Решение № 14111 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2009 г.

Решение № 14111 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от Баласка Димитрова Димитрова, Коста Димитров Димитров, Ташко Димитров Димитров и Димитър Георгиев Димитров, а втората, подадена от кмета на община Созопол, срещу решение № 249 от 4.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1424/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е изменена заповед № Z-1217 от 2.09.2008 г. на кмета на община Созопол в частта, с която е утвърдена оценката на новообразуван имот № 34 по ПНИ, находящ се в землището на с. Черноморец, м. "Митков мост", с площ от 472 кв. м, като същата от 34 399 лв., е определена на 294 лв. И в двете касационни жалби са развити сходни доводи за неправилност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът при постановяване на решението си не е взел предвид нормата на чл. 5а от НРОЦЗЗ, която служи само за база при определяне на пазарните цени на земеделските имоти, както и не е приложил правилно нормите на чл. 41, ал. 2 от ЗОС, според която при разпоредителни сделки с недвижими имоти, без значение дали те са земеделски или урегулирани, цените се определят по реда на чл. 22, ал. 3 ЗОС, като се одобряват от общинския съвет и не могат да бъдат по-ниски от данъчната оценка. Твърди се, че от тези разпоредби на ЗОС следва, че за имота, предмет на обжалваната заповед, трябва да се изготви и приложи пазарна оценка, която да има пазарен аналог. Ответникът - Мария Станкова Желязкова, чрез процесуалния си представител адв. Тодорова, в писмено възражение по чл. 163, ал. 2 от АПК, оспорва касационните жалби и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Сочи, че правилно съдът е приел, че с отмяната на чл. 5 от Наредбата за реда за определянето на цени на земеделските земи (НРОЦЗЗ), е отпаднало изискването за прилагането на коефициента на пазарен аналог и използуването му в административното производство при определянето на оценката на имота е незаконосъобразно. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и съдът е приел като доказателство. От същото е видно, че стойността на процесния имот е изчислена по НРОЦЗЗ. Както началните цени, така и коефициентите за диференциране по чл. 3 и 4 от Наредбата са свързани само с качеството на земите като земеделски, като неправилно административния орган е приел стойност, образувана по критерии извън Наредбата по коефициента пазарен аналог. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които постановеното решение е неблагоприятно, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: Административният съд - Бургас е сезиран с жалба, подадена от Мария Станкова Желязкова против заповед № Z-1217 от 2.09.2008 г. на кмета на община Созопол, в частта, с която е утвърдена цената на новообразуван имот № 34 по плана на новообразуваните имоти в зоната по пар. 4 в землището на с. Черноморец, м. "Митков мост", с площ от 472 кв. м, с описани съседи, от които 424 ид. ч. на община Созопол и 48 ид. ч. на наследници на Димитран Стоянов, като е определена цена от 35 399 лв. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора. Приел, че на жалбоподателката по силата на цитираните влезли в сила съдебни решения е признато правото да придобие правото на собственост върху описания ползвателски имот, на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същата е подала молба за изготвяне на оценка на имота. Не се спори, че ПНИ за процесната местност и имот е влязъл в сила. Кметът на община Созопол е възложил изготвянето на оценка, като същата е одобрена с решение на Общинския съвет. При изготвянето й е приложен реда на НРОЦЗЗ, с приложение на метода на пазарен аналог. За изясняване на спора от фактическа страна, а именно за установяване спорната стойност на имота, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещо лице лицензиран оценител, включен в списъка по чл. 19а, ал. 8 ЗСПЗЗ, което заключение е било прието без оспорване от страните. От него съдът е приел за установено, че стойността на имота е в размер на 294 лв. Съдът е възприел заключението, като е изложил подробни мотиви относно използвания от вещото лице ред за определяне цената на земеделската земя по НРОЦЗЗ, поради което е отменил заповедта на кмета на общината в обжалваната й част и вместо административния орган е определил посочената сума от 294 лв. като цена на имота. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са твърденията в касационните жалби, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Твърдението за приложението на пазарен аналог е неоснователно и не намира опора в НРОЦЗЗ. С отмяната на чл. 5, отпада изискването за приложение на пазарен аналог. В случая вещото лице е приложило правилно всички корекционни коефициенти, с което е изпълнило изискванията на чл. 5а от Наредбата. Вярно е, че цените по Наредбата са база за определяне на пазарната цена, но в случая не са доказани никакви основания за приложение на други цени, тъй като сравнението може да стане само между земеделски имоти. В случая се сравняват цени не на същински земеделски имоти, а на земеделски имот и имоти, попаднали в урбанизирана територия. Несъстоятелни са и доводите за приложение на критериите по ЗОС. ЗСПЗЗ, съответно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ са специални по отношение ЗОС и са неприложими за случая. Само и единствено по вина на администрацията, в случая, оценката не е изготвена към релевантния момент - датата на искането - 1996 г., съответно към момента на възникване на правото за трансформация на правото на ползване в право на собственост и при приложимата към този момент законова рамка. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените с касационните жалби нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение