Решение № 1768 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11652/2008 г.

Решение № 1768 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11652/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 744 от 19.06.2008 г., постановено по адм. д. № 1483/08 г. Административен съд - София-град, първо отделение, шести състав, е отхвърлил жалбата на Сдд "Тони Тодоров и Сие", преобразувано в "Тони Тодоров" ООД - гр. Перник, представлявано от управителя Антон Любенов Тодоров, срещу Ревизионен акт № 14000408/21.08.2007 г., издаден от ТД на НАП - гр. Перник, в частта, потвърдена с Решение № 2024/3.12.2007 г. на директора на "ОУИ" - гр. София, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС вследствие на отказано право на данъчен кредит и начислени лихви по доставки на "Сики 2000" ЕООД, "Николас К" ООД и ЕТ "Корект строй - Тинка Янакиева" за данъчни периоди м. 12.2002 и м. 05/04год. като неоснователна и е осъдил жалбоподателя да заплати на "ОУИ" - гр. София сумата 1003,65 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Тони Тодоров" - ООД - гр. Перник чрез пълномощника му адв. Христо Цветанов Христов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София-град е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град. Претендира се заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София-град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на административен съд-София град е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Решението на Административен съд - София град е недопустимо и като такова при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, жалбата против РА следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Съгласно чл. 155, ал. 1 от същият кодекс решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45дневен срок от постъпването на жалбата, като непроизнасянето на решаващия орган в срок се смята за потвърждаване на ревизионния акт в обжалваната част - чл. 156, ал. 4, а според алинея пета в този случай жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че жалбата на СДД "Тони Тодоров - СИЕ" - гр. Перник против РА № 14000408/21.08.2007год. до директора на "ОУИ" - гр. София е подадена в ТД на НАП - гр. Перник на 25.09.2007 г., като 45-дневният срок изтича на 9.11.2007 г., петък, работен ден. С тълкувателно Решение № 7 от 11.12.2008 г. по т. д. № 3/08 г. на общото събрание на съдиите от ВАС е прието, че срокът за произнасяне от решаващият орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, включително и в случаите на продължаването му по чл. 156, ал. 7 от ДОПК. С тълкувателното решение е прието още, че в случаите на т. н. "Мълчаливо потвърждаване" на ревизионния акт по чл. 156, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да постанови решение само в случай на подаване на жалба от данъчно-задълженото лице при условията на чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Макар и да не споделя това становище, настоящият съдебен състав е длъжен да съобрази даденото тълкуване на закона. От данните по делото е видно, че решението на решаващия орган е постановено на 15.05.2007 г., а жалбата до съда е подадена на 3.12.2007 г., т. е. след изтичане на преклузивния срок за произнасяне, а жалбата срещу РА е подадена от жалбоподателя на 15.01.2008 г., т. е. много след изтичането на преклузивния 30-дневен срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че административният съд се е произнесъл по просрочена жалба, което прави постановеното решение недопустимо. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,