Решение № 3917 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2015 г.

Решение № 3917 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директор на дирекция "Социално подпомагане" Люлин чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 3854 от 03.06.2015 г. по адм. дело № 8270/2014 г. на Административен съд София град. С него се обявява по жалба на Десислава Василева Василева нищожността на заповед № 91-ЗИХУ-731/16.07.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Люлин в частта за определения начален момент - 01.07.2014 г. за периода на отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги по чл. 25 ППЗИХУ, за достъпна информация по чл. 30 от ППЗИХУ и за диетично хранене и лекарствени продукти чл. 29 ППЗИХУ . Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът Десислава Василева Василева, представлявана от майка си Благовеста Михайлова Василева взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Ответникът Началник отдел хора с увреждания и социални услуги при ДСП Люлин не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: По делото е установено от фактическа страна, че с поредно решение на ТЕЛК от 2008 г. на Десислава Василева Василева е преосвидетелствана с 71% ТНР въз основа на което е получавала добавки до 30.11.2011 г. С последващо решение на ТЕЛК/НЕЛК влязло в сила на 09.май 2014 г. е определен 74 % ТНР за срок от три години - до 01.11.2014 г. като е било отменено решение на ТЕЛК определило по нисък - 56% ТНР за същия период . При тези данни от фактическа страна съдът е приел, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ППЗИХУ следва да намери приложение като месечните добавки следва да се изплатят за целия период на срока на инвалидността определен с решението на НЕЛК, а не с начален момент 01.07.2014 г. Решението е правилно. Съгласно чл. 42, ал. 1 ЗИХУ хората с увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. Тези добавки са парични средства които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за посочените в чл. 42, ал. 2, т. 1 - 7 ЗИХУ услуги. Правото на месечна добавка за достъпна информация, за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти имат лица с 71 и над 71% ТНР. В настоящият случай с предходно решение на ТЕЛК е определен 71% ТНР със срок до 30.11.2011 г. и в този срок са били отпуснати месечните добавки. С решение на ТЕЛК от 07.11.2011 г. е бил определен 51 % ТНР със срок от три години до 01.11.2014 г. което в крайна сметка е било отменено с решение на НЕЛК влязло в сила на 09.05.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ППЗИХУ в случаите на преосвидетелстване на лицата с трайни увреждания месечната добавка се отпуска от началото на месеца следващ месеца пред който е прекратена, въз основа на новата социална оценка при условие, че няма промяна в датата на инвалидизиране и промяна в степента на трайно намалена работоспособност или вида и степен на увреждане, ако заявление декларацията е подадено в едномесечен срок от издаването на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. В случая не се спори по фактите а по приложението на материалния закон. Според административния орган преди влизане в сила на решение на ТЕЛК/НЕЛК на 09.05.2014 г. с определен 74 % ТНР в периода до издаването му действа решение на ТЕЛК/НЕЛК с което е определен 51 % ТНР макар и отменено впоследствие. Този извод е неправилен по приложението на материалния закон. Решението на НЕЛК с което се определя 74% ТНР е валидно за целия тригодишен период до 30.11.2014 г. Друго тълкуване на разпоредбата на чл. 37 ППЗИХУ не отговаря на целта на закона. На практика може да се получи правно положение в което с решение на ТЕЛК/НЕЛК се признае 71 и по висок процент ТНР като решението ТЕЛК/НЕЛК влезе в сила не само в срока, но и след изтичане на срока за който се определя ТНР и така за правоимащите да се откаже изплащане на месечните добавки поради забавяне на административната процедура по издаване на решения на ТЕЛК/НЕЛК и съдебното им обжалване. Това би довело до невъзможност да упражнят правата си предоставени именно със ЗИХУ и ППЗИХУ което е недопустимо. Предвид изложеното съдът е извел правилен извод относно приложението на материалния закон и правилно е отменил заповедта в обжалваната част. При този изход на делото на ответника Десислава Василева Василева се дължат разноски в размер на 250 лева представляващи възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение