Решение № 2299 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5265/2011 г.

Решение № 2299 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5265/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Жарава 77"АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Възраждане", ул. "Пиротска" № 30, ет. 1, представлявано от изпълнителния директор Стоил Владимиров Арабаджиев, против Решение от 25.04.2010 г. на Софийски градски съд, административно отделение, по адм. д. № 906 по описа за 2006 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 135/26.07.2005 г. на данъчен орган при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от Регионалния данъчен директор, с който, е увеличен финансовият резултат за 2004 г., със сумата 1 189 379,42 лв., непризнати разходи за амортизации, без да са определени корпоративен данък и лихви, поради това, че ФР остава отрицателен. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон и процесуалните правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на разпоредбите на чл. 15 от Закона за счетоводството вр. т. 1 от Национален счетоводен стандарт 4 - Отчитане на амортизациите (отм.) вр. чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО(отм.). Неправилно съдът приел, че процесните дълготрайни активи не са били въведени в експлоатация, без да е установено наличието на определени изисквания относно въвеждането им в употреба, които ревизираното лице да не е изпълнило и без всякакви доказателства за извеждането от употреба на активите, които безспорно са употребявани преди апортирането им. Констатациите на ДРА били необосновани, тъй като не е установено при ревизията, че процесните активи не са използвани. Иска се отмяна на съдебното решение и на ДРА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Фактите пред първоинстанционния съд не са били спорни и са следните: За процесната година дружеството декларира отрицателен годишен финансов резултат в резултат на намалението му с 1 619 153 лв. начислени разходи за амортизация на всички притежавани от него дълготрайни материални активи на обща стойност 16 214 600 лв. С договор за наем от 01.12.2003 г. ревизираното лице е отдало под наем на "Булконс Първомай" ЕООД административни, складови и други сгради на обща стойност 4 531 547 лв. Органите по приходите са приели, че останалата част на ДМА на дружеството на обща стойност 11 683 053 лв. не са били въведени в експлоатация до 31.12.2004 г., поради което за тях не е следвало да се приспадат амортизации в размер общо на 1 189 379,42 лв., което е основание за увеличение на ФР по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО(отм.). Не е спорно, а е установено и със заключението на вещо лице, че амортизируемите ДМА на дружеството са придобити чрез апортна вноска. Вещото лице е заявило, че те са въведени в употреба преди да станат собственост на дружеството, тъй като са били част от бившия консервен комбинат "Първомай" в гр. Първомай. Съгласно чл. 23, ал. 1 и 2, т. 10 ЗКПО(отм.), размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) от отчета за приходите и разходите (печалба или загуба) се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели. Финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост". По чл. 15, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията начисляват амортизации на амортизируемите дълготрайни/нетекущи активи в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Определението за амортизируем актив е по т. 2 от НСС 4 Отчитане на амортизациите (отм.). Съгласно това определение, такъв актив е дълготраен материален или нематериален актив, който: а) се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период; б) има ограничен срок на годност; в) се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. Доколкото трите подточки на определението съставляват кумулативни изисквания, актив, който не се използва по един от посочените в подточка в/ начини не може да се приеме за амортизируем. На плоскостта на доказателствената тежест, ревизираното лице следва да докаже положителния факт, че дълготрайните материални активи, за които е начислило амортизации, отнесени в намаление на годишния финансов резултат, се използват по един от посочените начини. Такова доказване не е проведено нито в хода на ревизионното производство, нито при оспорването на ДРА. Установено със сигурност е отдаването под наем само на част от притежаваните от ревизираното дружество активи, за които правилно са начислени амортизации. За останалите активи не е доказано да са използвани по някои от посочените по-горе начини от техния собственик - ревизираното дружество. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че използването на активите преди апортирането им в ревизираното дружество е без правно значение за статута им на амортизируеми след апорта. Това е така, тъй като фактът на използването на актива е от значение от момента, в който активът става собственост на дружеството, преди този момент използването на активите е от значение за начисляваните амортизации от дружеството, осъществяващо апортната вноска. Затова първоинстанционният съд е постановил правилно решение, позовавайки се на презумптивната доказателствена сила на констатациите на ДРА, при липса на доказателства, че активите, върху които са начислени амортизации /без тези отдадени под наем/, са амортизируеми. Поради същата причина и приетото по делото заключение на вещо лице за използването на активите преди апорта е без значение. При приемането на заключението в откритото съдебно заседание на 14 октомври 2008 г., вещото лице изрично е заявило, че не може да отговори на въпроса, който не му е бил и поставен като задача, дали начислените разходи за работна заплата, осигуровки и др. са свързани само с отдадените под наем активи или с всички ДМА на дружеството - ревизирано лице. С основание, съдът е приел, че експертното заключение, в частта му, кои от притежаваните от дружеството ДМА са амортизируеми, отговаря на основния по делото правен въпрос, при посочения по-горе доказателствен дефицит и не следва да бъде кредитирано. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение