Решение № 8700 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2015 г.

Решение № 8700 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2015 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от Г. К. М., от гр. Б. и от С. К. М., живуща в гр. Ц., против решение № 1194/3.07.2015 г., постановено по адм. дело № 597/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на втората касаторка против заповед № 18-845/30.01.2015 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Б. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват. Ответникът - Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър - Б., редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Ответникът - Кмет на О.-Ц., редовно и своевременно призован, не се представлява. Ответната страна - Р. Г. К., призована при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се явява, не се представлява. Ответниците - А. К. А. и К. Г. В., редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав при Второ отделение, съобрази: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни за производството страни, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я прави процесуално допустима. По същество същата е основателна. Решението страда от съществен порок - липса на мотиви, което е пречка настоящата инстанция да реши спора по същество, налага се отмяната му и ново произнасяне по подадената жалба срещу процесния административен акт. Ревизираната заповед е издадена на 30.01.2015 г., на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, по подадено заявление за промяна на одобрени КК и КР на с. С., за ПИ 66528.501.126, 66528.501.128 и 66528.501.129, уважено от административния орган в съответствие с приложени обяснителна записка и скица-проект. На заинтересованите страни са били изпратени уведомления по чл. 26 АПК и в срока му е депозирано възражение от А. К., с приложени 2 бр. нот. актове и решение на БОС от 2007 г. Подробно изследвайки представените от молителката и заинтересованите лица документи, в заповедта е прието по отношение на действащия ПУП за въпросните имоти от кв. 21, че е отразен неправилно в КККР, което представлявало грешка в картата, подлежаща на поправка по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Възражението не е кредитирано, тъй като ПИ с кратък № 126, след изменението ще стане с площ 1913 кв. м., която е значително по-голяма от площта на имота по документите за собственост. Съдът от своя страна също пространно е изследвал наличните по преписката и делото документи за собственост, възприемайки подхода и съображенията на издателя на акта. Посочил е, че от доказателствата се установявало каква е площта на имота на наследниците на К. А., която по двата нот. акта и решението на БОС е "максимум 1890 кв. м", като за разликата по КК от 46 кв. м. е приел, че "безспорно не са собственост на въпросните наследници". Проследени са и документите за собственост на заявителката и е направен извода, че "следователно тя е притежател на на целия парцел с площ..." и т.н. Изложеното показва допуснато при постановяването на съдебния акт съществено процесуално нарушение, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК - съдебният контрол на процесния акт не е проведен съгласно изискванията на административното производство. Не са разграничени приложимите правни норми по ЗКИР, изменението им с ДВ бр. 49/2014 г., не са отчетени какви са правомощията на органа след отпадането на изискването на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР и при наличие на спор за материално право, на какъвто навежда направеното възражение. Вместо това съдът е обсъждал подробно доводите на страните за източниците на вещни права, които подлежат на преценка в бъдещото исково производство, но не и в административното. По така изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение,