Решение № 88 от 6.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2714/2007 г.

Решение № 88 от 6.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2714/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на две подадени касационни жалби- от С. Р. Г. от гр. Б. чрез процесуалния му представител - адвокат К от О. П., представлявана от кмета Д. против въззивно решение № 12 от 19.02.2007 г. по в. гр. д. № 606 по описа за 2006 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 310 от 5.05.2006 г. по гр. д. № 75/2004 г. на Районен съд Царево, в частта, в която съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 97 от ГПК по отношение на частта от 867 кв. м. от УПИ * в кв. 50,попадаща в границите на им. № 13 по ПУП на с. К., повдигната в синьо и жълто по скицата на в. л. Раканова, която е обявил за неразделна част, прекратено е производството по жалбата в останалата част и е отменено решението на ЦРС в частта, в която са определени разноски в тежест на ответника в размер над 3473 лв. до 3 074.36 лв. Посоченото касационно основание - и в двете жалби-е чл. 218б б. "в"от ГПК (отм.). Касаторът С. Р. Г. счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, а касаторът О. П. освен това сочи като порок и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането на касатора С. Р. Г. е за отмяна на обжалвания акт и решаване на въпроса по същество като бъде отхвърлен предявения насрещен иск. Искането на касатора О. П. е за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по подадената от него въззивна жалба с искане за отмяна на постановения първоинстанционен акт. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от "КЦМ"А. гр. П., по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.), с който изразява становището си за недопустимост на подадената от община П. жалба, поради влизане в сила на решението по отношение на нея, пред вид неспазване на процедурата по чл. 204 от ГПК (отм.) за присъединяване към въззивната жалба на С. Г. В съдебно заседание се явяват процесуалните представители на касаторите, които поддържат подадените жалби. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на С. Р. Г. и О. П., че "КЦМ"А. гр. П. е собственик на частта с площ от 867 кв. м. от УПИ * в кв. 50,попадаща в границите на имот с пл. № 13/целия с площ от 15 894 кв. м./по ПУП на с. К., отбелязана в синьо и жълто по скицата към заключението на в. л. Раканова - на стр. 135 по гр. д. № 75/04 г., която скица е обявил за неразделна част от решението. За останалата част от имота /до 15 894 кв. м./е приел, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване. За да постанови решението си-съдът е счел, че ищецът е доказал правото си на собственост по отношение на процесния имот, собствеността върху който неправилно е възстановена в полза на С. Р. Г. по реда на ЗСПЗЗ - със съдебно решение № 113 от 30.12.1997 г. по адм. д. № 18/97 г. н ЦРС. Съдът се е мотивирал първо с това, че към момента на постановяване на решението за възстановяване на собствеността -имотът вече е бил включен в активите на "КМЦ"А. по силата на заповед № Р* от 29.07.1996 г. на Министъра на промишлеността за увеличение на капитала на дружеството със стойността на земята на основание § 34 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) и на това основание е била собствена на държавното предприятия и второ-с това, че е било реализирано мероприятието, за което е отреден имот № 13/почивна база/, което изключва възможността за реално възстановяване на собствеността. Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Първо досежно подадената касационна жалба от С. Р. Г.: Посоченото касационно основание е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва извода на въззивния съд за наличие на реализирано мероприятие, възпрепятстващо реституцията на имота, първо- тъй като съгласно заключението на приетата по делото експертиза-върху конкретния имот от 867 кв. м. няма застрояване и второ-тъй като възстановяването на собствеността е по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ -върху незастроената част имота без терена и прилежаща площ. Твърди, че няма доказателства, които да установяват, че в полза на ищеца по делото е предоставена за ползване и управление земя/актовете за държавна собственост са само за сгради и редът по чл. 20 от ПДИ не е спазен/. Счита, че тъй като не е доказано правото на собственост в полза на държавата върху земята, е недействително предоставянето й в полза на държавното предприятие. Оспорва приложимостта на нормата на § 34 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) поради пропускането на преклузивния тримесечен срок за внасяне на земята в капитала и поради липсата на индивидуализация на земята, посочена в решение от 9.05.1996 г. по ф. д. № 1117/91 г. на ПОС. Отделно-поради съществуващо разминаване между площта на терена, внесен в капитала на дружеството/15 500 лв./ и тази по Актовете за държавна собственост/12 400 кв. м./-твърди, че процесният терен от 867 кв. м. не попада в терена, за който е съществувало основание за внасяне в капитала на дружеството. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касаторката. Ирелевантни за изхода на делото са обстоятелствата, на които се позовава касатора за това дали по делото има или не доказателства за правото на собственост на ищеца върху земята към момента на издаването на Актове за държавни собственост с № 7* и 7564 от 28.07.1967 г. и № 1* от 15.11.1993 г./тъй като те са само за сградите/, дали земята е била одържавена или не /тъй като по делото са налице Протокол от 20.05.1963 г. на комисия на ОНС Бургас за оценка на имоти, собственост на частни лица по реда на § 85 от ППЗПИНМ, но не и акт за отчуждаване, както и Протокол от 27.06.1960 г. на ИК на ОНС Бургас, с което е взето решение за отстъпване право на строеж за почивна станция, което предполага наличие на права върху земята/. Единственото, което е от значение за изхода на делото /както е посочил и въззивния съд/ е дали по делото са налице доказателства, че към момента на възстановяване на собствеността в полза на касатора /т. е. -към 30.12.1997 г., когато е постановено съдебното решение/ земята е била държавна собственост или не. При наличие на доказателства -заповед № Р* от 29.07.1996 г. на Министъра на промишлеността, с която е увеличен капитала на ищцовото дружество със стойността на земята - от значение за преценката за това дали е възможна реституцията на земята-в полза на физическото лице- е момента на включване на земята в трайните активи на държавното предприятие. Това е така по следните съображения: Съгласно Конституцията от 1971 г. държавните организации не притежаваха право на собственост или други вещни права върху имотите, предоставени им от държавата за извършване на тяхната дейност. Чрез извършването от тези организации на стопанисване и управление се осъществяваше правото на собственост на държавата. С приемането на Указ 56 за стопанската дейност /ДВ бр. 4 от 13.01.1989 г./се предвиди възможност за създаване на държавни фирми като самостоятелни правни субекти, които за притежават собствено имущество. С Търговския закон през 1991 г. - се регламентира възможността за образуване и преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество. На това основание беше приет Законът за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, но нямаше разпоредби, които да укажат изрично вещно-правните последици от преобразуването. Това беше направено с приемането на ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти преди образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, за което се прие, че има тълкувателен и разяснителен характер и се отнася както за вече осъществените, така и за бъдещите преобразувания и приватизационни договори. С него се прие, че при преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия-се прехвърля собствеността върху предоставените им от държавата имущества. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/1993 г. - при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество собствеността върху недвижимите имоти и другото имущество, което е било предоставено от държавата на предприятията за стопанисване и управление-се внася в капитала на дружествата, освен ако в акта за преобразуването е посочено друго. Преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества-в периода от 1.07.1991 г. до влизане в сила на ЗППДОбП през 1992 г. -става акт на ресорния министър. Съгласно чл. 5 от Правилника за реда за упражняване на правата на собственост в предприятията, приет с ПМС № 7/94 г. - при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества-в капитала на дружеството се записват всички дълготрайни активи на предприятието, посочени в баланса. По смисъла на закона- фактът на предоставянето на имотите следва да се смята осъществен щом като имотите са включени в баланса. Съгласно чл. 17а от ЗППДОбП - собствеността се предоставя с акта на преобразуването. В конкретния случай- е безспорно установено, че ищецът по исковата молба/сега ответник в касационното производство/ е бил вписан в Търговския регистър на еднолични търговски дружества с държавно имущество на 13.11.1991 г. с решение № 1* по ф. д. № 11170/91 г. на ПОС -като "КЦМ"ЕА., чрез преобразуване на Металургично предприятие"Димитър Благоев", на което е поело всички активи и пасиви по баланса към 31.03.1991 г. Със заповед № Р* от 29.07.1996 г. на Министъра на промишлеността е увеличен капитала на дружеството със стойността на земята на няколко почивни станции, включително и на почивна станция "Китен" с. К., с посочена площ от 15 500 кв. м./ която е по-голяма от частта от 12 400 кв. м., посочена като прилежаща към сградите, за които са издадени горепосочените Актове за държавни собственост с № 7* и 7564 от 28.07.1967 г. и № 1* от 15.11.1993 г./. Това увеличение е вписано в търговския регистър с Решение № 7* от 5.09.1996 г. по фирм. д. № 11170/91 г. на ПОС. Следователно- извършеното увеличение на капитала, което е било вписано по съответния ред е юридическият факт, който е узаконил фактическите действия по заемането на земята от страна на ищеца. След тази датата земята е била собственост на "КЦМ"А., поради което възстановяването на собственост по силата на решение № 113 от 30.12.1997 г. по адм. д. № 18/97 г. на ЦРС е незаконосъобразно. Извършеният от въззивния съд контрол на законосъобразността на постановения акт за възстановяване на собствеността в полза на касатора С. Р. Г. е допустим съгласно Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. р. № 6/2005 г. на ВКС. Доколкото -по делото има данни, че наследодателят на ответника е бил оземлен с 5 дка земя и както вече се посочи- няма доказателства земята да е станала държавна преди 1996 г. -следва да се посочи, че не подлежат на възстановяване земеделски земи, придобити от трети лица по силата на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества. Макар тази забрана да съществува от влизане в сила на ЗИД на ЗППДОбП /ДВ бр. 12/99 г. -/тя има действие и за извършените преди влизането й в сила процедури на преобразуване и приватизация, доколкото същите са годни основания за придобиване на собствеността, които на общо основание изключват възможността за последващо възстановяване на правата на бившите собственици и техните наследници. Настоящият съдебен състав не споделя и тезата на касатора за неприложимост на нормата на § 34 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) поради пропускането на преклузивния тримесечен срок за внасяне за земята в капитала и поради липсата на индивидуализация на земята, посочена в решение от 9.05.1996 г. по ф. д. № 1117/91 г. на ПОС. Посоченият тримесечен срок е инструктивен, а не преклузивен, а земята е конкретизирана, тъй като са посочени местоположението, предназначението и площта й. Относно подадената касационна жалба от О. П. Същата е недопустима. Пред въззивния съд няма подадена жалба от община П.. Направеното изявление от страна на процесуалния представител на общината-в първото съдебно заседание пред въззивната инстанция не представлява присъединяване по смисъла на чл. 204 от ГПК (отм.), тъй като не е спазена предвидената в закона процедура, изискваща подаване на писмена молба с преписи за противните страни. Липсата на подадена въззивна жалба, на спазена процедура по чл. 204 от ГПК (отм.) и обстоятелството, че ответниците по предявената искова молба са обикновени другари, мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че по отношение на община П. решението е влязло в сила. Подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея-прекратено. С оглед на изложеното, и предвид липсата на наведено друго касационно основание, Върховен касационен съд, състав на III г. о., намира подадената от С. Р. Г. касационна жалба за неоснователна, поради което