Решение № 14122 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2009 г.

Решение № 14122 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МКОК 2003"ООД против Решение № 204/14.04.09 г. по адм. д. 760/08 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 150800323/14.07.08 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Плевен, потвърден с Решение № 365/12.09.08 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие на закона и не са обсъдени всички доказателства по делото - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изрично посочва нарушение на процесуалните правила при издаване на РА. В касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и отмяна на РА като незаконосъобразен и издаден при непълнота на доказателствата, както и да му бъде признато претендираното право на данъчен кредит в размер на 1815629,34 лв. и бъде отменен допълнително начисления ДДС в размер на 1803561,97 лв. и лихви в размер на 265109,62 лв. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното № 204/14.04.09 г. по адм. д. 760/08 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е отхвърлена жалбата на "МКОК 2003" ООД против РА № 150800323/14.07.08 г. на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с Решение № 365/12.09.08 г. на Д "ОУИ", с който на дружеството е определен ДДС за внасяне в размер на 1803561,97 лв. и лихви в размер на 265109,62 лв. в резултат от отказ да му бъде признато право на данъчен кредит в ревизираните данъчни периоди от 01.01.06 г. до 30.09.07 г. В мотивите на АС-Велико Търново е описана подробно фактическата обстановка по спора, възприета от съда въз основа на всички събрани в административната и съдебната фази на производството. Съдът е аргументирал изводите си, че РА е действителен и законосъобразен данъчен акт като при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба съдържа общо оплакване за нарушение на материалния закон и необсъждане на доказателствата, като единственото конкретно възражение е относно неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ДОПК. Касационната инстанция намира за правилно становището на АС - Велико Търново, че при издаване на РА не са допуснати процесуални нарушения и данъчният акт е действителен административен акт. Процедурата по издаване на оспорения пред административния съд ревизионен акт е съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК в сила от 01.01.2006 г., в който не се съдържа забрана за персонално съвместяване качествата на лице, което извършва ревизията и изготвя ревизионния доклад с лицето, което се определя за издаване на ревизионния акт. Според чл. 117, ал. 1 от ДОПК ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган като съгласно чл. 118, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция по приходите, а именно: служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". В случая видно от Заповед за определяне на компетентен орган № Кк800323/23.05.08 г. на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК за компетентен да издаде ревизионния акт е определена Надка Илийчовска на длъжност "старши инспектор по приходите" при ТД на НАП-Плевен. Надка Илийчовска е участвала и при изготвяне на ревизионния доклад, издаден на основание заповеди за възлагане на ревизия № 1998/27.12.07 г., № 800174/22.02.08 г. и 800323/08.04.08 г. В ДОПК не се съдържа забрана лице, участвало в ревизията и изготвило доклада, да участва в издаването на ревизионния акт. Правните изводи на решаващият съд са съобразени с трайната практика на Върховния административен съд относно тълкуването на тези правни норми. В разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК не се съдържа допълнително изискване към лицето, което може да бъде определено да издаде РА освен на основание чл. 118, ал. 2 от ДОПК да е лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Следователно законодателят е предоставил право на преценка на компетентният орган по приходите да определи издателя на РА както измежду лицата, извършили данъчната ревизия и издателя на ревизионния доклад, така и да оправомощи друго лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. В ДОПК не съществува забрана орган по приходите да издаде РА дори и да е участвал при извършване на данъчната ревизия, ако е надлежно оправомощен и за двете дейности. В конкретния случай Надка Илийчовска е старши инспектор по приходите и отговаря на материално правните условия да извърши данъчна ревизия и издаде ревизионния доклад, което й надлежно възложено. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно основното възражение в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при издаване на РА, които не са констатирани в обжалваното решение. С оглед обстоятелството, че в касационната жалба не се съдържат никакви конкретни касационни доводи (с изключение на обсъденото тълкуване на чл. 119, ал. 3 от ДОПК), освен възпроизвеждане на част от разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК без да се конкретизиране в какво се изразява нарушението на материалния закон, касационната инстанция е длъжна на основание чл. 218, ал. 2 от АПК да извърши служебно проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е действително и процесуално допустимо като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, като не се установява и необоснованост на правните изводи или допуснати процесуални нарушения. Жалбата, по която се е произнесъл Административен съд - Велико Търново също съдържа единствено конкретно оплакване по отношение разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ДОПК, но в изпълнение на задължението си за служебна проверка относно действителността на РА и приложението на материалния закон решаващият съд много задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както в административната, така и в съдебната фаза и е извършил правилна преценка относно основния спорен въпрос - наличието на декларирано право на данъчен кредит. Административният съд е обосновал напълно съответстващи на фактическата обстановка правни изводи, съобразени с приложимите разпоредби на действащия материален закон към датата на издаване на спорните данъчни фактури. Решаващият съд не е допуснал процесуални нарушения при преценка доказателствата по делото и е неоснователно възражението, че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Съдът е анализирал фактите, които е приел за доказани по отношение на всеки един от доставчиците по отделно и за всеки отделен данъчен период е посочил правното основание за невъзникване на право на данъчен кредит за ДМКОК 2003"ООД, поради което настоящата инстанция намира, че поради липса на допуснати нарушения не е необходимо да бъдат възпроизвеждани правилните изводи на първоинстанционния съд. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, Първо-А отделение намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не е представляван в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение