Решение № 24 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 908/2010 г.

Решение № 24 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 908/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на П. С. К. ЕГН: [ЕГН] от [населено място], за отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК на решението на С. градски съд постановено на 16.09.2009 г. по гр. д. № 3954/2009 г., с което отменено решение от 27.10.2008 г. по гр. д. № 18876/2007 г на СРС, 58 състав и е осъден П. С. К. да заплати на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ на [фирма] сумата от 2 908, 86 лева, ведно със законната лихва от 23.08.2007 г. до окончателното плащане и 1 006,53 лева разноски. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК: молителят вследствие на нарушаване на правилата за призоваване пред съда е бил лишен от възможността да участва в делото. Твърди, че още в исковата молба е бил неправилно посочен като П. С. К., вместо с правилното име П. С. К.. В последствие е бил призоваван под сгрешеното име и съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50 от ГПК (отм.) като е счел, че лицето не може да бъде призовано от постоянния адрес и след призоваването пак под това име чрез публикация в Д. вестник му е назначил особен представител, дал е ход на делото и е постановил съответно решенията, чиято отмяна се иска. Молителят е научил за така постановеното съдебно решение едва на 17.05.2010 г., когато е получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20108510400465 на ЧСИ М. П., рег. № 851 с р-н на действие СГС . Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила на 14.11.2009 г. решение на С. градски съд постановено на 16.09.2009 г. по гр. д. № 3954/2009 г. в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. Видно от данните по делото, с въззивното решение, чиято отмяна се иска е отменено решение от 27.10.2008 г. по гр. д. № 18876/2007 г на СРС, 58 състав, с което искът е бил отхвърлен и е осъден П. С. К. да заплати на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ на [фирма] сумата от 2 908, 86 лева, ведно със законната лихва от 23.08.2007 г. до окончателното плащане и 1 006,53 лева разноски. В случая молителят иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК: молителят вследствие на нарушаване на правилата за призоваване пред съда е бил лишен от възможността да участва в делото. Установява се от исковата молба, че името на ответника е било неправилно посочено като П. С. К., вместо правилното му име П. С. К., което се установява, както от приложеното копие от лична карта № 186889500, изд. на 31.12.2003 г. от МВР-С., така и от представеното още пред първата инстанция удостоверение от 06.12.2007 г. на [фирма]-С., сектор "Български документи за самоличност". В последствие ответникът е бил призоваван под сгрешеното име П. С. К. и съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50 от ГПК (отм.) като е счел, че лицето не може да бъде призовано от постоянния адрес и след призоваването пак под това име чрез публикация в Д. вестник му е назначил особен представител, дал е ход на делото и е постановил съответно решенията, чиято отмяна се иска. Молителят е научил за така постановеното съдебно решение едва на 17.05.2010 г., когато е получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20108510400465 на ЧСИ М. П., рег. № 851 с р-н на действие СГС . С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че е налице соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на атакуваното решение: молителят вследствие на нарушаване на правилата за призоваване пред съда: под погрешно име и по реда на чл. 50 от ГПК (отм.), без да е било налице основание за това е бил лишен от възможността да участва в делото, поради което молбата следва да бъде уважена. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд