкретния случай не е налице изрично съгласие от А. Л. за обработване на личните й данни. Не са налице доказателства за предоставяне на данни за осигурителен доход и притежавано имущество пред ПИБ АД, а съгласието, дадено от нея не обхваща тези данни и същите не са декларирани от лицето пред банката. Касационният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че КЗЛД правилно е избрала съответната мярка разпореждане на администратора да съобрази операциите по обработване на данни с разпоредбите на регламента и налагане на административно наказание имуществена санкция съгласно чл.83. Същата е съобразена с наличните данни и съответства на тежестта на нарушението, а предоставяният срок за изпълнение на разпореждането е разумен и достатъчен. Решението на АССГ в отхвърлителната част е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на А. Н. Л. следва да се присъдят сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 990лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението на представителя на касационния жалбоподател за прекомерност на разноските, претендирани от А. Л.. Делото са отличава с фактическа и правна сложност и не е налице основание за намаляване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение