Решение № 3819 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11813/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. С. А., чрез адв. Агова и адв. Гайдарски, срещу Решение 8565 от 10.10.2024 г., постановено по адм. дело 1173/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 32-757642/28.02.2024 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница- Бургас по Митническа декларация (МД) МRN 21ВG001008035472R3/20.05.2021 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че са налице основания за неприемане на договорната стойност на процесния автомобил, както и че административният орган законосъобразно е определил нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение. По подробно изложени в касационната жалба доводи се иска отмяна на решението, както и на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът директор на ТД Митница- Бургас, чрез процесуален представител, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е било Решение 32-757642/28.02.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас по МД МRN 21ВG001008035472R3/20.05.2021 г., с което е отказано приемане митническата стойност на декларираната стока, определена е нова такава и е разпоредено да се коригират данните за стока 1 по МД, като са определени суми за доплащане, както следва: за мито в размер на 1425,44 лв. и ДДС в размер на 3 135,96 лв. Според фактическите установявания на съда, оспореният административен акт е издаден след осъществен, на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ, последващ контрол на подадената от жалбоподателя декларация. На база декларираните данни, към датата на приемане на митническата декларация размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В резултат на последваща проверка по линия на международното сътрудничество на декларираната митническа стойност по писмо с рег. 32-441111 от 16.12.2022 г. на ЦМУ, от канадските митнически власти - Canada Border Services Agency, е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. След анализ на приложените към митническата декларация документи и предоставените данни от канадските власти по отношение на процесния лек автомобил е установено несъответствие по отношение на декларираната в митническата декларация цена в размер на 5 182 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 16 214 CAD и обстоятелството, че към митническата декларация не са приложени доказателства за извършени плащания. Във връзка с извършване на последващ контрол на вноса на процесния автомобил, с писмо от 14.02.2023 г. на ТД Митница Бургас, от лицето е поискано да представи изчерпателно изброените в писмото документи и допълнителна информация. В писмения си отговор Анадолиев е посочил, че е закупил автомобила от канадско дружество чрез търг, а данъчната и митническата декларация са попълнени от служители на дружеството, описал е лошото състояние на автомобила, който бил и със сериозни конструктивни изменения, като поради изминалия дълъг период от време не можел да представи документи, тъй като не ги пази. Горното е обосновало основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., поради което същата, определена на база Фактура RA-E21031001 от 10.03.2021 г., е отхвърлена. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на стоката е разгледан всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и след като е обоснован извод, че същите са неприложими, митническата стойност е определена по метода, регламентиран с чл. 74, § З от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл.144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с предоставената информация от канадските митнически власти. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимите административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Решаващият съд е приел, че основателно, във връзка с извършената проверка по линия на международното сътрудничество и получената информация от канадските митнически власти по реда на Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, за българските митнически власти са възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. Полученият отговор от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, а предоставената информация досежно процесния автомобил, респ. неговата стойност, посочена в износната декларация пред канадските митнически власти, попада в обхвата на понятието сведение, дадено в разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Споразумението между ЕС и Канада. Формирал е извод, че в случая митническите органи правилно са определили митническата стойност по реда на чл.74, § 3 от Регламент ЕС 952/2013, във връзка с чл.144, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, съгласно установената цена от представената от митническите органи на Канада електронни данни, получени по линия на международното сътрудничество за автомобил с шаси 5TFUY5F1XGX567809. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При извършената преценка за материална законосъобразност на митническото решение първоинстанционният съд правилно е определил основните спорни въпроси: обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоката по осъществения внос. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент, при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. С оглед констатираните разминавания и противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, правилно и обосновано митническият орган е приел, че са налице съмнения относно декларираната митническа стойност и същите не са отпаднали въпреки представената от декларатора информация. Неправилни са обаче изводите на административния съд за законосъобразно приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение. Според чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен "Резервен метод", при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. Противно на изводите на административния съд, в случая митническият орган не е мотивирал неприложимост на методите по чл. 74, § 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) 952/2013. Митническият орган е изложил бланкетни мотиви, според които липсва информация за внос с приети договорни стойности на стоки, които са еднакви във всяко отношение, или имат подобни характеристики. При горните твърдения, митническият орган е следвало да посочи в кои база данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза е извършена справка и да представи доказателства за извършената справка, което в случая не е сторено. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Без ангажиране на доказателства, а само посочване, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от регламента не е открита информация за "идентични" и "сходни" стоки, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. По този начин е останало недоказано изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на деклариранaта стока (например повредите на лекия автомобил), логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. "употребяван", "катастрофирал", "с повреди"), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за "разумна гъвкавост" (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Неправилен е и изводът на първостепенния съд, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20 "Baltic Master" UAB е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са "подобни" по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. Както е разяснено в същото Решение на СЕС, "Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22)", и че "митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности", в който смисъл "методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29-30, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс". В случая митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. Не на последно място следва да се посочи, че в случая митническият орган е изложил съображения, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с данни, констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти, но като краен резултат при определяне на митническата стойност на употребяваните автомобили е взета предвид посочената продажна стойност в износните декларации. По начина, по който е определена митническата стойност всъщност се достига до извод, че митническият орган е приложил не метода по чл. 74, § 3 от МКС, а основният такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане. Като е достигнал до различни прави изводи и е отхвърлил жалбата, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени спорният административен акт. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК в полза на касатора се следват разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 946,49 лв., както следва: за първоинстанционното производство в общ размер на 910 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение; за касационното производство в размер на 36,49 лв. платена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение