Решение № 15060 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9479/2018 г.

Решение № 15060 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9479/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на В. Д. депозирана чрез адв. Н. Димитрова срещу Решение № 1273/13.06.2018 г. по адм. дело № 3399/2017 г. по описа на Административен съд Варна. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и основателна. Излага доводи по същество. С първоинстанционният съдебен акт е отхвърлен предявения от Д. срещу ОД на МВР Варна иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на претърпени от него имуществени вреди в размер на 360 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в хода на съдебно обжалване на наказателно постановление с № 17-460-398 от 14.08.2017 г. на Началник на РУП към ОД на МВР Варна. За да постанови акта съдът е приел, че не е доказано по безспорен и категоричен начин извършено плащане на описания в адвокатското пълномощно на адв. Димитрова хонорар. Това водело до извод за липса на реално претърпяна от лицето вреда, която да подлежи на обезщетяване. Жалбата е подадена от лице имащо интерес от оспорване на неблагоприятния за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустимо. По същество е основателна. Въз основа на безспорно установена фактическа обстановка съдът е постановил необоснован съдебен акт, противоречащ на представените му надлежно и своевременно доказателства, свързани с основателността на предявената пред него претенция. Безспорно е установено, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно НП, издадено срещу В. Д. от Началник на РУП към ОД на МВР Варна. В хода на оспорване на наказателното постановление, пред Районен съд Варна е представено надлежно изготвено и попълнено пълномощно за осъществяване на правна помощ и процесуално представителство от Адвокатско сдружение "Димитрови и партньори" чрез адв. Димитрова. В договора за правна защита и съдействие серия Б № 311922 от 16.10.2017 г. приложен на лист 11 от АНД № 3838/2017 г. по описа на Варненски районен съд е изрично описано, че договорената между страните сума за осъществяване на действията по пълномощното е в размер на 360 лева и към момента на сключването на този договор е изплатена изцяло и в брой от В. Д. При това положение е неразбираемо за настоящата инстанция поради какви причини първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за плащане на суми от страна на жалбоподателя в изпълнение на поетото от него договорно задължение. Не е в правомощията на съда, който води производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да извършва проверка, свързана с финансово състояние на ищеца, дори и във връзка с евентуално направени от него плащания, на които се основава иска му. В откритата в с. з. на 25.04.2018 г. процедура по оспорване на документ, а именно съдържанието на представеното пред РС пълномощно в частта, удостоверяваща получаване на сума от адвоката, съдът е дал възможност на Д. да представи доказателства. В изпълнение на вмененото му задължение и в подкрепа на твърденията си, същият е представил извлечение от сметка, от която се вижда, че разполага и оперира с определен ресурс финансови средства, който далеч надхвърлят размера на адвокатското възнаграждение, вписано в договора за правна защита и съдействие. Дори и да не беше представил такива документи, изготвения и своевременно представен пред съда договор има положени два подписа, чиято автентичност не се оспорва от ответника по иска. С тези два подписа се удостоверява истинността на съдържанието му, в това число и заплащането на сумата от 360 лева адвокатски хонорар. Подписания от страните договор е по своя характер диспозитивен документ - правен акт, който съдържа гражданско правно волеизявление. Това волеизявление може да бъде валидно или невалидно, но не и вярно или невярно. Законодателят е дал възможност на страните по договор за правна помощ и съдействие именно по този ред да установят действително извършените от тях действия във връзка с определянето на правата и задълженията си и изплащането на адвокатско възнаграждение. Тази информация е включена в одобрената и използвана в случая бланкетна форма на договор за правна защита и съдействие. Установяването действителността на плащане между лица, за които липсва задължение за изготвяне на нарочни документи става чрез изричното им изявление за извършване на такова действие или чрез нарочен писмен документ – разписка. Представения договор съдържа всички необходими реквизити – страни, размер на сума, действия по извършване на действително плащане, т. е. сам по себе си представлява именно разписка и доказателство за извършеното плащане. Диспозитивния документ може да бъде оспорен единствено и само по отношение на неговата автентичност, а действия в тази насока не са предприети. При това положение съда не е следвало да открива процедура по оспорване на документ, още по – малко на изключва от доказателствата по делото представеното му пълномощно. При описаните по-горе обстоятелства първоинстанционният съд необосновано и нелогично е приел, че липсват доказателства за извършено плащане от Д. по повод осъществената от адв. Димитрова правна защита, а оттам и за липса на един от изискуемите по закон елементи за ангажиране на имуществена отговорност по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно реално настъпила за ищеца имуществена вреда. Решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено изцяло и предявеният от В. Д. иск да бъде уважен ведно със законните последици от това, а именно присъждане и на направените от него разноски в производството по адм. дело № 3399/2017 г. на Административен съд – Варна в размер на 360 лева. С оглед изхода на производството следва в полза на Д. да бъде присъдена и сумата, която същия е заплатил на адв. Димитрова за осъществяване на процесуално представителство и защита и пред настоящата инстанция в размер на 480 лева. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Трето отделение