Решение № 12894 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8419/2014 г.

Решение № 12894 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8419/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Любен Маринов Кръстев и Радка Цонева Кюшелиева, двамата от гр. Силистра, против Решение № 33/19.05.2014 г. по адм. дело № 34/2014 г. на Административен съд-Силистра, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: кмета на община-Силистра, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд-Силистра е отхвърлил като неоснователна жалбата на Любен Кръстев и Радка Кюшелиева, против Заповед № ЗК-153/5.02.2014 г. на кмета на община-Силистра, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Баня с тоалетна - допълващо застрояване" в поземлен имот /ПИ/ № 66425.500.3189 по КККР на гр. Силистра, като извършен без необходимите строителни книжа. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като предмет на заповедта е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който представлява пристройка към основната сграда, за който оспорващите не представят строителни книжа, поради което същия е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Като незаконен съдът е приел, че правилно е разпоредено премахването му от компетентния орган - кмета на община-Силистра, тъй като строежа е пета категория. Направил е изводи за нетърпимост на строежа, на основание § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, както и за липса на процедура по узаконяване, на основание § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./ или § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че разпоредения за премахване строеж представлява едноетажна пристройка към основна сграда в ПИ 66425.500.3189 по КККР на гр. Силистра, представляващ баня с тоалетна и изграден от касатора Любен Кръстев през 1991 г., по данни от административната преписка и декларация на Кръстев от 9.12.2013 г. /на стр. 10/, без каквито и да са строителни книжа, съгласно изискванията на чл. 55 от ЗТСУ (отм.) и чл. 148 от ЗУТ. При тези данни правилни са изводите на съда, че строежа отговаря на изискванията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и че след като не разполага със строителни книжа, същия е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Правилни са и другите му изводи, че строежа е от пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б."в" от ЗУТ, поради което заповедта е издадена от компетентен орган - кмета на община-Силистра, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. При правилно приложение на материалния закон са и другите изводи на съда относно отсъствие на предпоставки за обявяване на строежа за "търпим" и "узаконим" по разпоредбите на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ / за строежи започнати в периода 8.04.1987 г. - 30.06.1998 г./ и § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./ или § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. За да е търпим, строежа следва да е бил допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ и ако е бил деклариран от собственика/ците му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. В случая строежа представлява допълващо застрояване и като такъв е бил допустим по действащия ПУП и правилата и нормативите, действали по време на извършването му - към 1991 г., а именно чл. 119, ал. 6 от ППЗТСУ (отм.), респ. чл. 122 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ / Д. в. бр. 69/1977 г., отм. Д. в. бр. 48/1995 г./, но липсва втората от кумулативно дадените предпоставки на разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПРЗУТ - строежа да е бил деклариран от собствениците му пред община-Силистра до 31.12.1998 г. При липсата на една от предпоставките на цитираната правна норма, строежа правилно е приет за нетърпим. За да е узаконим закона изисква висяща или приключила процедура по узаконяване на незаконния строеж, с издаден Акт за узаконяване на строежа, на основание § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ или § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В случая решаващият съд не е установил данни за такива висящи процедури спрямо процесния строеж, нито пък, че има издаден Акт за узаконяване по отношение на него. Ето защо и изводите му, че не са налице предпоставките на цитираните разпоредби, са правилни. От изложеното следва, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение