Решение № 15856 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8131/2009 г.

Решение № 15856 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8131/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от"Свилен" ЕООД, гр. Добрич, срещу частта от Решение № 279/15.04.2009 г. по адм. дело № 1184/2006 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, втори състав, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 0800120/10.03.2006 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с Решение № 262/ 15.05.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП и е осъдено да заплати разноски. Касаторът поддържа в касационната жалба и в допълнението към нея, че обжалваната част от решението е неправилна - необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и немотивирано (постановено при съществени съдопроизводствени нарушения иска отмяната и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по оплакването за съществено съдопроизводствено нарушение - липса на мотиви относно основен правнорелевантен факт. За да постанови обжалваната част от решението, ВОС е приел, че правилно е увеличен финансовия резултат на жалбоподателя за 2003 г. и 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.) и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) със суми, представляващи разликата между 75 % от законната лихва (според РА) и уговорената лихва по заемите, отпуснати от жалбоподателя на свързани с него лица - ЕТ "Иван Иванов" и Иван Иванов. Съдът е изложил мотиви за отклонението от законната лихва и е установил, че по заемите е уговорена 10 % лихва, но никъде не е посочил какви са били законните лихви за периода по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО (отм.) в редакцията към процесните периоди и защо приема, че отклонението от тях е повече от 1/4 и съответно ако отклонението е в тези параметри - увеличението на финансовия резултат по РА е правилно изчислено. Лихвеният лист по справка 11, на който се позовава съдът също е без лихвени проценти само в абсолютни суми. Предвид изложеното решението е немотивирано и следва да бъде отменено като неправилно - постановено при съществено съдопроизводствено нарушение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда за изясняване на гореописаните спорни между страните факти. По претендираните от касатора разноски следва да се произнесе втората първа инстанция при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение