Решение № 10183 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3043/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Пловдив, против решение 14/18.01.2021 г., постановено по адм. дело 270/2020 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отменено решение РТД 1857/03.08.2020 г. / 32-224000, изд. от директора на ТД "Тракийска", към Агенция "Митници", с което по отношение на ЧА-96 ЕООД са определени задължения в размер на 3 544,29 лв., от които: мито в размер на 505,86 лв. и ДДС в размер на 3038,43 лв. Касационните доводи са за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неоснователно е приел, че процедурата по издаване на административния акт е нарушена. Също така, оспорва и изводите на съда за неправилно определена митническа стойност по вторичен метод. Претендира отмяна на оспореното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу издадения административен акт, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "ЧА-96" ЕООД, не взема становище по делото. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид установените по делото факти и доводите на страните, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспореното решение Административен съд (АС) Кърджали е отменил решение на директора на ТД Тракийска, с което на основание чл. 79, §1, б. а и §2, б. а вр. чл. 85, §1 и §2 от регламент /ЕС/ 952/2013г. и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС са определени допълнителни публични вземания за мито и ДДС, като е разпоредено на ЧА-96 ЕООД да заплати мито в размер на 505,86 лева, както и ДДС в размер на 3038,43 лева и осъдил Агенция Митници да заплати на ЧА-96 ЕООД разноски в размер на 50 лв. За да отмени решението на директора на ТД Тракийска, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Първоинстанционния съд е приел, че задълженията за мито и ДДС са установени в резултат на проверка, извършена по реда на чл. 84а, вр. с чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ. Приел е, че в хода на производството, проверяваното лице е било уведомено по реда на чл. 84и, ал. 4 ЗМ, за установени в хода на проверката факти и обстоятелства, поради наличие на обстоятелства по чл. 84и, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗМ. Дружеството било уведомено и за насрочено заключително обсъждане, като бил налице писмен отказ от провеждането на такова обсъждане. За резултатите от възложената проверка бил изготвен доклад BG003000/1/1А/14.05.2020 г. от служители в ТД "Тракийска" при Агенция Митници, но нямало данни последният да е връчен на проверяваното дружество, съобразно изискването на чл. 84л, ал. 4 ЗМ. Освен това, съдът констатирал и нарушение на чл. 8 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 от 24.11.2015 г., вр. с чл. 22, § 6 Регламент ЕС/ 952/2013, приложим на основание чл. 29 от последния Регламент, уреждащи процедурата по съобщаване на предстоящото издаване на неблагоприятно решение, ведно с мотивите, на които ще се основава последното, както и документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище. По делото не били представени доказателства, дружеството да е уведомено за констатираните нарушения на митническото законодателство и установените публични задължения, преди издаването на оспореното решение, нито за мотивите, документите и информацията, на които ще се основава последното. Приел е, че тези изисквания не са изпълнени с приложеното по делото писмо Рег. 32-152598/01.06.2020 г., което не съдържало никакви данни за фактите и обстоятелствата, установени при извършената проверка, нито за формираните изводи. По тези съображения е направен извод за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на административния акт. На второ място, първоинстанционния съд е приел, че оспореният акт е постановен и в нарушение на материалния закон. Този извод е обоснован след като съдът най-напред е изложил в резюме фактическите констатации на митническия орган за определяне на задълженията за мито и ДДС. Не било спорно, че в проверявания период ЧА-96 ЕООД продало 12 вида стоки, надвишаващи количествата внесени несъюзни стоки, декларирани в митническите декларации, описани в колона 2 на таблици 1-12. Разликата била установена след съпоставка между количествата внесени стоки, декларирани в горните митнически декларации и количествата продадени стоки, описани във фактури, дневници за продажби и др. счетоводни документи. Прието е, че установеното несъответствие е резултат от недеклариране на част от внесените стоки, които са приети за несъюзни стоки, внесени на територията на Съюза в нарушение на митническото законодателство, за които се дължи мито и ДДС. Стойността на недекларираните количества стоки е определена по вторичния метод, визиран чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ 952/2013, въз основа на стойността на "сходни стоки", съобразно описани МД за допускане за свободно обръщение на стоки с държава на произход Турция. При тези факти, първоинстанционния съд е приел, че митническата стойност на процесните стоки е следвало да бъде определена съобразно общия принцип в чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. - въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената цена на стоките по МД в колона 2 от таблици 1-12. Приел е, че не са налице предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г., поради което размерът на определеното мито и ДДС се явявал несъответен на материалния закон. От друга страна, приел, че дори се приеме, че процесната разлика в количествата стоки е формирана от търговски операции, различни от описаните в митническите декларации в колона 2 от таблици 1-12, то следвало да се има предвид, че горните стоки са установени на територията на РБ и не е проведено производство за установяването на произхода им, поради което съгласно презумпцията в чл. 153 от Регламент /ЕС/ 952/2013, тези стоки имали митнически статус на съюзни такива и установените задължения са недължими. Постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на АС за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на административния акт. Безспорно е установено, че при извършен послдващ контрол на декларирането, проверяваното лице е уведомено по реда на чл. 84и, ал. 4 ЗМ, за установени в хода на проверката факти и обстоятелства, поради наличие на обстоятелства по чл. 84и, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗМ, както и за насрочено заключително обсъждане, като е налице писмен отказ от провеждането на такова обсъждане. За резултатите от възложената проверка е изготвен доклад BG003000/1/1А/14.05.2020 г. от служители в ТД "Тракийска" при Агенция Митници. От представените по делото писма с рег. 32-152598/01.06.2020 г. и с рег. 32-152751/01.08.2020 г. се установява, че дружеството е уведомено, че ще бъде постановено решение с неблагоприятен за него резултат, като решението ще се основава на констатациите по т.3.1.2. от доклад BG003000/1/1А/14.05.2020 г. от служители в ТД "Тракийска" при Агенция Митници, както и покана за внасяне на депозит в размер на 3 544,29 лв., явяваща се нововъзникнало задължение на във връзка с констатациите по т.3.1.1. и т.3.1.2. от доклад BG003000/1/1А/14.05.2020 г. Установено е също, че с придружително писмо от 26.06.2020г. "ЧА-96" ЕООД е информирало административния орган, че сумата в размер на 3 544,29 лв., явяваща се нововъзникнало задължение на във връзка с констатациите по т.3.1.1. и т.3.1.2. от доклад BG003000/1/1А/14.05.2020 г. е преведена по сметка на ТД "Тракийска" и едва след това е престъпено към издаване на оспорения административен акт. При тези факти, непаривлно АС прима, че "ЧА-96" ЕООД не е уведомено за констатираните нарушения на митническото законодателство и установените публични задължения, преди издаването на оспореното решение, нито за мотивите, документите и информацията, на които ще се основава последното. Настоящата съдебна инстанция не споделя и изводите на АС за допуснато нарушение на материалния закон, при издаване на административния акт. По делото не е било спорно, че при извършен последващ контрол на декларирането се установило, че "ЧА-96" ЕООД продало 12 вида стоки, надвишаващи количествата внесени несъюзни стоки, декларирани в митническите декларации, описани в колона 2 на таблици 1-12. Разликата е установена след съпоставка между количествата внесени стоки, декларирани в горните митнически декларации и количествата продадени стоки, описани във фактури, дневници за продажби и др. счетоводни документи. В резултат на представените от дружеството обяснения и доказателства, митническият орган приел, че установеното несъответствие е резултат от недеклариране на част от внесените несъюзни стоки, внесени на територията на Съюза в нарушение на митническото законодателство, за които се дължи мито и ДДС. Изводите на митническия орган се споделят от настоящата инстанция доколкото самото дружество не е дало обяснения и не е представило доказателства след като многократно са му искани, че продадените в повече стоки от декларираните нямат характер на несъюзни стоки или, че са внесени в съответствие с митническото законодателство. Неправилно съдът се позовава на презумпцията в чл. 153 от Регламент /ЕС/ 952/2013, съгласно която приема се, че всички стоки на митническата територия на Съюза имат митнически статус на съюзни стоки, освен когато е установено, че те не са съюзни стоки. В случая е установено това друго, а именно че стоките не са съюзни, защото са внесени без да са декларирани и тези конотации не са оборени от вносителя. С въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, в нарушение на митническото законодателство за декларирането им, възниква митническо задължение за декларираното им, на основание чл. 79, §1, б. а и §2, б. а от регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Няма спор, че административния орган е спазил и чл.85 от цитирания регламент Общи правила за изчисляване на размера на вносните и износните мита. Настоящата инстанция не споделя и изводите на АС за незаконосъобразност на административния акт, поради това, че не са налице предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г., а митническата стойност следва да се определи по правилото на чл. 70 от регламент (ЕС) 952/2013, съгласно което базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. В случая, процесното решение на административния орган не е обосновано с фактически констатации, че митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, за да намери приложение чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Митническия орган е определил митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г., защото са внесени несъюзни стоки, които не са декларирани и за които не са представени доказателства за договорната им стойност. Следователно доказано е основание по чл.74, § 1 , тъй като жалбоподателя сам се е поставил в положение митническата стойност на стоките да не може да се определи съгласно член 70, поради което тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В случая е установен внос на сходни стоки по посочени митнически декларации, като е използвана най-ниската митническа стойност по събраните декларации. С оглед на горното, решаващите правни изводи на административният съд за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон при издаване на решение РТД 1857/03.08.2020 г. / 32-224000, издадено от директора на ТД "Тракийска", към Агенция "Митници" са необосновани и неправилни. Следователно процесното решение на директора на ТД "Тракийска", към Агенция "Митници" се явява законосъобразно, като постановено при съответствие на фактическите установявания с основания за издаването му по чл. 79, §1, б. а и §2, б. а вр. чл. 85, §1 и §2 от регламент /ЕС/ 952/2013г. и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него по реда на чл.222, ал.1 АПК постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на "ЧА-96" ЕООД срещу решение РТД 1857/03.08.2020 г. / 32-224000, издадено от директора на ТД "Тракийска", към Агенция "Митници" . При този изход на спора, решението на АС Кърджали е неправилно и в частта за разноските, поради което следва да се отмени и в тази му част. Съгласно чл. 220 ЗМ оспорването на решенията на митическите органи е по реда на АПК. Поради това разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в размера предвиден по Закона за правната помощ. При този изход на спора и предвид осъществената защита от юрисконсулт в първоинстанционното и в касационното производство и своевременно направените претенции за присъждането им, на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за всяка инстанция в размер на по 100 лева или общо разноски за двете инстанции в размер на 200 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение