Решение № 968 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2016 г.

Решение № 968 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "С. 51" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ж. к. "Сторгозия", чл. 2, вх. ..., ап. ..., подадена чрез пълномощник - адвокат О. Б. против Решение № 260/21.07.2016 г., постановено по административно дело № 868/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-04001515000013-091-001/27.08.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 480/23.11.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново.

В касационната жалба се сочи наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е анализирал всички доказателства в съвкупност и поотделно, поради което е формирал вътрешно убеждение, което се различава от фактическата обстановка. Касационният жалбоподател акцентира на обстоятелството, че извършените стопански операции са надлежно документирани съгласно изискванията на Закона за счетоводството, както и на последващата реализация на С.ните материали, предмет на спорните доставки, като счита, че тези факти обуславят тяхната реалност. Относно допълнително начисления ДДС се твърди, че е налице издадена фактура, с която е отчетена продажбата на недвижимия имот. По изложени в касационната жалба съображения се иска отмяна на съдебното решение, след което да се отмени ревизионния акт, с който са установени допълнителни данъчни задължения за "С. 51" ЕООД, както и се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски.

Касационната жалба се поддържа от адвокат Ботева посредством депозирана по делото писмена молба, към която е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в хода на касационното производство.

От страна на ответника, директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново на проведеното по делото открито съдебно заседание не се явява представител. По делото е депозиран писмен отговор от юрисконсулт К. М., която оспорва касационната жалба, моли съдебния акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 385 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не е налице релевираното касационно основание за отмяна на съдебното решение и същото като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд - В. Т. е ревизионен акт, с който в тежест на "С. 51" ЕООД са определени допълнително следните данъчни задължения:

1. По ЗДДС -задължения, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 12.2013 г. в размер на 14 088,58 лева по шест броя фактури, издадени от "Б. К. БГ" ЕООД и допълнително е начислен ДДС за м. 04.2014 г. в размер на 3 524,02 лева, във връзка с покупко-продажба на недвижим имот;

1. По ЗКПО - допълнително е установен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 7 044,29 лева и прилежащите лихви.

В хода на съдебното производство са приети относимите писмени доказателства и са изслушани съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза. Съдът обстойно е анализирал доказателствата, обсъдил е възраженията на страните и е достигнал до правни изводи относно спорните моменти, който се споделят от настоящия съд.

Относно отказаното на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит, спорни са били доставките, обективирани в 6 броя фактури, издадени от "Б. К. БГ" ЕООД имащи за предмет различни С.ни материали. От страна на ревизираното дружество са представени пътни листи, товарителници и складови разписки, който подробно са разгледани от съдебният състав, с оглед преценката дали могат да бъдат отнесени към процесните фактури. Съдът е приел, че тези документи не установяват съпоставимост и еднозначност на обективираните в тях факти с фактурите - нито хронологически, нито предметно. На първо място, описанието на стоките във фактурите от една страна се различава от описанието им в товарителниците от втора и от това в складовите разписки от трета страна, като разликите са относно отразеното количество и мерна единица на материалите /така например: полимерната мазилка по фактура е 30 броя по 25 кг; по товарителница - 750 чувала, а по складова разписка - 750 кг/. На следващо място е налице и времево разминаване между фактурите и останалите документи - складовите разписки и товарителниците са издадени от периода 20.09.2013 г. до 05.12.2013 г., докато фактурите - от 18.12.2013 г. до 23.12.2013 г. Във фактурите, които са издадени в последствие не са цитирани конкретни складови разписки или товарителници, което допълнително възпрепятства съотнасянето им. Във някои от фактурите са описани материали, които като вид изобщо не фигурират в съпътстващите документи. Всички тези несъответствия са мотивирали съда да приеме, че представените придружаващи документи, по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с фактурите, тоест спорните доставки са обективирани единствено в издадените фактури, което не е достатъчно за да се установи тяхната реалност.

Ангажираните допълнително от страна на жалбоподателя доказателства, целящи да установят последващата реализация на спорните материали, не оборват извода за нереалност на преките доставки. Представените актове обр. 19 за извършени ремонтни дейности в обект на "Р. и." АД, сочат, че тези дейности са извършени времево преди издаването на шестте фактури, поради което не могат да бъдат отнесени към същите, респективно по делото не се установява по категоричен начин, С.ни материали от вида и количеството на процесните, да са били вложени в последващата стопанска дейност на ревизираното лице. Освен това, съдът се е позовал и на дневниците за покупки на "С. 51" ЕООД от които е видно, че през същите периоди дружеството е закупувало сходни С.ни материали и от други доставчици, поради което не може със сигурност да се установи кои точно материали са били вложени в обекта на "Р. и." АД.

Относно другият развит в касационната жалба довод за редовно счетоводно отразяване на доставките, то правилно съдът е приел, че това обстоятелство само по себе си не гарантира верността на отразените счетоводно стопански операции, още повече, че в случая доставчикът не е бил открит от назначения съдебен експерт за да може да се провери и неговото счетоводство.

Предвид изложеното, правилен се явява изводът, възприет в съдебното решение за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, в частта, с която на ревизираното дружество е отречено правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Б. К. БГ" ЕООД.

Вторият спорен момент по делото е свързан с допълнително начисления от приходните органи ДДС за данъчен период м. 05.2014 г., във връзка с продажбата на апартамент № 11 в гр. П., ул. "Д." ..№..., която сделка е обективирана в Нотариален акт № 167/23.05.2014 г., по която продавачът - "С. 51" ЕООД не е издал фактура и не е начислил дължимия данък. Съгласно посочения нотариален акт, купувач на имота е С. Ч. Л., а продажната му цена е 25 200 лева,с включен ДДС, която е заплатена на вноски по банков път преди изповядване на сделката. Липсата на фактура е установена след проверка в информационния масив на ТД на НАП, която е показала, че на името на С. Л. не фигурират издадени и декларирани фактури в дневниците за продажби, водени от ревизираното дружество. Представени са няколко фактури, с твърдението, че отразяват продажбата на имота по Нотариален акт № 167/23.05.2014 г., които обаче са напълно неотносими към него, тъй като имат за предмет различен недвижим имот и различен купувач. Следователно правилно съдът е приел, че по делото липсват доказателства за това, че процесната продажба е фактурирана и данъкът е начислен. Неоснователно се претендира от касационния жалбоподател да се признае, че фактура № 28/23.08.20007 г. всъщност се отнася до продажбата на апартамент № 11, а не на вписаното в нея основание, поради допусната техническа грешка. В отговор на тази претенция, съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 114 ЗДДС, която регламентира по императивен начин реквизитите, които следва да съдържа една фактура, които следва да са изписани точно и пълно, така, че да не се създават предпоставки за тълкуване и предположения. На датата, на която е издаден нотариалния акт е възникнало данъчно събитие за облагаема доставка, за която в 5-дневен срок продавачът е бил длъжен да издаде фактура и начисли дължимия ДДС, което не е сторил, поради което законосъобразно с ревизионния акт данъкът е бил начислен, ведно със съответната лихва.

С ревизионния акт допълнително е определен корпоративен данък за 2013 г., в резултат на увеличаване на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по фактурите, издадени от "Б. К. БГ" ЕООД, на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. При установената липса на реални доставки на материали по фактурите, издадени от горепосоченото дружество, законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата, както в частта по ЗДДС, така и за установените задължения по ЗКПО. За признаването на данъчен кредит по ЗДДС, а така също и за целите на ЗКПО, е от значение да се докаже реалността на доставките. Съответно неоснователно ревизираното дружество е отчело като разход стойността на стоките, предмет на фактурите и от тук неоснователно е намалило финансовия си резултат за 2013 г. В тази хипотеза, правилно ревизиращите органи са приложили разпоредбата на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани, каквито се явяват фактури, неотразяващи вярно стопанските операции.

Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи и за настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Процесуалният представител на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, не се е явил на проведеното по делото открито съдебно заседание, а само е изготвил и депозирал писмен отговор, с който е оспорил касационната жалба. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 3, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така че юрисконсултското възнаграждение следва да се редуцира и да е в размер на х от възнаграждението, изчислено по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата, или 1 038,75 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение